Безкрайно страдание или проклятието на португалския №7

Кристиано Роналдо (31 г.) спечели всичко, което може да се спечели с Манчестър Юн и Реал М, но с Португалия така и не успява да постигне нещо голямо.

С напредването на възрастта му шансът все някога да успее намалява, а мачове като този с Австрия на Евро 2016 ни дават да разберем, че CR7 май няма да успее никога като национал.

Още докато изпълняваше кралската си мисия за Реал М, мислитe на Кристиано Роналдо бяха свързани с националния отбор и Евро 2016. "Не мога да ви обещая, че ще спечелим титлата, но поне трябва да вярваме, че е възможно", каза Кристиано веднага след като спечели Шампионската лига с Реал М през май.

Печеленето на титли е мотото на живота му. А също така и неговият еликсир. Роналдо смята, че всичко е възможно. И си говори по тази тема даже с президента на Португалия Марсело Ребело де Соуза. Говориха си преди година, говориха си и сега, преди тръгването на отбора за Франция. "Имаме огромен потенциал. Не само във футбола, но и в други спортове и по отношение на технологиите", отсече след това президентът.

Когато говори само за себе си, Роналдо всъщност има предвид целия отбор на Португалия. Трябва да се подчертае и че той може и да носи №7 на гърба си, но всъщност е №1 в селесао. "Ние, португалците, знаем как да страдаме - подчерта Кристиано пред президента Соуза. - Когато всичко е срещу нас, веднага казваме: стига толкова! Иначе си тръгваме. И ние, и феновете."

Но дали това голямо страдание е описание на съдбата на Кристиано? И дали традиционната португалска музика - фадо, не е доказателството за тази тъга? Когато напада към вратата на противника, Роналдо дриблира през фадото. Между другото, той стигна точно така и до капитанската лента в селесао. Но дали това обстоятелство го прави най-добрият? Досега той има записани 6 участия на големи турнири с Португалия, а Евро 2016 му е седмият. Дали при това негово проклето седмо участие и с проклетия №7, с който и Луиш Фиго не направи нищо, нещата ще се променят? Защото досега на големи турнири Кристиано е всичко друго, но не и познатата машина за голове с националната фланелка.

Даже и когато в началото уж всичко вървеше добре, накрая пак дойде време за сълзи. Това беше на Евро 2004, когато той беше още в началото на кариерата си, а селесао загуби финала на домашното си европейско от Гърция. Сега, 12 г. по-късно, той продължава да чака големия си удар с националната фланелка. Но надеждите му за успех стават все по-малки. "Имаме добър селекционер и отличен отбор. Групата ни е тежка, но е възможна. А след това може да стане всичко", каза с надежда Роналдо на тръгване към Франция. В крайна сметка обаче надеждата умира последна.

На CR7 вече му се е случвало почти всичко с националния отбор. През 2004 г. се размина на косъм с титлата, на Мондиал 2006 селесао стигна до четвъртото място, най-доброто представяне на отбора след 1966 г. по времето на Еузебио. От там нататък обаче нещата тръгнаха надолу. На Евро 2008 Португалия отпадна на 1/4-финалите от Германия, а Роналдо изглеждаше безпомощен. Дъното обаче бе ударено на Мондиал 2010 в ЮАР, когато селесао окапа на 1/8-финалите след 0:1 от бъдещия шампион Испания, а Кристиано, който пак разочарова, скочи на селекционера Карлош Кейрош. "Лидерът на отбора трябва да е готов да дава отговори на всякакви въпроси", сряза го след това ветеранът Фиго.

Сега, 6 г. по-късно, от селесао искат да представят Кристиано в различна светлина. "Той е отличен лидер и обръща специално внимание на младите играчи", похвали го наскоро халфът Жоао Моутиньо. Но защо тогава вечният първи не може да успее на големи турнири? И дали в това се намира някаква логика? Дали Португалия не е прекалено слаб отбор за него? Или самият Кристиано просто не може да покаже най-добрата си форма лятно време? На Евро 2012 например той се представи доста добре до 1/2- финала с Испания, който бе загубен с дузпи. А неговият ред да изпълнява изобщо не дойде. Защото селесао отпадна още преди това.

От години в неговите интервюта се забелязва, че неуспехите с Португалия го гризат отвътре. И макар че съдбата на най-големия му конкурент в големия футбол - Лео Меси, е същата, не е печелил нищо с Аржентина, Кристиано бяга от подобни паралели. И винаги се стреми да подчертае колко важна е за него родината му. "Тази титла е и за всички португалци - изригна той след последния триумф на Реал М в Шампионската лига. - Смятам, че сега всички в Поругалия са щастливи. С изключение на няколко завистници!"

И точно те сега сигурно се радват, защото към момента се оправдават прогнозите, че Роналдо е толкова изхабен физически от тежкия сезон в Реал М, че няма да успее да направи нищо. По подобие на Мондиал 2014, когато Португалия отпадна още в групите. Макар че преди старта на това европейско CR7 обеща нещо съвсем друго на премиера Антонио Коща.

"Роналдо ми каза, че на Евро 2016 ще видим най-доброто му лице", подчерта Коща. Да, ама не. Към момента нищо такова не се случва. Може би защото над него тегне някакво проклятие. А може би проклятието тегне над Златната топка, защото, откакто тя се връчва съвместно от сп. "Франс Футбол" и ФИФА, никой от нейните лауреати (б.р. - единствените са Кристиано и Меси) не може да отлепи са националната фланелка...

GOL.BG