Непознатата история: Варненската пожарна команда

ВАРНЕНСКАТА ПОЖАРНА КОМАНДА – октомври 1910 г.

Преди Освобождението, а и дълго време след него, във Варна често избухвали пожари. Заради дървената облицовка на повечето сгради, както и поради факта, че повечето улички в града били тесни и непавирани, пожарите се разпространявали много бързо и опустошавали цели махали. Гасенето на огъня било затруднено от липсата на вода в дворовете на къщите, както и от честите ветрове, характерни за морския град.

Според историците един от най-страшните пожари във Варна се случил по време на Кримската война. На 10 август 1854 г. около 19 часа избухнал пожар в близост до пристанището, който бързо достигнал до големите войскови складове. Местното население било евакуирано. В гасенето на огъня участвали английски и френски войници, като освен вода за защита на складовете се използвали мокри постелки и пресни говежди кожи, които обливали с вода. За късмет вечният варненски вятър спрял внезапно и това дало възможност пожарът да бъде овладян и да се предотврати експлозията на големи количества барут и боеприпаси.

ПОЖАРЪТ ВЪВ ВАРНА по време на Кримската война през 1854 г.

ФОТОГРАФИЯ НА СТАРА ГРАВЮРА. Крепостта Варна от страна на морето. (Проект “Стара Варна”, Варненска дигитална библиотека)

 На 24 ноември 1878 г. председател на Варненския градски съвет (по това време все още няма длъжност кмет) става Велико Христов. Той е търговец, роден през 1828 г. в еленското село Недялковци. Семейството му се мести в Разград по-късно, където той започва да се занимава с търговия. От 1868 г. се установява във Варна, където си открива търговска кантора. По-късно прави това и в Цариград. След Руско-турската война от 1877 – 1878 г. е назначен за председател на Варненския съдебен съвет.

По време на неговия мандат улиците на Варна започват да се застилат с калдъръм, поставят се 200 фенера на по-централните места, назначава се първия градски лекар с оглед подобряване на санитарния надзор, определя се място за градско сметище, издава се заповед за метене на улиците. С името на Велико Христов се свързва и уреждането на пощата. Той съдейства за отпускането на средства за училищното настоятелство. Въвеждат се правила за търговията в града и за определяне цените на хранителните стоки от първа необходимост. На определени места се създават пазари за сключване на сделките с цел ликвидиране на спекулата. Велико Христов е личност, възприемана и уважавана еднакво добре от всички националности в града. Той назначава първия инженер, на когото се възлага изработването на "основен план" на Варна, и създава първата пожарна команда в града.

На 19 декември 1878 г. Велико Христов свиква заседание на съвета, на което по негово предложение е взето решение да се закупят две ръчни помпи (тулумби) и принадлежности към тях. С новите помпи и четирите стари (с които разполагала общината) са оборудвани 36  хамали, наречени тулумбаджии, под ръководството на един старши без заплащане. При пожар те трябвало да поставят помпите на гърба си и да тичат към горящата сграда. Освен тулумба групата получавала брадви, канджи (куки с дълги дръжки) и действали заедно с дежурните сакаджии (водоносци).

На следващата година са

назначени 4-ма души пожарникари,

които провеждат пожарно наблюдение от кулата на стария градски часовник.

В началото на май 1889 г., както научаваме от бр. 10 на „Варненски Общински вестник“ от с.г., е утвърден от „Министерството произведений на 31 Март и 1-й Април т.г. за направата ново Общинско здание с пожарна кула във Варна в Градската градина срещу Правителствений дом, което здание е възложено по търга върху Шуменский жител г-на Ивана Байновъ за 24 974 лева и 89 ст.“

Целият процес по изграждането на съоръжението става под контрола на тогавашния кмет на града Кръстю Мирски. Една година по-рано, през 1888-а, архитект Сава Димитриевич по поръчка на общината е изработил проект за каменна пожарна кула с часовник, висока 24 метра, и с този търг местната власт търси изпълнител на обекта. Явно желаещи не липсвали, след 2 години са открити новата часовникова кула и зала “Съединение”, която била част от поръчката, защото, след като зала “Конкордия” изгоряла, градът останал без салон и имало необходимост да се построи и “сграда за събрания и театри”.

