Мария Йовкова е сред най-успешните ни състезатели по тенис на маса в последните години. В актива си има европейска и балканска титла на двойки. Срещаме се в края на последното й състезание за 2019-а, което е и финално за „Варна – Европейски град на спорта – 2019-а“. Мария не крие, че винаги идва в града с голямо желание, не само защото партньорът й в спорта и в живота – Денислав Коджабашев, е от Варна. За любовта си към спорта и за амбициите си в олимпийската 2020-а, а и след нея, разказа Мария в рубриката „На спортна вълна“...
- Мария, каква беше изминалата 2019-а за теб? - Една от най-успешните в спортната ми кариера, разбира се, след 2017-а, когато спечелих европейската титла на двойки. През 2019-а успях да се изкача до 116-о място в световната ранглиста за жени, което не беше никак лесно, но го постигнах с много тренировки, труд и постоянство и съм много щастлива.
- Защо решихте с твоя партньор Денислав Коджабашев последното ви състезание за 2019-а да бъде точно във Варна, на отвореното първенство за двойки, което традиционно се провежда тук в края на годината? - Турнирът във Варна е много хубав и нямаше как да го пропуснем. За него се събира почти целият елит в българския тенис на маса, организацията също е на доста високо ниво.
- Не успяхте да се поздравите с трофея, доволни ли сте, въпреки това, от представянето си? - Можеше и по-добре, разбира се… Лично аз от себе си не съм много доволна, но понеже е последен турнир за годината, може би допуснах малко отпускане. Момчетата, които ни победиха на полуфинал, играха много добре, нещата, които ние искахме да направим, не се получаваха, както трябва, но това го има в спорта, няма как всичко да е перфектно винаги...
- С Дени сте двойка не само на корта, а и в живота, тенисът ли ви събра? - Да! Тенисът ни събра и сме заедно вече три години. Смятам, че това, че и двамата сме спортисти, допринася много за развитието на нашата връзка. Постоянно пътуваме, има разбиране помежду ни... Когато човек не е спортист, не знае какво му е на другия и често има неразбирателства, но при нас не е така, ние се разбираме чудесно, от една година живеем заедно.
- Освен че играеш смесени двойки с Дени, както казахме, си и европейска шампионка на двойки. Кое е най-важното за добрата спойка в една двойка? - Много е важно да познаваш партньора, с който играеш, да знаеш каква топка ще ти дойде след неговото отиграване, да имате обща идея за развоя на една среща – какво да атакувате и какво да избягвате от играта на съперника. Партньорите на двойки трябва да са си напаснали играта един към друг, само тогава нещата се получават.
- Защо се насочи към тениса на маса и преди колко време започна? - Започнах много малка, мисля, че бях на пет годинки, когато влязох в залата, бях доста нисичка тогава. Нямаше конкретна причина да се запаля точно по тениса на маса. Искахме да спортуваме със сестра ми и майка ни ни записа. Имаше новооткрита зала по тенис на маса в моя роден Асеновград. И така започна всичко... Не е било целенасочено решение да се развиваме точно в този спорт, просто така се получи...
- Какво те привлича в този спорт? - Харесва ми, че е много динамичен, трябва да се вземат светкавични решения, да се мисли с няколко хода напред – как ще дойде топката и каква да е твоята реакция в случая... Точно това ми харесва в нашия спорт – че винаги има интрига. Колкото и да си трениран или да опитваш, понякога нещата не се получават и тогава просто трябва да се пребориш със себе си.
- Някога съжалявала ли си, че не си избрала някой по-комерсиален спорт? - Не, никога не съм съжалявала, защото аз обичам това, което правя. Тенисът на маса винаги ми е носил щастие, не съм се замисляла никога за друг спорт, така се е стекъл животът ми и изобщо не съжалявам за това.
- Какво разви той у теб през годините? - Дисциплината. За всеки един спортист е важно да има режим, който да следва. Всеки ден имам план как ще протече денят ми – с тренировки и фитнес, който заема значителна част от подготовката в днешно време. Добре планираният график е решаващ за един спортист, за да е максимално добре подготвен за всяко състезание.
- Кое е решаващо за победата в един мач? - Трябва да вярваш в себе си, да имаш самочувствие, да си сигурен в това, което правиш. Поне при мен така се получават нещата... Всичко, което постигам, е плод на много тренировки, нещата не ми се отдават просто така, с лекота. Разбира се, имала съм и своите слаби моменти, защото не е лесно винаги да си на върха и да бъдеш позитивен, но това е част от спорта и от живота на всеки спортист, опитвам се да го приема.
- Какво ти дава и какво ти отнема решението да се посветиш на спорта? - Отнема ми много от времето, не съм като повечето 20-годишни момичета и момчета, които са съсредоточени изцяло върху университета. Опитвам се да поделям времето си между учение и тренировки и не ми остават много възможности да излизам с приятели или да се разхождам. Това не го приемам като минус, а като част от пътя ми като спортист.
