Ивайло Нечовски: В Норвегия „Светът е за двама!“

Ивайло Нечовски решава да промени своя начин на живот и на прекрасната „Христова“ възраст отива в Норвегия. Научава предварително английски, подготвя се за университета в Осло, постига забележителни резултати на изпитите и пътят към неговия нов живот е отворен… 
 

Първите две години от пристигането ми в Норвегия бяха най-трудните за мен. Бях приет в университета („Публична администрация и мениджмънт), но преди основната програма трябваше да премина едногодишен курс за овладяване на норвежкия. Непосредствено след курса си мислех, че съм усвоил езика, но когато се сблъсках с реалността и с норвежците, всъщност си дадох сметка, че не го разбирам. Типичните норвежци, когато комуникират, имат установени кодове. Посредством тях достигаш до събеседника си, в противен случай се получават разминавания. Затова успоредно с изучаването на езика трябваше да усвоя и самия начин на комуникация, а това е много продължителен процес…все още продължавам да научавам нови неща. 

Човек трябва да учи и да се усъвършенства, да не пада духом, колкото и да е трудно положението, защото в тези периоди мотивацията и скоростта, която е набрал в началото, започва леко да пада. Точно там е моментът, в който трябва да включи мисленето си, да усети и да разбере, че това е само един епизод, който ще бъде преодолян. Най-важното, което съм установил като мой личен опит, е да си водя записки, да мисля позитивно, независимо от всичко, и да продължавам напред. 

Действително, след третата-четвъртата година започнах да усещам, че влизам вече в тези коловози и тази трудност, която имах в началото, взе да намалява. Започнах постепенно да усещам езика и да мисля на него.

В Норвегия „Светът е за двама!“
 

Животът е скъп, наемите са високи, стандартът е висок. Ако човек е сам, работи и получава средна месечна заплата, може да си позволи да живее нормално и да си плаща битовите разходи. Ако обаче двама души живеят заедно, работят и заплатите са две, тогава с едната заплата могат да се покрият разходите, а втората да се спести или да се използва за екскурзии, почивки и удоволствия.  

Ако отива само за да посети Норвегия, трябва да е подготвен и да има средства, с които да може да си позволи нормален престой. Друго нещо много важно е да има информация. Това, което ми е правило най-силно впечатление, е, че информацията там не се поднася на тепсия. Норвежците те карат сам да достигнеш до нея. Могат да дадат знаци и насоки, но не ти поднасят нищо с лъжичката. Бих сравнил това с естествения подбор…
 

Хората, родени в Норвегия, живеят по шаблон

По отношение на дисциплината хората, родени там, са научени още от малки кое е законно и кое не. Кое е позволено и кое не. От деца знаят правата си, свикват с тези шаблони, запечатва им се в съзнанието и по-нататък вече следят за нещата. Изграждат у децата самочувствие: „Аз съм човек! Аз имам права!“, хората там не си мълчат, казват си нещата и, което е много важно, знаят докъде и как да се разпрострат. Това се предава от поколения, така е изградена системата. Санкциите са строги и хората не са склонни да нарушават правилата. Глобите за пътни нарушения например са много високи и контролът е безупречен. Това изгражда една дисциплина у водачите и съответно произшествията и катастрофите са много рядко срещани. 

Като цяло хората са по-спокойни. Има стрес, разбира се, като навсякъде, но когато има изградена система и ред, се живее по-спокойно. 

От осем години съм в страната 

Занимавам се с преводаческа дейност, писмена и устна. Акредитиран съм като преводач в българското посолство в Норвегия. Работя и като учител по математика и преподавам на гимназисти. Наблюдавам учениците, те имат много добра способност да анализират и да направят своя избор още в училище. Имат изградена осъзната информираност още в най-ранна възраст -13 - 15-годишни. От малки са научени да имат план, да знаят какво биха желали да направят, да не изчакват да минава времето, а да имат в съзнанието си една насока, в която да тръгнат. Да изградят вътрешната си мотивация защо, как и по какъв начин да постигнат желаното. Дава им се възможност сами да намерят своето поле на изява. Не им се казва ти трябва да бъдеш такъв или такъв.

На моите ученици им е интересно откъде съм. Знаят за България и я свързват с лятото и курортите. Знаят, че е много евтино, и ме питат къде си заслужава да отседнат. Разказвам им за местата, които е хубаво да посетят, а те са много! 
 

В Осло живеят над 1000 българи 
 

Има българско неделно училище, което се посещава редовно от около 35 - 40 деца на възраст между 3 и 15 години. Има няколко българки, които активно преподават там, а впоследствие и аз се запалих да помагам с това, което имам като знания и капацитет. 

С децата работим на групи по възраст и според нивото им на владеене на български език. Има такива, които са родени там и знаят само няколко думички. Трудно им е, но тези, които са вътрешно мотивирани да научат езика, напредват бързо. С децата, които са дошли по-късно в Норвегия, работим за запазването на българския език. Това стимулира и нас, учителите, да търсим различни подходи, за да съхраним интереса им и да идват с желание. Да създадем условията, които да им помогнат да почувстват, че това действително е важно за тях. 
 

Не съм изключил вероятността един ден да се завърна в България 
 

На принципа съм „Никога не казвай никога“. Когато човек вътрешно усеща, че може да се справи навсякъде, независимо в коя държава се намира, тогава той прави нужното. Принципът е да бъдеш активен и да търсиш възможностите на различни места… 

Говорил съм с много чужденци за България и всички до един свързват името на нашата страна с името на Христо Стоичков!, завърши своя разказ Ивайло.

Мариана Стойкова