IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Snimka Posoka Boec
Варна 26°
Живот
09:17 | 17 октомври 2017
Обновен: 15:27 | 18 септември 2021

Непознатата история: За старите имена на някои квартали и курортни комплекси в община Варна

Изследване на Светослав Аджемлерски, уредник на отдел “Нова и най-нова история” в провадийския музей, който вече 20 години изучава имената на населените места в областта

По материала работи: Пламен Янков
ХОРО НА МЕГДАНА в с. Кестрич.

Повечето селищни названия притежават дълга народностна и езикова история и имат голямо значение. Някои от тях съдържат част от миналото на селището. Настоящото изследване разглежда хронологически старите имена на три села, присъединени към Варна, квартал, създаден в началото на ХХ век, названията на две тракийски селища и две крепости в землищата им, както и имената на два национални курорта, разположени северно от големия град.

 

Квартал „АСПАРУХОВО“

Създаден е в началните години на ХХ век. Наричат го Местност Сес-Севмез (изписва се и Сес-севмес; в превод от турски език – “селище, което не търпи шума, тихо място”)1. Със ЗМВРНЗ № 2820, обн. на 14 август 1934 г., местността е наречена Тихина2. Това име е свободен превод на турското наименование3. То не се харесва от населението4. Хората го определят като неясно и неподходящо5.

 

На заседание на Управителния съвет на местното читалище „Просвета”, проведено на 17 декември 1934 г., са направени две предложения за ново име. Първото е Аспарухово. Мотивите са, че според хрониките на Теофан Изповедник и Патриарх Никифор при създаването на българската държава войските на хан Аспарух стигат до Варна. По-късно между Варненското езеро и морето е изграден вал, който се нарича Аспарухов. Второто предложение е Асеново, по името на Асен Николов, фабрикант и благодетел на кв. „Тихина“, който живее в него6. Веселин Иванов отбелязва, че Асен Николов не е съгласен кварталът да носи неговото име. Решено е да се възприеме първото название7. Общественици изпращат необходимите писма и документи до кмета, полицейския комендант на гр. Варна и МВРНЗ. В следващите месеци във варненската преса името на квартала вече се изписва Аспарухово. През 1936 г. кварталът официално получава това име8. Наречен е на българския хан Аспарух (680-ок. 701)9. Аспарух е мъжко име от ирански произход, от Asparuk – “който има светли коне”10.

 

ПОГЛЕД КЪМ ВАРНА от крайбрежието в Карантината (дн. кв. “Аспарухово”).

 

 

В България четири села се казват Аспарухово. Те се намират в общ. Медковец, Монтанска обл., в общ. Левски, Плевенска обл., в общ. Дългопол, Варненска обл., и в общ. Карнобат, Бургаска обл.11

 

Бел.: 1 Гочев, Ярослав. Миналото на квартал Аспарухово. – Н. д., 16 август 1987; 2ДВ, 14 август 1934; 3, 4 Гочев, Ярослав. Цит. съч.; 5 Дряновски, Борислав. Квартал Аспарухово І (1893–1944). В., 2008, документи № № 147, 148, с. 139–140; 6, 7 Пак там. Документ № 148, с. 140; 8 Гочев, Ярослав. Цит. съч.; 9 КБЕ 1, с. 135; 10 Речник 1987, с. 48; 11 Речник 1989, с. 27. Виж и: Иречек, Константин. Пътувания по България. С., 1974, с. 879; Рашев, Рашо. Аспаруховият вал при Варна. – ИНМВ, ХV (ХХХ), 1979, с. 116–125; Трифонов 2003, с. 11; Шкорпил, Х. и К. Одесус и Варна. ИВАД ІІІ, с. 9.