Основното предназначение на новопостроената кула било да се използва от пожарникарите, тъй като високите сгради били рядкост, и от нейната височина се виждал целият град.

Тулумбаджийската команда

Денем с разноцветни флагове, а нощем с фенери наблюдателите сигнализирали за пожар

Създава се конното отделение и помпите се поставят на специално приспособени каруци. Назначават се щатни пожарникари в състав: командир, помощник-командир, старши пожарникар и 21 пожарникари. В тяхна помощ са каруците на сметоносни коли, които при пожар впрягат коня в двуколката водоноска и препускат към пожара.

На 25 октомври 1893 г. е приет първият правилник за вътрешния ред на Варненската пожарна команда, обнародван в бр. 1-2 от 4 януари 1894 г. на „Варненски Общински вестник“. Според правилника Пожарната команда е „под ведомството на Варненското Градско Общинско Управление“, съставът на същата се определял от Общинския Съвет, според нуждите на града. Командата се ръководела от Командир и неговият помощник, а пожарникарите се делели на машинисти и коняри, като сред последните имало „един сарач (майстор, който обработва кожи и изработва принадлежности за впрегатен добитък и за езда – б.а.), двама тръбачи, един ковач, един на водопроводния кран и един на телефонний апарат“.

По време на пожар машинистите имали работа „изключително с машините“, а според заповедите на командира „някои от тях тъй наречените топораши (от топор - брадва – б.а.) разбиват с топори за пресичане на пожара“.

Смяната на часовите, които наблюдавали за пожар, траела по 3 часа, а на конярите, които трябвало да дежурят в конюшните – по 24 часа. „Длъжността“ на тръбачите била „да дават сигнала при отиванието и възвръщанието на Командата от пожар, както и при гасението на самия пожар, като в единия случай някой от тях постоянно придружава Командира, като предава на служащите с тръбата получената от него заповед“.

В Правилника строго били разписани задълженията на всеки един от членовете на командата както във всекидневието, така и по време на пожар.

През 1898 г. Варна е телефонизирана и сигналите за пожар започват да се приемат по телефона

Интересен факт е, че шест години по-рано, в броя си от 25 април 1892 г., вестник “Черно море” съобщава за голямо нововъведение, използвано от пожарната команда в Лондон, а именно “подвижен пожарен телефон“, с помощта на който може да се обменя информация между действащите пожарникари и централата. “Като пристигне на мястото на пожара, командата свързва телефона към най-близкия сигнален пост и така може да се обажда на централата”, информира изданието и допълва “първите опити направени в Глазгоу се оказват много сполучливи”.

През 1926 г. варненската пожарна команда се автомобилизира. За нуждите на пожарникарите са закупени първите два противопожарни автомобила „Фиат“. Тези автомобили много приличали на онези, които сме виждали в старите неми филми. Те били от открит тип, а пожарникарите се возели отстрани, закачени с колани.

През годините много граждани доброволно помагали на пожарникарите

Организирали се доброволни противопожарни дружинки, които съдействали на щатните при нужда. В много от варненските села, където нямало професионални пожарни команди, те били единствената надежда на хората при бедствие.

АВТОМОБИЛИЗИРАНАТА Варненска пожарна команда.

След като през 1934 г. е приет „Правилник за организацията на противопожарната охрана в страната“, както и Законът за градските общини, и във Варна започва изграждането на професионална пожарна служба по европейски образец. Организират се курсове за пожарни ръководители, както и курсове за обучение на водачите на пожарните автомобили. В гимназиите се провеждат разяснителни и демонстрационни кампании пред младежите. Изнасят се сказки и беседи по радиото за пожарното дело. Агитационно-разяснителната дейност и обучение на населението се провежда както във Варна, така и в целия регион.

МАРИЦА ГЪРДЕВА

Четете още: