Защо имаме раздразнени младежи, на които нито им се учи, нито им се работи?

Рая Кръстева е на 24 г., вече има изградена представа какво е да живееш и да работиш извън родната си страна и е избрала да се завърне във Варна. Според нея в България също има добри условия за млади професионалисти, а резките смени на политическите настроения между Острова и Европейския съюз, според нея, вече оказват влияние върху имигрантите. Ето какво разказа тя за опита и впечатленията си от 5-годишното си пребиваване в Шотландия…

Завърших Руската гимназия във Варна и реших да уча Public relations в Единбург. Освен безплатното обучение ме привлече и самата система - доста по-модерна от нашата в България. Всичко там беше добре уредено за студенти, имаше осигурени общежития като за начало, а впоследствие лесно можеше да се намери и евтин подходящ апартамент.

Тръгнах на 19 г., изпълнена с ентусиазъм. В началото от 5-годишното ми пребиваване в Шотландия ми беше трудно, разбира се. Чужда държава, различна култура, самата аз току-що завършила училище, без опит…

Самият факт, че си чужденец, е бариера

В университета се запознах с едно момиче – полякиня, която по-късно се превърна в моя близка приятелка. Тя беше в страната от 14-годишна и ми разказа много за особеностите и нравите там. Самото обучение беше съобразено така, че да е удобно за студентите да работят и да учат едновременно. Беше лесно да се намери почасова работа. Лично аз на третата година от пребиваването ми си осигурих стаж по специалността в Единбург, а по-късно ми се отвори възможност да работя в местна компания.

Шотландците като цяло са разбрани и любезни, подават ти ръка. Ако си възпитан, работлив, прилежен и изпълнителен, те уважават.  Друг е въпросът, че политиците са настроени недобронамерено към чужденците и това ни създаваше доста административни трудности. Особено през последните две години имаше организирани цели кампании срещу имигранти от “Източния блок“ и това нарушаваше спокойствието ни.

В самото начало, когато отидох, търсех българска среда, но впоследствие започнах да се смесвам повече с представители на други държави. Беше ми интересно да опознавам различните култури и се възползвах от предоставената ми възможност.

Това, което ми направи особено силно впечатление, докато бях в университета, беше подходът на преподавателите към младите хора, който, оказа се, е такъв още от стъпването на децата в училище.

Там се отделя индивидуално внимание на всеки ученик.

Отделя се специално внимание на това да бъде привлечен интересът на всяко дете към учебния материал

Обръща се много голямо внимание на талантите. Стимулира се развитието им, а подходът към учебния процес е той да протича развлекателно и забавно. В това отношение няма как да не отбележа, че нашата система на обучение е доста остаряла. Тук всичко е по-скоро колективно и за различните деца се прилагат едни и същи методи. Учителите там сами търсят талантите измежду учениците и ги стимулират в тяхното развитие. Има, разбира се, и колективни проекти, които са важни за изграждането на навици за работа в екип и колегиалност. Друго съществено е, че там повече се набляга на самообучението.

Не се зубрят точни факти по учебник, а всеки сам трябва да търси информация по зададена тема

Така се получава, че всеки ученик е намерил нещо различно за една и съща тема, което е доста интересно.

Самата система е доста улеснена и се учат само най-важните неща. В крайна сметка се оказва, че не си учил много, но знаеш същественото и можеш да приложиш наученото. По-лесно се адаптираш след това при започване на работа, защото теорията е едно, а практиката - съвсем друго. Там хората са по-практични. Лесно адаптивни са и на това се учат още в училище, където се отделя много внимание на практическото обучение. На това какво да направиш в дадена ситуация, как да реагираш, какво да кажеш и как всичко да се получи най-добре – чисто житейски уроци. Тук при нас много се набляга на теория, която, оказва се, е неприложима в практиката.

Личното ми мнение е, че тук учителите се стремят да бъдат строги, а това обезсърчава младите хора

Там дори и да сбъркаш или да те скъсат на изпит, не се прави цирк от това. Като цяло преподавателите пишат по-високи оценки, считайки, че така стимулират ученика да положи повече старание, за да заслужи тази по-висока оценка. Това допълнително вдига самочувствието на младите хора. Тук съм забелязала обратния вариант, оценяват те по-ниско, за да те амбицират да положиш повече усилия, но се получава обратен ефект и в крайна сметка има налице младежи, на които нито им се учи, нито им се работи… Раздразнени, без самочувствие и без доверие в учителя...

Може би отношението към подрастващите трябва да се промени.

Днешните деца са по-различни, светът е различен и подходът към тях трябва да е съобразен с това

Когато се формират характерите им, е нужно да им се дава тласък, за да растат със самочувствие. Да има повече извънкласни занимания, които да ги ангажират от малки, и да свикват вече като по-големи да работят заедно върху проекти и т.н.

Тук като че липсва желание, мотивация и самочувствие на младите да развиват своите таланти. Там никой не ти казва, че не можеш да направиш това, което искаш, а напротив, мотивират те да го направиш. Никой не те ограничава.

Шотландците казват: Намери това, което ти харесва най-много, и го прави. Намери своето призвание

Приемат се идеите на младите кадри, търси се свежото мислене. Не те подценяват затова, че си млад и нямаш опит, а напротив, дава ти се път. Има много организации, които подпомагат младите хора, желаещи да стартират собствен бизнес. Всеки с желание, амбиция и добри идеи има шансове да се реализира. Самите университети  също помагат. Насочват студентите си къде биха могли да намерят реализация и кои компании биха имали интерес от идеите им.

Българите имат много таланти, надарен народ сме, но ни липсва самочувствие и вяра в способностите… Липсва ни сплотеност

Ние сме облагодетелствани.  В страната ни е по-спокойно. Климатът е благоприятен. На Запад става все по-трудно, менят се и времената, и поколенията, има много имигранти и става все по-трудно да се намери добра работа. Там си като капка в океана. Конкуренцията е огромна.

Голяма част от българите в чужбина всъщност са там, защото нямат друг избор, притиснати от различни обстоятелства

В началото всеки си мисли, че не иска да се връща обратно в България. След известно време обаче започва да се чува: „Бих се върнал… Искам да се върна…“ Особено когато минат 3-4 години, през които говориш непрекъснато на чужд език, а близките ти и приятелите са далече...

Не може да се отрече, че ако учиш навън, това ти дава предимство да се развиваш не само в България, а и в целия свят.У нас също е предимство при намирането на работа, ако си завършил образованието си в чужбина.

Аз мисля, че България има нужда от млади кадри, които са отишли, видели са как е навън и са се върнали да приложат наученото.

Избрах да градя живота и кариерата си във Варна. Работя по специалността си. Семейството ми е тук, не съм чужденка... Считам, че когато човек има желание, амбиция и следва поставените си цели, може да се реализира навсякъде.

МАРИАНА СТОЙКОВА