Да спасиш 20 живота и да стигнеш до Олимпиадата в Рио

Олимпийските игри са най-големия спортен форум в света и през годините са носили със себе си невероятни спортни истории за непремиримост, воля за победа и себераздаване до последния момент. Има обаче и много чисто човешки истории, които ни напомнят, че спортът е сила, която може дори да спасява животи.

18-годишната Юсра Мардини - момичето, което спаси своя и 19 други живота, за да стигне до участие на Олимпиадата като част от първия изобщо олимпийски отбор на бежанците.

В разгара на сирийската война през 2014, Юсра и нейната сестра Сара напускат своя дом в Дамаск в търсене на по-щастлив живот в Европа. Тяхното пътуване минава през Бейрут, Истанбул и Измир. Оттам се насочват през Средиземно море към гръцкия остров Лесбос с гумена лодка, на която има 20 души вместо препоръчителните 6.

След 30 минути плаване моторът на лодката не издържа и внезапно спира, а 20 души се оказват в смъртна опасност. Юсра Мардини обаче няма никакво намерение да завърши живота си по този начин. Тя, сестра ѝ, както и още една жена, влизат във водата и плувайки бутат лодката до брега като по този начин спасяват живота на всички на лодката.

"Само четири от 20 души на лодката можеха да плуват", разказва Мардини, която през 2012 представлява Сирия на Световното по плуване. "Помислих си, че ще е истински срам да се удавя в морето, защото съм плувкиня."

След героизма, който демонстрират, сестрите Мардини пристигат в Берлин със статут на бежанци през септември 2015.
Юсра получава шанс да се състезава за един от най-старите плувни клубове в града, а там бързо забелязват таланта ѝ. Германските специалисти се заемат с подготовката на сирийката и дори започват да мислят за нейно участие на Олимпиадата в Токио през 2020. Само че решението на МОК да включи отбор на бежанците на Игрите в Рио ускорява процеса. Така Юра заслужи мястото си на Олимпиадата, където ще бъде част от 10-членния отбор на бежанците.

Мардини обаче не забравя откъде е тръгнала и кой е бил до нея по пътя: "Мисля, че (на Игрите) ще мисля за моето семейство, моя треньор, моите приятели и всеки, който ми е помогнал."

Юсра се надява чрез участието си в Рио да бъде източник на вдъхновение и надежда за всички сирийци и бежанци. "Искам да покажа на всички, че след болката и бурята, идват спокойни дни."