Станислав Владимиров: Автомобилните състезатели са най-примерните водачи на пътя

Станислав Владимиров е един от най-перспективните млади пилоти у нас. Състезателят на варненския клуб „Флат Аут“ попадна в челната десетка на първите два старта от родния шампионат за годината – домашното рали „България“ и рали „Монбат“ – Сливен. Роден е на 26 април 1989 година в Провадия. Участва в професионални автомобилни състезания от  2011 година, като от тогава до сега кара Opel Astra GSi, а негов навигатор е Чавдар Събев.

- Станислав, доволен ли си от представянето си в първите два кръга от Българския рали шампионат – домашното рали „България“ и рали „Монбат“ - Сливен?

- С оглед на подготовката, която успяхме да направим, техниката, с която разполагаме, и спонсорите, които ни подадоха ръка, съм много доволен… Смятам, че това беше оптималното ни представяне и в двата кръга бяхме на ниво.
 

- Какви цели си поставяш до края на сезона?

- За момента основната цел е да намерим финансиране, за да можем да продължим с участията си през сезона, защото тази година до момента имаме слаба подкрепа. На рали „България“ получихме подкрепа от верига бензиностанции, докато на рали „Сливен“ разчитахме само на отбора, всичко друго правим със собствени средства.

- Това ли е основният проблем пред автомобилистите у нас – намирането на спонсори?

- Да, кратко и ясно…
 

- А защо се насочи към този спорт?

- Може би, защото от малък ходя по състезания и страстта към този спорт се разпали постепенно у мен. Решението да се състезаваш не идва от днес за утре. Първо пробваш на аматьорски състезания и постепенно навлизаш в спорта малко по малко…
 

- Спомняш ли си първото си състезание?

- Спомням си го много добре… На първото си състезание все още нямах шофьорска книжка… Състезанието беше на една поляна и аз станах втори.
 

- А първото  професионално?

- На него карах същия автомобил, с който се състезавам и сега, само че тогава ми беше предоставен от Боян Безус безвъзмездно, за да дебютирам в автомобилния спорт. Състезанието беше планинско, Търговище, през 2011 г. Тогава също се наредих втори в тогавашния клас Х3, сегашният HC3.

- Коя е любимата ти дисциплина в автомобилния спорт?

- Рали. Планинското е по-скоро за поддържане на форма от страна на пилота и за тест на автомобила. От малък слушам състезатели, които са идоли за мен, да казват, че ралито е кралицата на автомобилния спорт – прави са. Който е карал веднъж на рали, дори не помисля да го замени с друга дисциплина.
 

- Кои са пилотите, от които си се учил и на които се възхищаваш?

- Данчо Данчев и Ясен Попов. С тях са свързани моите спомени, не помня времето на Валери Великов и Славчо Христов, за тях само съм слушал.
 

- Какви качества трябва да притежава добрият пилот?

- На първо място трябва да е много спокоен човек. Ако не е спокоен, не виждам как може да кара на рали, тъй като по време на едно състезание има доста фактори, които могат да го изнервят. Затова поставям на първо място отличния самоконтрол, след това може би добрата подготовка. Но всичко губи смисъл, ако няма финансиране…

- Ралито е дисциплина, в която сте двама в автомобила. Как се изгражда добрият екип между пилот и навигатор?

- Ние с Чавдар Събев се сработихме още от първите си състезания. Навигаторът е много важна част от екипа в автомобилния спорт. Аз в момента съм абсолютно убеден, че не мога да карам с друг навигатор на максимума от възможностите си, ако го сменя, ще се блъсна. Той ме познава много добре, знае кога да ми подаде записките за трасето и кои завои да повтори. В момента, в който се качим в колата, ставаме като скачени съдове, затова и не бих го сменил.
 

- От колко време сте заедно?

- От 2014-а. Запозна ни Владимир Гатев и оттогава сме екип.
 

- Доверието между пилот и навигатор ли е най-важно за успеха?

- Аз съм сигурен, че той ми вярва, както и аз на него. Ако не беше така, може би нямаше да бъдем в един екипаж.

- Как се чувстваш на пистови и планински състезания, когато си сам в автомобила и до теб няма навигатор?

- Чувствам се като на тренировка. Пистата и планинското са много различни дисциплини от ралито. Там пилотът знае всички завои наизуст и на практика няма нужда от навигатор. Аз на писта почти не съм участвал, само едно състезание имам, тъй като пистите в България са с много дълги прави, за които трябва да имаш много сериозен автомобил, за да си конкурентен.
 

- Във Варна също за кратко се провеждаше пистово състезание. Тази година по същото трасе премина и един от етапите на рали „България“. Според теб добре ли е кръговете от рали шампионата да имат и градски етапи?

- Това е практика в световния шампионат. Идеята е хубава, защото много хора, които по принцип не се интересуват от рали спорта, могат като случайни минувачи да се докоснат до него. До момента обаче според мен няма добре проектиран градски етап у нас, за съжаление. Трябва отсечките да са по-интересни и атрактивни, както е например в Чехия на рали „Барум“. Може би и инфраструктурата им е по-различна, но там първият етап е истинско зрелище. В отсечката са може би 6-7-8 коли едновременно, минават през 10-20 секунди, изпреварват се и за публиката е много атрактивно. Ако се направи нещо подобно  при нас, ще е много по-добре за феновете. Може би ще приключва по-бързо този градски етап, но ще е истинско зрелище.

- Има ли според теб достатъчно интерес сред феновете към автомобилния спорт у нас?

- Преди години интересът беше по-голям. За съжаление, тенденцията е публиката да намалява. Аз съм в автомобилния спорт по един или друг начин от доста години, не само откакто се състезавам, и виждам, че публиката намалява.
 

