Амарантът е тъмно червен до лилав оцветител използван в хранителната и козметичната индустрия, познат с международното обозначение Е123. В хранителната промишленост се използва най-често за оцветяването на алкохолни (вина, бири, шампанско), сладкарски (кремове, глазури, заливки) и рибни продукти (филета, хайвер), а в козметичната – за оцветяването на сапуни и други санитарни продукти. Приготвя се най-често от вторични петролни продукти.
Популярното име на багрилото се свързва с псевдожитното растение амарант, чийто червен цвят и богати на протеини семена са добре познати. По своята химична същност Е123 се характеризира като азо-багрило – оцветител, съдържащ азотна група (-N=N-).
Токсичността на амаранта е много слаба и не е възможно да бъде достигната само чрез консумация на храни съдържащи Е123. Тяхната летална доза LD50 е над 1400 мг на килограм телесна маса. Заради ниските концентрации на приложен оцветител в храните, съдържащи Е123, това означава, че за натравяне трябва да се погълнат над 100 кг Е123-съдържащи продукти за един ден.
Съединението е водоразтворимо и не се натрупва в човешкото тяло. Е123 не предизвиква алергични реакции при консумиране в безопасни количества, но съдържащите се в някои текстилни продукти азо-багрила могат да доведат до свръхчувствителност на кожата и развитието на алергична реакция след контакт.
Съществуват противоречиви данни – някои независими изследвания демонстрират безопасността на Е123, докато други го нареждат сред азо-багрилата, причиняващи или влошаващи сипмтомите на астма.
Смята се, че това се дължи на все още непознати молекулни механизми, каращи багрилото да действа като стимулант за отделянето на хистамин – органично съединения, участващо в активността на локални възпаления и други имунологични реакции и основна причина за проявлението на алергични реакции като кожни обриви, зачервяване на очите, запушване на носа, кихане, кашляне и свиване на въздухоносните пътища.
През 1976 г. в САЩ този оцветител е забранен за употреба в храни и текстилни продукти поради съмнения за канцерогенния му потенциал, а през 1971 в руско изследване се демонстрира връзка между азо-багрилото и раково заболяване на очите. В Европейският съюз Е123 все още се използва за оцветяването на храни, напитки и текстилни изделия.