 

Квартал „ВЍНИЦА“

Източно от кв. „Виница“ на гр. Варна, край морето, е имало крепост. Названието й през късната античност не е известно. През Средновековието името на крепостта и селището до нея се изписват като Кастрици, Кастрица, Кастричи, Катричи, Кетрици, Кастризи, Кастро, Кастри, Кастра, Катриа. Названието произлиза от гръцкото съществително кастрион, кастро – “крепост”1. Проф. Александър Кузев допуска, че старобългарското име на селището е Кастрич или Кастрица2.

 

В Хрониката на Калимах, разказваща за похода на армията на крал Владислав ІІІ Ягело през 1444 г., е записано: „Варна … Градът се простира между два скални хълма: на един от тях лежи Галата, на другия – Макрополис.”3 Проф. Кузев допуска: „Не е изключено споменатият от хрониста Калимах (ХV век) Макрополис на север от Варна да е изопачено име на Кастрици.”4 Проф. Валентин Плетньов допълва: „Друга крепост на север от града (Варна) не е известна, а нос Св. Яни, на който е разположена Кастрици, затваря залива от север.”5

 

През османската епоха името се видоизменя според турския изговор6 и селото се нарича Кесрич (15737, 16358), Кесридж (1676)9, Кесриче (1685)10, Кестрич (1877)11. След Освобождението названието се изписва Кестерич (1880, 1887)12, Кестирич (189413), Кестрич (1892, 1900, 1905, 191014, 193015).

 

Краеведът Купен Палов пише: “... от изопачената дума кастра (стан, лагер) е произлязло най-старото име на селото Кестрич. А от кесар (цар), по нечие тълкувание, за непродължително време го казвахме Царево.”16

 

През 1910 г. Комисия Ралчов не предлага за Кестрич ново име с пояснение: „Остава като историческо място, за което се говори в средните векове под название Кастрици.”17 През 1932 г. БНМС предлага с. Кестрич да се нарича Каменево с уточнение „Поради многото камъни в околността.”18

 

Със ЗМВРНЗ № 3775, обн. на 7 декември 1934 г., с. Кестрич е преименувано на Царево19. Произлиза от цар (лат.) – “държавен глава, монарх”0. Веселин Иванов отбелязва, че не е изключено промонархически настроени местни хора да са поискали това име, защото е чувал мълва в този смисъл. Известно е, че и днес жителите на кв. „Виница“ смятат, че дворецът “Евксиноград” е в тяхното землище.

 

Преди години (1934-1987 г.) Царево се нарича жп спирката на с. Царевци, община Аврен, Варненска област.21 В миналото (1934-1950 г.) и днес гр. Царево има в Бургаска област.22

 

Със ЗМВРНЗ № 1190, обн. на 25 март 1947 г., с. Царево е преименувано на Виница23. Названието е старобългарско24. В района има много лозови насаждения и се произвежда хубаво вино. С Указ № 689, обн. на 22 април 1975 г., селото е слято с Варна и става квартал на големия град25. В миналото с. Виница е имало в община Върбица, Шуменска област. Днес с. Виница има в община Първомай, Пловдивска област.26

 

Бел.: 1 Кузев, Александър. Кранеа и Кастрици. – В: Български средновековни градове и крепости І, В., 1981, с. 286–292; Плетньов, Валентин. Кулата на средновековната крепост Кастрици в Евксиноград. – ИНМВ ХLІ (LVІ). 2007, с. 84; 2 Кузев, Александър. Цит. съч., с. 292; 3 Коларов, Христо. Хрониката на Калимах – важен извор за Варненската битка от 1444 г. – ИНМВ, ІХ (ХХІV), 1973, с. 248; 4 Кузев, Александър. Цит. съч., с. 292; 5 Плетньов, Валентин. Цит. съч., с. 81; 6 Миков 1943, с. 95, 152; 7 Стойков 1964, с. 112; Цветкова, Бистра. Проучвания на градското стопанство през ХV–ХVІ век. С., 1972, с. 197; 8 ТИБИ VІІ/ХХVІ, с. 379; 9 Стойков 1971, с. 167; 10 Грозданова, Андреев 1974, с. 225; 11 Карта 1877; 12 Списък 1921, с. 249; 13 Списък 1894, с. 7; 14 Списък 1921, с. 249; 15 Списък 1930, с. 11; 16 Палов, Купен. Виница. – Н. д., 26 януари 1971; 17 Преименование ..., с. 14; 18 Славянов 1932, с. 9; 19 ДВ, 7 декември 1934; 20 БТР А–Я 1973, с. 1088; 21 Списък 1939, с. 67, бел. 6; 22 Речник 1989, с. 187, 281; Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България (1878–2004 г.). С., 2005, с. ?; 23 Речник 1989, с. 59; 24 Миков 1943, с. 146; 25 Дряновски, Борислав, Николай Жеков. Галата – сборник документи и спомени. С., 2005, с. 177; 26 Речник 1989, с. 59. Виж и: Венов, Илия. От Варна до Аладжа манастир. В., 1909.

