Плувецът Александър Николов е третият варненски атлет, който ще участва на Олимпийските игри в Рио. Александър завоюва квота за най-значимата спортна проява по време на Открития държавен личен шампионат по плуване за мъже и жени в София.Той е третият плувец в родния отбор за Рио, заедно с Нина Рангелова и Венцислав Айдарски, за които това е поредно участие на Олимпиада.
- Името ви остава в историята на варненското плуване след грандиозния успех, който постигнахте – извоювана квота за Рио. Какво е усещането да покриеш норматив за Олимпиада?
- След като разбрах официално, че ще плувам в Рио, осъзнах, че съм сбъднал детската си мечта – да отида на Олимпиада. Радвах се като малко дете, научих го, докато шофирах към басейна, целият се разтреперих. Вълнението бе неописуемо.
- По-силно от мига, в който разбрахте, че се класирате на световното в Казан, Русия?
- Много по-силно. Няма друг форум като Олимпиадата, това е най-високото стъпало в кариерата на всеки състезател. Няма място за сравнение, да се класираш за олимпиада е най-голямата радост.
- Труден ли бе пътят, който извървяхте?
- Имаше много спадове, но за всичко негативно, което ми се случи през годините, сякаш имаше причина. Сигурно така е трябвало да стане, за да стигна днес дотук. Това е една от най-големите ми осъществени мечти! Преди 4 години не вярвах, че е възможно да се случи. Но малко по-малко, заедно с моя личен треньор Никола Петров, който ценя изключително много, успях да извървя пътя. С него се случват и най-смелите мечти!
- Никола Петров заема изключително важно място в кариерата ви…
- Безспорно, без него класирането ми на олимпиадата не би било възможна мисия. Това е човекът, който дори и в най-тежките за мен моменти, ми вярваше и ме подкрепяше безрезервно.
- Какви цели си поставяте за Рио?
- Има малко време за подготовка. Надявам се да задържа добрата си форма и да подобря времето, което дадох на олимпийската квалификация. Целта ми там ще е да сляза под 50 сек. Това ще бъде върхът, който към момента мога да направя на олимпиада. Ако успея, ще е нещо изключително.
- Кой беше първият човек, с който споделихте щастливата вест?
- Обадих се на мой приятел. А иначе, очи в очи, първата радост изживях с треньорката в ПСК „Черно море“ - Доротея Славкова. Като отидох на басейна, тя вече знаеше и двамата съпреживяхме емоцията. Родителите ми също са много щастливи. Баща ми е много запален, много се вълнува. Сигурен съм, че майка ще се вълнува повече на самия старт. И двамата са горди с мен.
- Ще вземете ли талисман за късмет в Рио?
- Не съм суеверен. Не взех талисман на световното, сега също няма да нося амулет. Разчитам на 100 % на себе си.
Още по темата:
След 16 г. Варна отново има плувец на Олимпиада
Коментари