Шон Мърфи: Снукърът в България има нужда от своя Григор Димитров

Шон Мърфи е един от едва тримата играчи в цялата история на снукъра, които са печели световната титла, след като са тръгнали от квалификациите. Той направи това на 22-годишна възраст през 2005 г., а оттогава вече десет години е сред най-добрите състезатели в този спорт. През миналия сезон англичанинът успя да стане и десетият, който печели трите най-големи турнира - световното първенство, UK Championship и "Мастърс". Мърфи е и първият професионалист, който стъпи на българска земя. Оттогава той е тясно свързан със снукъра в България, а през тази година отново беше тук, за да защитава титлата си от "България оупън". По време на турнира той говори пред "Дневник" за развитието на този спорт у нас и по света, за връзката си с България, за най-добрите си моменти в снукъра и за плановете си в бъдеще. 

Винаги сте имал по-специална връзка от другите играчи с България. Защо?

- Мисля, че аз бях първият професионалист, който дойде тук. Имах къща в България, станах част от българската федерация по снукър пред много години. Снукърът се разви много тук - не заради мен, но все пак аз бях част от този процес. За мен това е привилегия. Имам специална връзка със снукъра в България и с българските фенове. 

Развил ли се е снукърът в България, откакто започна да се провежда ранкинг турнирът?

- Определено. Големият плюс за снукъра сега е "Евроспорт". Заради голямото телевизионно покритие интересът към този спорт в Европа се увеличи драстично. Публиката става все по-голяма, хората ни подкрепят, следват ни в социалните мрежи, изпращат ни много съобщения, което е страхотно както за играчите, така и за спорта като цяло. Турнирът в България е много, много добър. Винаги съм се вълнувал, когато идвам тук, защото играя силно и се срещам с много добри приятели. 

Доказаха ли тези малки турнири и тези малки страни мястото си в световния снукър календар, откакто започна революцията на Бари Хърн?

- Със сигурност. Мисля, че тези турнири имат своето място в календара. Снукърът има нужда да отиде в цяла Европа. Спортът се обърна към посоката, в която искахме да се движим от дълги години. Мисля, че осъзнахме грешката си в това отношение. Ние искаме възможност да играем, а сега имаме много повече такива. И ако не печелим достатъчно пари от тях, вината е в нас като спортисти, защото не сме се представили добре. Значи трябва да тренираме по-здраво и да играем по-добре. 

А не се ли наблюдава известен спад във Великобритания с това глобално разрастване?

- Не и по отношение на интереса към снукъра, продажбата на билети, телевизионната аудитория. Те се увеличават.

По отношение на талантите?

- Не мисля. Има доста добри играчи в юношеска възраст във Великобритания. Да, вече не сме водещата сила що се отнася до създаването на талантите. Със сигурност в момента Китай е най-силната страна в снукъра. От там идват много талантливи играчи, които ще ни създадат доста проблеми.

Откъде дойде тази голяма вълна?

- Започна от Дин Дзюнхуей. Неговите успехи окуражиха китайските деца да тренират по седем-осем часа всеки ден. Снукърът залегна в техните учебни програми, стана част от училищния живот. И, разбира се, те са толкова много на брой. Ако съпоставим статистически 10% от населението на Великобритания и 10% от населението на Китай, разликата е огромна. В Китай има много повече хора, които играят снукър, така че има много по-голям шанс да изкарат качествени играчи. 

Виждате ли потенциал в българския снукър?

- Отнема много време. Спомням си Дин Дзюнхуей преди 15 години. Тогава нямаше много китайци. А сега виждаме как излизат на преден план и превземат играта. Това, от което се нуждае България - и други държави като Германия, Полша и т.н. - е голяма звезда. Имате нужда от един топ играч, който да излезе на сцената и да предизвика най-добрите. Тогава всички хора в България ще застанат зад него, ще започнат да го подкрепят, да го следят, той ще предизвика бум сред младите. Така се развива спортът навсякъде. Трябва ви някой като Григор Димитров в тениса. 

Кога започнахте да играете снукър?

- Когато бях на 8. За Коледа ми подариха една много, много малка маса. Започнах да играя и веднага се влюбих в снукъра. Оттогава знаех, че това е нещото, с което искам да се занимавам през целия си живот. Не ме интересуваше нищо друго. 

А училището?

- Ходех на училище няколко години, но го напуснах, когато бях на 13, за да се отдам изцяло на снукъра и да стана професионален играч. 

Коя е най-добрата възраст да започнеш да играеш?

- Колкото се може по-рано. Ако можеш да виждаш над ръба на масата, значи си достатъчно голям, за да започнеш да играеш. 

Кой беше сезонът, когато играехте най-добре?

- Мисля, че беше миналият сезон. Определено миналата година беше най-добрата, която съм имал. Спечелих "Мастърс", спечелих в България, спечелих Откритото първенство на Рур, почти успях да спечеля световното първенство. Направих няколко максимума (от 147 точки), играех много добър снукър, забавлявах се много, намерих много нови приятели. Наистина беше една прекрасна година. Щеше да е перфектна, ако бях спечелил световната титла, само три фрейма ме разделиха от това. Но се надявам, че през тази ще успея. Ще дам всичко от себе си, за да го постигна. 