 

Квартал „ВЛАДИСЛÁВОВО“

През османската епоха селото се нарича Паша (15731, 16762), Пашаегид (1877)3. След Освобождението името на селото се изписва Паша-кьой (1880, 1900, 1905, 19104, 19305), Паша-Кьой (1887, 1892)6.

 

В анкетна карта, изготвена по нареждане на Министерството на народното просвещение през 1913 г. и съхранявана в Музея за история на Варна - ХV–ХІХ век, е записано: „Някой си паша го имал като чифлик, а после постепенно се заселило и получило името Паша кьой”.7

 

Според Веселин Иванов легендата, че това село било дадено за чифлик на еничаря, отсякъл и показал на султана главата на крал Владислав ІІІ Ягело, най-вероятно е създадена през 20-те години на ХХ век, след като са публикувани редица сведения за похода през 1444 г.

 

Името на селото произлиза от паша (тур.) – 1. Висш военен началник, генерал; 2. Управител на област8. Паша кьой е старо название на гр. Болярово, Ямболска област, и на селата Войводово, община Хасково, Генералово, община Свиленград, Хасковска област, Маленово, община Стралджа, Ямболска област, и Мирово, община Стражица, Великотърновска област.9

 

През 1910 г. Комисия Ралчов предлага за Паша кьой названието Владислав, като пояснява: „Приспособено на Владислава Варненчик, полски крал, загинал в сражението през 1444 г. Селото се намира на самото място на битката”.10  Комисия 1931 получава предложение с. Паша-кьой да се нарича Владиславово11 и го утвърждава12. През 1932 г. БНМС предлага с. Паша-кьой да се нарича Владислав, с уточнение „Историческо”.13

 

Със ЗМВРНЗ № 2820, обн. на 14 август 1934 г., с. Паша-кьой е преименувано на Владиславово14. Названието е свързано с краля на Полша и Унгария Владислав ІІІ Ягело (1425-1444 г.)15.

 

Владислав е мъжко славянско име, пожелателно – “да владее със слава”16.

 

С Указ № 689, обн. на 22 април 1975 г., с. Владиславово е слято с гр. Варна17.

 

Бел.: 1 Стойков 1964, с. 109; 2 Стойков 1971, с. 167; Андреев, Стефан. Речник на селищните имена в българските земи през ХV–ХІХ век (Главно управление на архивите, Архивни справочници 5), С., 2002, с. 43; 3 Карта 1877; 4 Списък 1921, с. 375; 5 Списък 1930, с. 11; 6 Списък 1921, с. 375; 7 Музей за история на Варна ХV–ХІХ век, ф. 1, оп. 1, а. е. 2, л. 14; 8 БТР А–Я 1973, с. 639; 9 Речник 1989, с. 209; 10 Преименование ..., с. 12; 11 Стефан Младенов. Научен архив на БАН, ф. 154, оп. 1, а. е. 182, л. 13; 12 Зора, 16 юли 1932; 13 Славянов 1932, с. 9; 14 ДВ, 14 август 1934; 15 КБЕ 1, с. 523; 16 Речник 1987, с. 66; 17 Дряновски, Борислав, Николай Жеков. Галата – сборник документи и спомени. С., 2005, с. 177.