- На какво се дължи това според теб?

- Преди години имаше повече спонсори и се наемаха повече равностойни коли, което поддържаше интригата в шампионата, а с това и по-големия интерес от страна на феновете. В момента всичко е на критичния минимум. Въпреки това съм оптимист за в бъдеще.
 

- На кои стартове в страната се събира най-много публика?

- Навсякъде има почти равен брой публика. В по-голямата си част това са запалени фенове, които ходят на всички стартове от шампионата.

- За теб като пилот кое е най-приятното състезание от нашия календар?

- Всяко състезание си има свой чар. Те са много различни като тип, като настилка… Не мога да кажа кое е най-интересно и кое най ми допада. Всяко си има своя чар. Отсечката Аладжа манастир ми е една от любимите, но на всяко от ралитата в страната си имам някоя любима.
 

- Ти си от младите български пилоти, как оценяваш нивото на автомобилния спорт у нас? Каза, че от сравнително скоро се състезаваш, но отдавна следиш спорта…

- Ако сравним нивото отпреди 15 години и настоящото, смятам, че тогава беше по-високо. Тогава имахме доста пилоти, някои от които участваха на ралита в световния и европейския шампионат. В момента са малко пилотите, които карат навън, а това е един от решаващите фактори, за да се развиват, тъй като ралитата в България са всяка година едни и същи почти. Променят някои отсечки, но с течение на времето се научават наизуст, а това не е добре за един рали пилот.
 

- Това, че в нашия шампионат в момента няма достатъчно равностойни автомобили, предполагам също оказва негативно въздействие на развитието на спорта?

- Това ми е най-голямата болка… Винаги съм казвал, че не е нужно да са някакви автомобили от най-висок клас, но е добре да са колкото се може повече на брой с еднакви характеристики. Тогава си проличава кой е добрият пилот, тогава има битка до края. Ако са 20 с равностойни автомобили, а не 2-3, винаги ще има интрига за призовите места. В момента се получава така, че по-скъпият автомобил печели.  

- Каза, че трудно намирате спонсори и не знаеш дали ще участваш във всички стартове до края на шампионата тази година. Какво ти дава сили да не се отказваш и да продължаваш със спорта?

- Няма как да захвърля всичко това зад гърба си. Човек трудно слага край на нещо, което обича. Всяко едно състезание ни носи много положителни емоции, много адреналин… За съжаление, понякога се случват инциденти, които те карат да се замислиш дали да продължиш, но всички пилоти, които са се отказали, са го направили или заради напреднала възраст, или поради финансови причини, никой не си е казал просто ей така – край, без да е бил принуден да го направи от обстоятелствата.
 

- Все пак минавала ли ти е някога мисълта да се откажеш?

- За кратко…
 

- Какво ти дава и какво ти отнема решението да се занимаваш с автомобилен спорт?

- Отнема много време… Дава, както казах, уникална емоция, която може да изпиташ само на едно такова състезание. Тя е несравнима с всичко останало.

- Близките ти подкрепят ли тази твоя страст?

- Да, разбира се…
 

- Сам каза, че спортът е доста рисков. Изпитвал ли си някога страх на старта?

- Може би след даден инцидент се замисляш следващия път, когато ти самият застанеш на старта. Но в момента, в който отпуснеш съединителя и колата потегли, всичко се забравя…
 

- Как овладяваш този адреналин на старта?

- Не го овладявам… В мен е по време на цялото състезание…

- Обичаш ли високите скорости и извън пистата, или си по-скоро внимателен шофьор?

- Всички пилоти, които участват в професионални или в любителски състезания дори, са едни от най-дисциплинираните водачи на пътя. Вече казах, че за един пилот най-важно е да е спокоен. Аз например никога не се изнервям, ако някой ми пресече пътя или ми отнеме предимство. Давам му път и не се ядосвам.
 

- Как си почиваш от високите скорости и състезанията?

- Като ходя на работа (смее се…).
 

- А успяваш ли да ги съвместяваш като ангажименти?

- Успявам, да… Ралитата в България са 4 до 5 на година и може би затова се справям. Ако имах някаква сериозна подкрепа от страна на спонсори, за да карам и в чужбина в различните шампионати, тогава не знам вече как щях да ги съвместя.

- За тренировки успяваш ли да отделиш време?

- Не съм тренирал от години… Винаги се случва така, че до последно има някакъв проблем с автомобила – забавяне в доставката на някоя по- специална част или нещо друго, и на практика колата се ремонтира и подготвя до последния ден, преди да отпътуваме за състезанието. Мисля че през 2017 година, преди рали „България“, за последно ходих на тренировка преди самия старт. Тогава обаче стана така, че повредих автомобила и отново се наложи ремонт в последния момент.

- За какво мечтаеш оттук нататък?

- Мечтая за по-сериозна подкрепа от страна на спонсори в спорта. Не искам да мисля за финансовия въпрос, а да се концентрирам само върху предстоящото състезание, да се чувствам максимално добре подготвен. Стигат ми стартовете в България до момента, не мечтая да участвам в чужбина. Ето, на последното рали например нямахме гуми, карахме само със стари… Не искам нещата да се случват по този начин…

- А за нов автомобил мечтаеш ли?

- Мечтаех… Преди… На този етап не виждам как може да се случи… 

ПОЛИНА ПЕТРОВА

Още на тема автомобилизъм от рубриката "На спортна вълна":

Йордан Атанасов: Любовта към спорта ми дава стимул да продължавам напред

 

 

 

 

Янаки Янакиев: Доверието е най-важно в един екипаж