Калин Каменов за спорта, рока, бунтарството и дългите коси

Калин Каменов е на 35 г. и е заместник-министър на младежта и спорта. Преди това е бил председател на Агенцията за закрила на детето. Участвал е в десетки обучения и конференции на тема правата на децата, социални политики, психология, доброволчество, младежки политики. Той и спортното министерство застанаха зад една музикална кауза - "Голямо междучасие 2015". Какво го свързва с музиката, училищните групи, рока - Калин Каменов пред Dnes.bg.

-Какво провокира Министерството на младежта и спорта да подкрепи един музикален конкурс като "Голямо междучасие"?

-Страхотната идея и много добрата работа, която са свършили до този момент Митко и Дидо от Д2. Работил съм много с млади хора и в Министерството на младежта и спорта, и в Агенцията за закрила на детето, и като лектор мотиватор в различни младежки форуми и инициативи. И знам колко трудно е да мотивираш младите хора да работят, за да осъществят мечтите си. Също така знам, че няма по-ценно за една нация от това да даде перспектива и възможност за развитие на младежите си. Имено това правят Д2 с „Голямото междучасие“ – те помагат на младежи от цялата страна да осъществят мечтите си, учат ги как да успеят. Това е нещо много хубаво. Затова, когато дойдоха при мен преди два месеца и ми казаха, че търсят партньор за "Голямото междучасие", не се наложи да ме убеждават дълго.

-Какво е общoто между спорта и музиката?

-Енергията. Вдъхновението. И младостта. Тези, които се занимават със спорт или с музика са вечно млади, без значение на колко години са реално.

-Какви са вашите впечатления от младите групи?

-Аз не съм музикант, за да мога да определя кои от тях свирят по-професионално или да дам оценка за музикалния им талант. Но мисля, че мога да дам оценка за ентусиазма и мотивацията им. И по десетобалната система, тя е 11. Тези толкова целеустремени млади хора и любовта, която изпитват към рока, желанието им да се докажат, начина по който се забавляват докато свирят, могат да заредят с положителна енергия цял един град. И те го правят, наистина е вдъхновяващо. Едно от малкото позитивни неща в ежедневието ни.

-Вярвате ли, че подобни инициативи могат да променят мисленето и нагласите на младите хора?

-Определено. Не вярвам, сигурен съм. Това е пътят, по който трябва да вървим, за да мотивираме младите хора да се впишат в обществото ни. Живеем в много трудни времена, времена на несигурност и до голяма степен на липса на ценности. Незаинтересоваността на голяма част от младежите е тяхният начин да се опълчат срещу тази безидейност. Истината е обаче, че ако искат да променят живота и мисленето на обществото ни, трябва да направят точно обратното – да бъдат активни, да участват в процесите. "Голямото междучасие" прави нещо много полезно – то отива при младежите, на тяхната територия и им казва "Ти можеш да успееш, можеш да правиш това, което обичаш тук, в България". 

Това е методът, по който трябва да работят всички институции, които се занимават с деца и младежи. И аз дълго време съм се борил за това. Да покажа на колегите си, че с младежи трябва да се работи индивидуално и на техен терен. Не можем да слагаме всички под един знаменател, те не са еднакви. Всяко дете и млад човек имат различни потребности и различни заложби. Нашата работа е да ги открием. Не можем и да очакваме, че правейки програма срещу младежката безработица например, ще сложим малко информация и линк на сайта си и ще чакаме младежите да дойдат при нас, за да им помогнем. Няма да дойдат. Ние трябва да отидем при тях, да им поднесем информацията по подходящ начин и да ги заинтригуваме. 

-Един от градовете, през които минава турнето на „Голямото междучасие“ е вашият роден град Враца, по-специално ли беше усещането за вас там?

И още как. Почувствах се отново като в ученическите си години, щастлив и малко бунтар. Обичам рока. Никога не съм свирил в банда, защото нямах такива заложби, но всички в компанията ми слушахме рок, имах дълга коса.

Младежите, а и по-възрастните, които бяха в залата на концерта се забавляваха много. Подобни преживявания те зареждат с положителна енергия, а Враца има нужда от това. Да правим заедно полезни инициативи за Враца, да помагаме общината ни да изглежда по-добре е и целта на кампанията „Аз обичам Враца“, която започнах преди около 3 седмици. В нея заедно с доброволци и граждани на общината почистваме, боядисваме и обновяваме детски и спортни площадки, даряваме тетрадки на деца от социално слаби семейства. На родния ми град са му необходими добри новини. Радвам се, че беше включен и в националното турне на „Голямото междучасие 2015“.

-Доста млад сте, а вече сте зам.-министър, били сте председател на Агенцията за закрила на детето, каква беше вашата мотивация, за да постигнете това на 35 години?

След като завърших Механотехникума във Враца и изкарах казармата, ме приеха да уча в Югозападен университет ”Неофит Рилски” в Благоевград. Учех право, събирах се с приятели, нормален весел студентски живот. Реших обаче, че искам повече от това да завърша с отличен успех, да си намеря добра работа и да продължа да живея сравнително добре и приемливо. Исках да променям, идеите ми да не са само приказки на масата с приятели, а да имам възможност да ги реализирам. И така реших да тръгна по по-труден път и не съжалявам. Напротив, имам още много идеи и много енергия за осъществяването им. Чувствам се добре, когато виждам че от работата ми има реален ефект, че помагам на хората по някакъв начин. Отскоро съм баща, имам прекрасна 9-месечна дъщеря и много бих искал един ден, когато порасне да може да каже на приятелите си "Ето това го е направил моят баща".