Иван Василев: От Гръцката махала до стадион “Сан Сиро”

Иван Василев е роден на 18 януари 1939 г. във Варна. Произхожда от многодетно моряшко семейство. Трима братя и две сестри. Още на 9-годишна възраст малкият Ванко рита парцаленото кълбо в така наречената Гръцка махала на града. От 1948 до 1949 г. симпатизира на варненския футболен отбор “Ботев“, по онова време заемащ 6-о място в А група. Стройното и с атлетичесто тяло момче е забелязано от треньора на “Ботев-ВМС”, Атанас Аврамов-Кафето, който го взема в детския отбор и го прави капитан. Идва 1954 г. и Иван е капитан на юношеския отбор на ВМС. Заедно с него играят юношите Христо Николов-Чоко, Аргир Страков и др. футболни таланти. Наред с футболната игр, той е приет във военния “Флотски арсенал”. В това военно поделение работят видни майстори специалисти и спортисти. Сред тези изявени спортист Иван калява своите духовни и физически качества. Вдъхновяват го спортните успехи на по-големите батковци във водните спортове като Благой Иванов, Коста Бръчков, Иван Дянков, Димо Ковчазов, Ченко Христов (корабомоделист), Ламбо Тонев (ветроходец) и др. Момчето започва да мечтае и то да стане прочут спортист като тях, па макар и само в чертите на НРБ. Още в първите месеци на работа в това поделение има полувоенна дисциплина и той свиква с тези порядки. Иван взема за пример майсторите Цветан Пешев, Пенчо Иванов, Франц Мулай, Любен Лефтеров и възпитаниците на т.нар. Заводско училище Горан Дойчев, Минчо Дамянов-Джимито и др. Пишещият тези редове като младеж е работил във “Флотски арсенал” през 1954 – 1957 г.
Уважаеми читатели, ето при какви хора
е работил и спортувал бъдещият голям варненски спортист Иван Василев. В редиците на мъжкия футбулен отбор на “Черно море” той играе под ръководството на Иван Моканов и Лозан Коцев. Първата му среща в професионална футболна група е русенският “Дунав“. През 1959 г. той взема съдбоносно решение да сключи брак с момиче, което работи с баща си във Флотския арсенал, където Иван Василев също работи и се изгражда като човек и стортист. На следващата 1960 г. на семейството им се ражда момиче Весела, която расте под грижите на баща и майка, за да се изнижат годините и съдбата им да поднесе още една радост, раждането на любимата внучка Росица.
Нека отново да се обърнем с лице към футбола
Успехите на “Черно море” в А ПФГ са успехи и за известния вече във Варна и страната брилянтен футболист Иван Василев. Неговата сигурна и точна игра на десния бранител все повече обръща внимание на треньорите в страната. С този отбор в А ПФГ Иван Василев изиграва 196 мача. В спомените си големият варненски футболист споделя: “Израснах във футболния отбор на “Черно море” и този отбор винаги ми е бил в сърцето, той ми даде възможност да израсна като добър футболист, за да играя в ЦСКА, а по-късно и в националния отбор на България.
Незаличим спомен остават в съзнанието футболните срещи между варненските колоси “Черно море” и “Спартак“. Привържениците на двата отбора пълнеха до краен предел стадиона и с рзгорещени скандирания подкрепяха своите любимци, а на нас, футболистите, повдигаха духа и желанието ни да се раздадем до краен предел.“
С екипа на “Черно море”
Иван Василев играе запомнящия се мач срещу “Левски” на стадион “Юрий Гагарин”. По него време при “сините” се изявява легендарният Георги Аспарухов-Гунди. Равният мач за тях бе достатъчен да вземат шампионското място. Още през първото полувреме “Левски” води с 2:0. За щастие, в 60-ата минута е отсъдена дузпа в полза на черноморци. Изпълнението на удара е дадено на Иван Василев, който реализира гол. Резултатът намалява на един на два. По-късно Никола Димитров вкарва 2 гола. Резултатът коренно се променя – 3:2. Четиридесехилядната варненска публика ликува от радост, а левскарите лежат и плачат по зеления килим на игрището. През 1962 – 1964 г. “Черно море” излиза на 6-о - 7-о място в А ПФГ. Отборът има една от най-добрите защити в страната в лицето на Боснов, Янко Атанасов и Иван Василев.
Идва незабравимата за Иван Василев
1964 г., когато талантливият футболист е поканен от терньора Манол Манолов, да играе в ЦСКА. Първит мач, в който участва като член на екипа, изиграва срещу “Септември” (Сф) и печелят 2:1. Впоследствие се зареждат серия срещи за първенството на А ПФГ. През 1965 г. ЦСКА става носител на купата на Съветската армия. А следващата година ЦСКА с треньор Стоян Орманджиев и Д. Ковачев става шампион на НРБ. В турнира за купата на европейските шампиони ЦСКА в предварителните кръгове елиминира “Слийма Вундерерс” от Малта и “Панатинайкос” от Атина. По-нататък виждат сметката и на полския “Гурник Забже”. На четвъртфинала побеждават “Лийндфийлд” от Северна Ирландия. Предстои да играят с “Интер” (Милано). Проведените с него три последователни срещи дават повод да се заговори в Европа за ЦСКА и характера на българският клубен футбол. “Интер” не е случаен футболен отбор, а европейски шампион по онова време. Неприятно изненадан от постигнатия равен резултат от мача с ЦСКА в Милано. Реваншът в София също завършва 1:1. Налага се да има трети мач на неутрален терен. Решено е това да стане на стадиона в Грац, Австрия. Което бива осуетено. Сблъсъкът е в Торино, пред местна публика. Едва в 80-ата минута “Интер” успява да вкара гол и да отстрани “армейците”.
Иван Василев играе с ЦСКА цели 65 мача,
а в националния отбор на България, под ръководството на треньора Рудолф Битлачил, изкарва 4 мача. Това са три световни класификации - една срещу Израел и 2 с Белгия. Една приятелска среща с ГДР завършва 3:2 в наша полза. С Б националния отбор играе в среща срещу Съветска Русия, завършва 1:1. А в младежкия национален тим има 2 много специални мача. С Турция 1:0 и Унгария 1:2, като голът е вкаран от Иван Василев.
След 1969 г. Иван Василев се завръща в “Черно море”, където е назначен за треньор в дублиращия отбор. Този тим, с младежки състав, през 1976 г. става вицешампион на страната. Докато по същото време А отборът на “Черно море” играе в Б група. Създадена е опасност първият тим на “Морето” да не може да влезе в А група. Ръководството на клуба издига за старши треньор 36-годишния Иван Василев, а освобождава Кирил Ракаров от длъжност. Най-после, през 1977 г., отборът влиза в А ПФГ.
В продължение на 6 г. “Черно море”
е в златната среда. А през 1981 г. отборът се класира на 4-то място в А РФГ. След 1982 г. е назначен за отборите в Белослав, Добрич и Разград. По-късно изпълнява длъжността технически директор на “Черно море”. Големият варненски спортист за значителни заслуги в областта на спорта е удостоен със звание майстор на спорта, издигнат в чин подполковник от МНО, награждаван с безброй грамоти от местно и регионално значение.
В настоящия момент майсторът на спорта Иван Василив заема длъжност консултант при дирекция “Младежки дейности и спорт” в община Варна. Той се явява и главен секретар на “Монтерей“ (Варна), където членуват бивши и настоящи ръководители на Варна, със заслуги в общественния живот на града
Да му пожелаем здраве, сили и успехи в работата със съвременната варненска спортна младеж.
Борис Митев
краевед