 

    

ВАРНА през 1923 г.

 

 

Квартал „ГÁЛАТА“

На 3 км южно от нос Галата, в местността Кайлъка, в периода ІІ век пр. н.е.–VІ век от н. е. съществува тракийско селище. Според Василка Герасимова - Томова то се нарича Карабизия. Тя твърди, че селището продължава да съществува и през Средновековието. Нарича се Виза (1375), Вица, Лавиза, Лавица. Изоставено е през ХV век1.

 

През Средновековието в землището на Галата има селище с малка крепост, наречени Галата. Публикувани са няколко предположения за произхода на това название. Петър Добрев отбелязва, че името Галата произлиза от прабългарската дума галат – хълм2. Трифон Трифонов смята, че названието Галата се появява през Х век, когато се построява средновековната Варненска крепост и заливът става стоянка на византийския флот в Черно море. Тогава по подобие на Константинопол, където северният бряг на Златния рог се нарича Галата, носът, селището и крепостта срещу Варна получават същото наименование3. Според Ара Маргос Галата идва от античното калатос, което в превод от гр. език означава “крепост”4. Калатис, Калати е старо име на румънския гр. Мангалия5. Кр. Кънчев смята, че гръцката дума галатас означава “млекар”, а галата е нейна падежна форма. Предполага се, че от Галата, която винаги е била скотовъден район, Варна и регионът са се снабдявали с мляко и е твърде вероятно селището южно от Варненския залив да носи името Млекарево6. Васил Маринов пише: „Твърдението на някои стари хора, че гърците от Варна го нарекли Гала, което значело мляко, млекарско село, понеже е било главен доставчик на мляко за града, не отговаря на истината”.7 Според д-р П. Скорчев названието Галата е от келтски произход. Той отбелязва, че през ІІІ век пр. н. е. келтите, които са от Галия (днешна Франция), нахлуват на Балканите и от тях остават имена на селища8. Веселин Иванов допълва, че е възможно името да е от старогръцки произход и да означава “наблизо, отсреща”.

 

За пръв път под името Калата крепостта се споменава в поема на византийския поет Мануил Фил, писана през 1305 г. В нея се разказва за похода на византийския пълководец Михаил Глава Тарханиот срещу армията на цар Ивайло9. В следващите години името Галата се среща в извори от 1366, малко след юли 1389, 1404-1405, 144410, 163511, 165612, 167613, 168514 и други години. В регистър от 1573 г. е записано „Галата-и кюберан” (тур. – “невернишка, християнска”)15. Галата е отбелязана като удобно пристанище на морски карти и портулани от ХІV до ХVІІІ век под формите Галаро (Galaro), Галато (Galato), Галара (Galara) и Галата (Galata)16.

 

Името на константинополския кв. „Галата“ е пренесено и в други градове на Балканския полуостров – предградия или квартали. Галата има в Карнобат, Бургаска област, в гр. Навпакт (Навпактос, Гърция), в Пирот (Сърбия), в Яш (Румъния)17.

През 1910 г. Комисия Ралчов не предлага промяна на името на с. Галата с пояснение: „Остава като историческо място, което се споменава под това название в средните векове”.18 През 1932 г. БНМС настоява с. Галата да се нарича Ведрина, с уточнение - „Поради здравословното му изложение и добрата му проветримост”19. Ведрина означава: 1. Ясно време, яснина, яснота. 2. (преносно) Душевна яснота, веселост, бодрост. 3. Свежест, хладнина, прохлада20.

