На 7 септември 1940 г. в румънския град Крайова е подписан договор, останал в историята под името Крайовската спогодба. Този акт, станал възможен благодарение на дипломатическите усилия на българското правителство, както и на силния дипломатически натиск, упражнен от страна на някои от Великите сили върху Румъния, връща на Царство България анексираната от Румъния Южна Добруджа.
Специално за Варна загубата на Южна Добруджа по силата на Ньойския мирен договор от 1919 г. има сериозно отражение върху стопанския живот и икономическото развитие на града. Отнетият регион е голям производител на селскостопанска продукция. След откъсването му и прекратяване производството на земеделска продукция в големи количества естествено разположеното в близост морско пристанище във Варна намалява търговската си и транспортна активност. Именно този факт, определен като загуба на хинтерланд. (Хинтерланд е термин от немския език, означаващ "земята отзад". В по-широк смисъл хинтерландът е селската територия, която има икономически връзки с градската система на по-големите градове или агломерации. Големината на хинтерланда зависи от географски фактори, но също и от лекотата, скоростта и цената за транспорта между пристанището и хинтерланда. Според употребата в превозите хинтерландът на пристанището е територията, за която то се грижи, както за вноса, така и за износа. Южна Добруджа по това време е естествен хинтерланд за Варна.)
Това е изключително труден период за морския град
Променя се значението му като търговско средище с добри транспортни връзки и като крупно българско вносно-износно пристанище. И въпреки че след временния застой през периода след войните от 1925 г. Варна започва нов стопански подем, като общинската управа насочва усилията си, за да развие града като национален и международен курортен и лечебен център, връщането на Южна Добруджа, където се произвежда основното количество зърно, е от особено значение за икономическия просперитет на града.
На 10 септември 1940 г. на жп гарата във Варна с военна музика е посрещнат пратеникът ген. Г. Попов. Хилядното шествие стига до общината. Тук генералът произнася слово, в което подчертава, че постигнатият в Крайова успех е дело на целокупния български народ. Вечерта ритуално е положен венец пред Портала паметник на загиналите от Осми пехотен полк (3000 на брой - много от тях паднали по бранните полета на Добруджа).
В бр. 8 от октомври 1940 г. на списание „Морски сговор“ този факт е коментиран с нескрит ентусиазъм: „Възвръщането на Добруджа ще даде покрай другото нов подтик и разширение на нашето търговско корабоплаване. Увеличаването на морския ни бряг с 93 километра, а на дунавския с 75, ще повлияе благотворно върху развитието на родното морско и речно параходство, ще засили и нашия риболов. Разширението на водните граници ще издигнат още повече значението на нашия военен флот“.
На 20 октомври 1940 г. вестник „Варненски кореняк“ излиза с уводна статия със заглавие „Варна и Добруджа“, която разглежда огромното значение, което има връщането на Южна Добруджа в пределите на Царство България за бъдещето на Варна. Материалът е подписан от видния общественик, избиран многократно за общински и окръжен съветник, народен представител, председател на благотворителни, спортни и културни дружества - Христо Мирски, син на Кръстьо Мирски, кмет на Варна в периода 1879-1890 г. Ето как определя той това значение:
„Когато Южна Добруджа се откъсна от България и предаде към Ромъния, нашият град най-много почувства тоя жесток удар. Последиците от това се отразиха твърде зле върху стопанството и търговското развитие на града. Настанаха дни тежки за Варна, дни на стопанска криза, на безработица. Грижите, които се полагаха от държавата, от общинската управа и от други обществени институти, не можаха да поправят положението, защото липсваха условия за правилното развитие на града. Правеха се усилия твърде големи да се издигне Варна, като курорт, правиха се усилия за издигане на Варна и в търговско отношение, но тия усилия не можеха да дадат оня резултат, за да стигне Варна до положението на един град, какъвто би трябвало да бъде и какъвто е бил в миналото – град, радващ се на благополучие.