Показахте най-добрия си снукър, след като навършихте 30. Много други играчи го правят. Стюарт Бингам стана световен шампион на 38. Бари Хоукинс игра финал в "Крусибъл" на 34. Сега Дейвид Гилбърт прави страхотен възход, а е на 34. Има куп състезатели, които винаги са били на много високо ниво, но станаха претенденти за големите титли в по-напреднала възраст. Защо се получава така?
 

- С напредването на годините се получава една необходима смес. Младите играчи са безстрашни и са много добри в отбелязването, но нямат опит. В старите играчи има малко повече страх, но и много по-голям опит. Те са били там преди, видели са всичко, познават всеки елемент от играта, разбират тактиките. Младите няма как да притежават тези неща, защото се учи с времето. Някои млади играчи са толкова добри в отбелязването, че не трябва да се притесняват за липсата на опит. Те могат да спечелят някой голям турнир, но не се случва често. Ако искаш да печелиш големи турнири редовно, имаш нужда от голям опит. Това е ключовата дума - опит. Затова виждаме на такова ниво Марк Уилямс, Джон Хигинс, Стюарт Бингам... Стивън Хендри - ако беше продължил, защото според мен той се отказа твърде рано, а можеше да спечели още. Когато имаш този сблъсък между опита и младостта, много по-често надделява първото. 

Във ваше лице младостта спечели битката с опита през 2005 г. Станахте световен шампион на 22 години, тръгвайки от квалификациите. Как се получи?
 

- Мисля, че бях на точното място в точното време. Всичко, свързано с играта ми, се получаваше добре. Представях се отлично в тренировките, работех много здраво. И аз, и семейството ми полагахме много усилия. Предполагам, че през 2005 г. всички необходими компоненти се събраха. Бях играл два пъти преди това в "Крусибъл", но не бях печелил мач. Освен това сезонът ми преди световното беше много разочароващ. Тогава стилът ми на игра беше "всичко или нищо". Това много рядко може да доведе до успех, но в онзи момент при мен се получи. 

Кой е любимият ви играч?

- Моят любим играч винаги е бил Стивън Дейвис. В моите очи той е най-добрият, когото играта е виждала някога. Изключителен играч, страхотен шоумен, много добър и забавен човек. Стив е много добър във всеки един елемент от играта и във всеки един елемент от живота. Невероятен посланик на снукъра. 

А кой е вашият идол извън снукъра?

- Роджър Федерер. Той е олицетворение на думата класа. Изключителен професионалист и невероятен посланик на спорта. Тенисът има огромен късмет с играчи като Федерер, Рафаел Надал, Новак Джокович. Те са страхотни модели за поведение, които младите да следват. И не само младите, а професионалните играчи от всички спортове. 

Играл сте в различни периоди на тази игра. Кой е най-добрият, който сте виждал?

- Мисля, че снукърът в днешно време. Преди 10, 20, 30 години имаше може би само пет-шест играчи, които могат да печелят големите титли редовно. Сега бройката се е увеличила драстично. Нивото на снукъра се е повишило значително. Днес има толкова много играчи, които могат да печелят. Ако преди са били пет-шест, сега са 50. Може би дори повече. Стандартът се е покачил много, защото трябва да играеш на изключително високо ниво, за да можеш да печелиш титли. 

Коя е най-голямата ви цел в бъдеще, след като събрахте "Тройната корона"?

- Никога не съм бил номер 1 в световната ранглиста и много искам да го постигна. Проблемът ми е, че печеля турнири, които не важат за ранглистата - "Мастърс", турнира в Бразилия, в Полша, "Уши класик"... Вече съм печелил най-големите турнири, играл съм на фантастични сцени, имам няколко максимални брейка зад гърба си, така че би било приятно един ден да стана номер 1. Разбира се, искам да продължа да печеля титли. Но ако трябва да посоча най-голямата цел в професионалния ми живот, това е да играя добър снукър всеки ден, да опитвам да се развивам и да се подобрявам непрекъснато. Надявам се, че пред мен има още много години в снукъра. 

А имало ли е момент от кариерата ви, когато сте искал да се откажете от снукъра?

- След загубата ми (с 1:6 от Марк Селби) на "Мастърс" преди два сезона. Това беше много лош период в живота ми. Работех изключително здраво около масата, а нямах никакви резултати. Ако през януари 2014 г. ме бяхте попитали дали мога да спечеля друга голяма титла, щях да ви кажа не. И нямаше да излъжа, защото така мислех. Беше труден момент за мен и сериозно обмислях дали да се оттегля. Но винаги трябва да продължаваш да опитваш, да не се отказваш. Животът не възнаграждава тези, които бягат. Възнаграждава тези, които не спират да опитват и никога не се отказват. Пред мен имаше избор. Аз избрах да продължа. 

В тази връзка имате ли спортен психолог?

- Да, имам. 

Колко важно е това за един играч?

- Най-важното нещо. Всички играчи, които виждате, до един са много добри състезатели. Не всички обаче са добри по отношение на психиката. Много от нас имат нужда от психолог, за да запълнят тази дупка, тази липсваща част. Това е най-важната част за един спортист.

Dnevnik.bg