 

Галата е слято с Варна с Указ № 689, обн. на 22 април 1975 г.21 С. Галата има още в община Тетевен, Ловешка област.22

 

Бел.: 1 Герасимова-Томова, Василка. Карабизия – тракийско селище при с. Галата, Варненски окръг. – Археология, 4/1972, с. 29–32; 2, 3 Трифонов 2003, с. 25; 4 Маргос, Ара. Имената на селищата, свързани с историята. – Н. д., 6 февруари 1981, страница за АПК – Варна; 5 Български военен атлас. С., 1979, с. 144, 160; 6 Кънчев, Кр. Нашето Черноморие. В., 1938, с. 52 (по Трифонов 2003, с. 25); 7 Маринов, Васил. Авренско плато. Областно географско изучаване. С., 1940, с. 75; 8 Скорчев, д-р Петър. Принос към побългаряването на имената на селищата по нашите крайбрежия. – Морски сговор, г. ІХ, декември 1932, с. 5; 9 Българска военна история І. С., 1977, с. 251; 10 Кузев, Александър. Галата. – В: Български средновековни градове и крепости. В., 1981, с. 312–314; 11 ТИБИ VІІ/ХХVІ, с. 379; 12 Кузев, Александър. Цит. съч, с. 315; 13 Стойков 1971, с. 167; 14 Грозданова, Андреев 1974, с. 225; 15 Стойков 1964, с. 109; 16 Дряновски, Борислав, Николай Жеков. Галата – сборник документи и спомени. С., 2005, с. 6; 17 Кузев, Александър. Цит. съч., с. 311; 18 Преименование ..., с. 15; 19 Славянов 1932, с. 8; 20 БТР А–Я 1973, с. 82; 21 Дряновски, Борислав, Николай Жеков. Цит. съч., с. 177; 22 Речник 1989, с. 68. Виж и: Иванов, Веселин. Бележки по топонимията на Варненско 1: За произхода и значението на името „Галата”. – Състояние и проблеми на българската ономастика, т. 12 ВТ, 2012, с. 172–193.; Кузев, Александър. Галата. – Н. д., 18 февруари 1967; Миков 1943, с. 56, 66.

 

Курортен комплекс „ЗЛÁТНИ ПЯСЪЦИ“

Намира се на 13 км (по права линия) североизточно от центъра на Варна1. Там, край Черно море, в протежение на 3,7 км се простира широка до 70 м плажова ивица със ситен златистожълт пясък2. В миналото местността се нарича Узун кум. Названието произлиза от uzun (тур.) – “дълъг, продължителен”3 и kum (тур.) – “пясък, прах”4, в буквален превод – “дългият пясък”. Турците му казват още и Алтън кумлар. Altın (тур.) означава “злато”5, в случая “златен”. През 1942 г. мястото е наречено Златни пясъци6 – точен превод на Алтън кумлар, едно от известните стари имена на местността.

 

Според един варненец името на комплекса идва от обстоятелството, че при промиване на пясъка от това място са добивани златни частици7.

 

Проектирането и изграждането на кк Златни пясъци започва в края на 1956 г.8 Приема се, че началото му се води от 1958 г. с построяването на хотел „Родина”9. С РМС № 45 от 25 януари 2005 г., обн. на 1 февруари 2005 г., комплексът е обявен за селищно образувание с национално значение10.

 

Бел.: 1 < http://bg.guide-bulgaria.com/NE/Varna/bg_Dis.../> (17 юни 2011); 2 ЕБ 2, с. 741; 3 Янчев, Михаил. Турско –български речник. С., 1992, с. 341; 4 Пак там, с. 220; 5 Пак там, с. 25; 6 ЕБ 2, с. 740; 7 По информация на Христо Георгиев Венчанлиев, историк и поет от Варна, р. през 1942 г. 8 ЕБ 2, с. 741; 9 Трифонов 2003, с. 37; 10 ДВ, 1 февруари 2005, с. 3–4. Виж и: КБЕ 2, с. 423; Трифонов 2003, с. 93; Шкорпил, Х. и К. 1921, с. 11.