На всички варненци надеждите бяха отправени към златната Южна Добруджа
Всички очакваха час по-скоро Добруджа да се върне към България, защото Варна без Добруджа бе обречена на загиване. Настъпи за нас, варненци, дългоочаквания час. Варна посрещна тоя час с истинска сърдечна радост. Тая радост бе изразена с изблик на силни чувства. В радостта на варненци се четеше надежда за по-добри дни. Тия добри и благополучни дни ще дойдат, ние сме убедени в това.
Но трябва ли ние да се отдадем само на надеждите и да чакаме своето благополучие? Разбира се, че това ще бъде погрешен път. Усилията за издигане на Варна - за създаване на сносни условия на живот трябва да продължат и то постоянно и с по-голямо усърдие и с един добре обмислен и системен план. Да се направи всичко възможно, да се направи всичко възможно, за да бъде връзката между Добруджа и Варна по-силна – това трябва да бъде главната задача на ония, които имат дълг да работят за издигане на Варна. Добруджанци трябва да свикнат да гледат на Варна, като на един град, който е необходим за тях, а ние варненци трябва да гледаме на добруджанците, като наши най-близки братя, на които дължим подкрепа.
Чрез взаимно сближаване на варненци с добруджанци, чрез координирана дейност да насочим нашите грижи за доброто на всички. Ние се нуждаем от Добруджа за благото на нашия град, а Добруджа трябва да се нуждае от нас за своето благо“.
Това желано от Христо Мирски сближаване вече има своето начало. На 21 септември същата година, точно в 9 часа,
цяла Варна е излязла да изпрати морския окупационен отряд
Сред камбанен звън и корабни сирени „стройните редици на българските моряци се занизват към пристанището с красотата на една тържественост пред която бледнее и най-тържествения химн“ - пише Крум Кънчев в бр. 8 от 1 октомври на списание „Морски сговор“. На борда на военни и търговски кораби са превозени частите на Военноморските сили и Морското училище. Кораби на Българското търговско параходно дружество и Българско речно плаване участват в превозването на изселници от Северна и Южна Добруджа. За запазването на всички важни брегови и пристанищни съоръжения веднага се назначават български военни постове. На гражданските длъжности се назначават български служители. Възстановяват се комуникациите по море между „новите“ и „старите“ пристанища. Съставени са разписания за движението на кораб „Евксиноград“ между Варна, Балчик и Каварна с цел да се осигури непрекъснатото функциониране на пристанищата и на фаровете и интегрирането им в българската пристанищна мрежа. Цивилните и военните морски учреждения на България са в пълно взаимодействие както при окупацията, така и в последвалите няколко месеца на устройване и задвижване на администрацията на водния транспорт. Те демонстрират решимост и пълна яснота по целесъобразността на осъществяваните от тях действия.
Към Добруджа тръгват „върволици от влакове, натоварени с машини и хора – трудолюбци“,
пише една година по-късно в бр.16 на вестник „Добруджанска поща“. Министерството на земеделието проектира създаването на „Държавен завод за подобряване на расата на добитъка в Добруджа“, отпуснати са 200 милиона лева за „постройка на земеделски училища“, а на Варненската електрическа термична централа е възложена задачата „да електроснабди освен Варненска и Провадийска околия и почти цялата половина на Южна Добруджа.“ Вестник „Добруджанска поща“ информира, че „в изпълнение на тази задача на Варненската електрическа централа, твърде наскоро ще се пристъпи към увеличение на нейната мощност, едновременно с което предстои да се започне строежът на нужните далекопроводи с трансформаторни станции“. Започва водоснабдяването и канализирането на Добрич.
Всички вложени във възстановяването на новоприсъединените земи усилия и средства скоро дават резултати. Още на следващата година товарите със зърно отново потеглят към пристанището във Варна.
Крайовският договор от 7 септември 1940 г. освен че поправя една историческа несправедливост, наложена на България в Ньой през 1919 г., и възстановява историческите права на българската нация върху земи, където се е родила българската държава, връща на морската столица на България нейния естествен хинтерланд. Този акт отваря нови възможности за икономическо развитие на Варна и българския търговски флот.
МАРИЦА ГЪРДЕВА
Четете още
Непознатата история: Дайте ни образование, ако искате да сме добри майки и примерни домакини