- Приятелите ти от спорта ли са? - Повечето – да! Разбираемо е, тъй като голяма част от времето си аз прекарвам по залите за тренировки и състезания.
- Какво обичаш да правиш в свободното си време, когато ти остане такова? - Много обичам да пия кафе и да чета интересна книга. Предпочитам биографии на спортисти, както и книги за психология, за силата на подсъзнанието. Обичам да се разхождам, когато ми остане повече време се прибирам в родния Асеновград, малко ми е тъжно, че не го правя толкова често, колкото би ми се искало, но съм поела по моя път и няма да се откажа от него.
- Често си във Варна, харесва ли ти градът? - Аз съм влюбена във Варна още преди да се запознаем с Дени. Често идвам тук за състезания и винаги много ми е харесвало. Градът е много хубав и ме спечели веднага, така е и до днес.
- Като фен на ЦСКА-София, харесва ли ти посоката, в която се развива отборът в последните години? - Не ми харесва напоследък, отборът играе слабо, футболистите са много добри, но не могат да покажат това, на което са способни, може би и поради треньорски грешки. Много ми е болно, че Николай Бодуров напусна ЦСКА-София. Според мен в българското първенство трябва да играят повече български футболисти.
- Спомняш ли си първата си тренировка, първата победа и първия спечелен медал? - Още на първия турнир, в който участвах, в Чепеларе, спечелих купата за трето място и бях изключително щастлива, защото бяха минали едва 2-3 месеца, откакто тренирах, бях 7-годишна тогава. Сестра ми стана първа, но това нямаше значение за мен, защото аз също бях спечелила купа и бях много щастлива.
- Тежките моменти в спорта... Няма как да не те попитам и за тях... - Тежките моменти в спорта са ежедневие за повечето професионални спортисти. Няма как винаги да си на върха, всеки се справя, както може, с трудностите – някои се затварят в себе си, други гледат да излязат от залата или стадиона, за да не мислят за това, което правят, просто да се откъснат за малко. Всеки си има подход, но при мен, когато е тежко, винаги приемам нещата много навътре, което не е никак хубаво, но просто съм си такава, работя върху това... Успявам да се справя, като просто спра да мисля за това, отдалечавам се от залата за кратко.
- Някога идвало ли ти е да се откажеш? - Много пъти... По-скоро не да се откажа, а да се оттегля за кратко, за една-две седмици, докато ми се възвърне желанието за тренировки и победи. Много е трудно човек всеки ден да прави едно и също, но така е в професионалния спорт, друг начин няма.
- Какво е за теб да представяш България на международни състезания? - Огромна чест и привилегия е за мен всеки път, когато ми е гласувано доверие да съм част от националния отбор. Това е признание, че ти си един от най-добрите в страната си. Аз съм много щастлива, че имам възможността да играя за България на международни състезания.
- Как гледат на вас, тенисистите от България, на състезанията в чужбина? - Винаги ни подценяват. Смятам, че това е нормално, тъй като нямаме постоянни успехи на международната сцена. Силите в Европа са Германия, Франция, Румъния. Те на всяко състезание са в топформа, печелят медали, докато при нас не е точно така... Борим се с това, защото не е лесно всеки да те подценява, това неминуемо влияе на самочувствието, но смятам, че вече приемаме нещата доста по-добре.
- Кое е най-важното, което научи от треньорите си досега, и ти самата би ли работила като треньор някой ден? - Да, аз съм студентка в Националната спортна академия, уча за треньор по тенис на маса, мисля, че тази професия ще ми се отдава, защото с малки дечица се разбирам много добре, пасваме си, слушат ме, успявам да им привлека вниманието. За в бъдеще може би ще се насоча към тази професия. А най-важното, което съм научила от моите треньори, е, че трябва да тренирам разумно – да не се пренавивам, да не изпадам в излишни драми... От всеки треньор може да се вземе нещо позитивно, както и във всеки има нещо отрицателно, разбира се, както във всеки човек. От самия спортист зависи какво ще извлече за себе си от съветите на треньорите.
- За какво мечтаеш оттук нататък? - Мечтая някой ден да се класирам за Олимпийските игри, мисля, че това е мечтата на всеки един спортист. Надявам се още тази година да се случи, но не искам да прибързвам, просто ще работя много, ще тренирам, ще участвам по турнири и ще видим какво ще ми донесе това и дали ще се получат нещата...
ПОЛИНА ПЕТРОВА
Още на тема тенис на маса, в рубриката "На спортна вълна":
Денислав Коджабашев: Мечтая за медал от параолимпиада и за хубаво семейство
Стоян Поппетров: Обичам тениса на маса, защото е интелигентна игра