 

Курортен комплекс „СВЕТЍ КОНСТАНТЍН И ЕЛÈНА“1

Това е първият модерен курортен комплекс в България. Намира се на северния бряг на Варненския залив, североизточно от Варна. Разположен е в района на манастира „Св. Константин”2. Твърди се, че манастирът е основан през 1713 г. Според друго становище той е от ХІV–ХV век3. В началото на ХХ век около него е създадено летовище, което се нарича Св. Константин. Среща се и като Морски санаториум „Св. Константин“4, Санаториум „Св. Константин“5 – Варна.

 

Светите равноапостоли Константин и Елена са император Константин І Велики и майка му Елена, ревностна християнка. През 313 г. той дава на християнството статут, равен с този на другите религии в Римската империя6.

 

В средата на ХХ век летовището придобива световна слава. През 1948 г. курортът е назован „Дружба“7. През 1993 г. е наречен „Св. Константин и Елена“. Понякога го наричат и „Св. Константин“8.

 

Името Константин произлиза от латинското Constantinus, от Constans, -antis – „постоянен, твърд, спокоен“9. Името Елена идва от гр. Helene, от hele – “слънчева светлина”10.

 

С РМС № 45 от 25 януари 2005 г., обн. на 1 февруари 2005 г., кк „Св. Константин и Елена“ е обявен за селищно образувание с национално значение11.

 

Курорт Св. Константин има и край гр. Пещера, Пазарджишка област.12

 

В северния край на кк „Св. Константин и Елена“, община Варна, на склона при днешния крайморски комплекс „Слънчев ден“, в местността Кокодива, е имало старо селище с това име. През римската и ранновизантийската епоха то се разраства и преминава над днешното шосе Варна – Златни пясъци. Най-ранните следи от заселване там са от каменно-медната епоха (ІV хил. пр. н. е.). Има следи и от обитаване по-късно – през ранножелязната, елинистическата, римската, ранновизантийската и старобългарската епоха. Според Александър Минчев името на селището – Кокодива, няма значение на български или някой от другите езици, които са се говорели тук в миналото. Стари жители на кв. „Виница“ го произнасят и като Кокодева. Дева в тракийски език означава “град, крепост или селище”. Колегата Минчев е записал и легенда. Според нея названието на селището е съставено от имената на мъж и жена – Коко и Дева, които били първите заселници на това място и дошли с кораб.

 

В Кокодива е намерена мраморна оброчна плочка на Херакъл от ІІ–ІІІ век с надпис-посвещение от тракиеца Коокус Диарзиу. Минчев допуска, че названието на селището – Кокодива, Кокодева, може да се тълкува като “град на Коокос”13.

 

Трифон Трифонов изписва името на селището Кукудива14. Звуковият облик е резултат от закономерната за региона пълна редукция на неудареното О в У15.

 

Известно е, че почти всички стари имена на селища са изчезнали. Загадка е как древното име Кокодива (Кокодева) е запазено до наши дни.

 

Бел.: 1 Специалистите спорят как е правилно да се изписва името на кк „Св. Константин и Елена“: като се изговаря „Светите Константин и Елена“ или „Св. св. Константин и Елена“. Първото название се подкрепя от проф. Стефан Брезински (в изказване по БНР и публикация във в-к „Труд“). При подготовката на материала н. с. Гинка Дюлгерова направи консултация с проф. Владко Мурдаров. Той се е изказал в подкрепа на второто становище. Според мен по-правилен е вариантът на проф. Брезински; 2, 3 ЕБ 2, с. 439; 4 Шкорпил, Х. и К. 1921, с. 11; 5 Георгиев, инж. Д. Подробна карта на Варненски окръг, 1933 г.; 6 Трифонов 2003, с. 82; 7 ЕБ 2, с. 439; 8 Стенна карта България. „Домино” – Стара Загора, 2008; 9, 10 Речник 1987, с. 90, 112; 11 ДВ, 1 февруари 2005, с. 3–4; 12 Стенна карта България. „Домино” – Стара Загора, 2008; 13 Минчев, Александър. Тракийското селище Кокодива до Варна. – ИНМВ 21/36, 1985, с. 11–14; Минчев, Александър. Тракийското селище Кокодива край Варна. – Н. д., 25 януари 1987; Допълнителни данни от ст. н. с. д-р Александър Минчев – РИМ – Варна; 14 Трифонов 2003, с. 55; 15 Допълнение от доц. д-р Мария Атанасова от ВТУ.

 

Книгопис:

Енциклопедии

ЕБ = Енциклопедия България в 7 тома. С., БАН, 1978–1997.

КБЕ = Кратка българска енциклопедия в 5 тома. С., БАН, 1963–1969.

 

Речници

БТР А–Я 1973 = Български тълковен речник А–Я. С., 1133 с.

Речник 1987 = Ковачев, проф. Николай. Честотно-тълковен речник на личните имена у българите. С., 216 с.

Речник 1989 = Мичев, Николай, Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878–1987. С., 301 с.

 

Извори

Списък 1894 = Списък на населените места в Княжество България според преброяването на 1-й януарий 1893 година. С., 1894.

Списък 1921 = Списък на населените места в Царство България от Освобождението (1879) до 1910 г. С., 1921, 564 с.

Списък 1930 = Списък на населените места в Царство България според преброяването на 31 декемврий 1926 г. С., 1930.

Списък 1939 = Списък на населените места в Царството. Преброяване на 31 декемврий 1934. С., 1939.

ТИБИ VІІ/ХХVІ = Извори за българската история, т. ХХVІ. Турски извори за българската история, т. VІІ. С., 1986, 530 с.

 

Изследвания

Грозданова, Андреев 1974 = Грозданова, Елена, Стефан Андреев. Поименен регистър на населението във Варна и Варненската каза от 1685 г. – ИНМВ, Х (ХХV), с. 211–230.

ИНМВ = Известия на народния музей – Варна, т. 1/16–44/59, 1966–2012.

Миков 1943 = Миков, Васил. Произход и значение на имената на нашите градове, села, реки, планини и места. С.

Карта 1877 =Лаков, Лазар. Феликс Каниц и неговата „Оригинална карта на Дунавска България и Балканът”. С., 1995, 19 с.

Преименование = Преименование на населените места във Варненска област. В., 1910, 40 с.

Славянов 1932 = Славянов, Георги, Преименуване на населените места по нашите крайбрежия. – Морски сговор, г. ІХ, бр. 10, декември 1932, с. 9–11.

Стойков 1964 = Стойков, Руси. Селища и демографски облик на Североизточна България и Южна Добруджа през втората половина на ХVІ век. – ИВАД, ХV, с. 97–118.

Стойков 1971 = Стойков, Руси. Селища в Силистренския санджак през 70-те години на ХVІІ век – ИНМВ, VІІ (ХХІІ), с. 163–182.

Трифонов 2003 = Трифонов, Трифон. 700 наименования от Българското Черноморие. В., 161 с.

Шкорпил, Х. и К. 1921= Шкорпил, Херман и Карел Шкорпил. Двайсетгодишната дейност на Варненското археологическо дружество (1901–1921). – ИВАД, VІІ, с. 36 (карта).

 

Съкращения:

БНМС = Български народен морски сговор

ЗМВРНЗ = Заповед на министъра на вътрешните работи и народното здраве

Комисия Ралчов = Окръжна комисия от специалисти, която да предложи нови имена на редица селища във Варненско. Създадена е през 1910 г. със заповед на Варненския окръжен управител Димитър Ралчов.

Комисия 1931 = Комисия за проучване на законопроекта за изменяване имената на някои населени места в Царството, назначена със ЗМНЗВР № 3822 от 25 септември 1931 г.

КК = курортен комплекс

РМС – Решение на Министерския съвет

Коментари

Новини Варна