Приказните кътчета по света

И през новата година продължаваме нашата поредица, в която ви отвеждаме до някои от най-красивите кътчета по света, които ви пожелаваме някой ден да успеете да посетите. Те са сякаш излезли от приказките. Някои от тях са сътворени от природата, други са изваяни от човешка ръка, но всички са вълшебни. Трудно е да повярвате в съществуването им, ако не се убедите лично с очите си. Светът никога няма да престане да ни удивлява. Вижте някои от най-вълнуващите места на Земята.

Национален парк Плитвички езера

Живописният национален парк Плитвички езера е разположен в сърцето на Хърватия – на 460 км северозападно от Дубровник и на около 2 часа път с кола от Загреб. Отворен е за посещения всеки ден от 8 до 16 часа. Основан е през 1949 г. и заема площ 300 кв. км. Територията му е покрита с езера и гори. През 1979 г. е обявен за част от световното културно наследство на ЮНЕСКО. Паркът Плитвички езера е известен по цял свят с красивите си водопади. В рамките на територията му са разположени 16 езера. Посетителите могат да се разходят из парка пеша или да се качат на електрически влакчета и лодки, които предлагат по-различен поглед – от водата към сушата. Горите около езерата са дом на много животни – вълци, рисове, лисици, диви свине, мечки, сърни, диви котки, видри и язовци, разказват от cities-of-europe.com. Флората на парка също е разнообразна и включва красиви водни лилии и различни вековни дървета. Езерата се вливат в река Корана, която е един от най-чистите водни пътища в Хърватия. Тя тече между стръмни скали, сред невероятна природа и е популярна сред любителите на плаването с каяк или сал.

Чинкуе Тере

Чинкуе Тере е част от крайбрежието Лигурия в Италия, което, когато видите за първи път на живо, ви се иска да плачете от вълнение, отбелязват от peika.bg. Районът, чието име в превод от италиански означава Пет земи, включва селцата Риомаджоре, Манарола, Корнилия, Вернаца и Монтеросо. Те са толкова пъстри, че приличат на илюстрация от детска книжка. Разположени са терасовидно по стръмни склонове над морето. Уличките са стръмни и по тях не преминава нито една кола, защото Чинкуе Тере е обявен за резерват. Макар че изглежда като излязло от приказките, мястото е много лесно достъпно – има влак от Милано до Ла Специя, а от там се прехвърляте на влака по линията на селцата. Най-добрият начин да се насладите на Чинкуе Тере е, като обходите района по екопътеката, която свързва петте селца и е с обща дължина 11,5 км. До 60-те години на миналия век селцата са били достъпни само с лодка по море или с магаре през непристъпните планински склонове.

ВЪВ ВЕРНАЦА МОЖЕТЕ ДА СЕ РАЗХОДИТЕ СРЕД РИБАРСКИТЕ ЛОДКИ, които са цветни, колкото и къщите. Сн. peika.bg

Риомаджоре е най-южната точка на Чинкуе Тере. От там до следващото село – Манарола, се стига по Пътеката на любовта. Тя е прокопана в скалите през далечната 1928 г. В Манарола се намира Барът на любовта, който осигурява красива гледка към морето от тераса на ръба на скалата. На 3 км от Манарола се намира селцето Корнилия. Разположено високо на скала, то предлага невероятна гледка съм вълните на Лигурско море. След още 3,5 км достигате до Вернаца. По пътя се намира и най-високата точка от екопътеката в Чинкуе Тере, разположена на 208 м. Във Вернаца можете да слезете до брега и да се разходите сред рибарските лодки, които са цветни колкото и къщите. Последната спирка в Чинкуе Тере е селцето Монтеросо ал маре. То разполага с чудесен плаж със ситен чакъл. Пътеката между Вернаца и Монтеросо е най-стръмна, но и най-живописна, и се вие покрай лозя, насаждения с лимони и зелени тунели. По пътя можете да отдадете дължимото на италианската кухня и местното вино. Не тръгвайте по пътеката, ако времето е лошо или е много горещо.

Кривата гора

Кривата гора е разположена в Западна Померания в Полша. Намира се недалеч от селото Новее Царново. Мястото е загадъчно и уникално с това, че никой не може да обясни поради каква причина около 400 борови дървета “задружно” са решили да се огънат под прав ъгъл близо до основата си. Дърветата са посадени около 1930 г. и огъването при всички е на север, по посока на преобладаващите ветрове. Съществува предположение, че необичайната форма на стволовете на дърветата е дело на човешка ръка. Някои твърдят, че са “култивирани” специално, за да може в бъдеще дървесината им да е вече готова, огъната и да се използва за изработването на мебели или лодки.

Други предполагат, че огъването може да се дължи на снежна буря. Намират се и такива, които за причудливата форма на дърветата “винят” аномални магнитни полета и дори магически сили.

Вероятно никога няма да се разбере какво и как точно се е случило с тази гора. Необичайната й атмосфера е причина днес Кривата гора да е природен парк, защитен от държавата, разказват от historynakratko.bg.

Синята лагуна

Едва ли има град, в който топлина и студ да си съжителстват така добре, както в Рейкявик – столицата на Исландия. Потопяването в Синята лагуна е превърнато в национално забавление и гарантира почивка и грижа за тялото. Тя се радва на голяма популярност както сред местните жители, така и сред чуждестранните туристи. Синята лагуна е една от най-посещаваните дестинации в Исландия. Годишно гостите на термалното средище са над 400 000.

Синята лагуна е термална атракция с лековити свойства. Тя е единствена и уникална в цял свят. Разположена е само на 40 км от столицата Рейкявик и на 25 км от Кефлавик. Дължи името си на уникалния цвят на водата там, която е смесица от морска и сладка вода – 2/3 морска и 1/3 сладка – изключително рядко срещана комбинация. Дъното и стените на лагуната са покрити с 60 хил. парчета лава, което я прави да прилича на естествено творение на природата. Водата на Синята лагуна е известна по целия свят с лековитите си съставки: минерални соли (с успокояващ ефект), синьо-зелени водорасли (за подхранване и омекотяване на кожата) и бяла глина (с почистващ и ексфолиращ ефект). През 1976 г. лагуната възниква като част от проект на Исландската служба по регионално отопление. Построената на това място станция, която съществува и в наши дни, използва геотермалната вода, извираща от 2000 метра дълбочина и с температура до 240 градуса, за производство на електроенергия. След което, охладена до 37-39 градуса, водата се изхвърля в лагуната. Години наред тези изкуствено създадени басейни с топла вода остават неизползвани. Но постепенно местните жители започват да се къпят в този „отпадъчен басейн“ и установяват лековитото влияние на водата върху човешката кожа. И през 1987 г. тук отваря врати първият СПА център в Исландия. Една от причините Исландия да е „най-щастливото и зелено“ място в Европа за 2007 г. е именно това невероятно кътче. Посетилите го вече твърдят, че е едно от най-романтичните места на острова.

Пирамидата на Бол

Пирамидата на Бол е висока 562 м скала, образувана от вулкан преди около 7 млн. години. Намира се на югоизток от остров Лорд Хау в Тихия океан. Тези, които успяват да я видят на живо, не могат да повярват на очите си, отбелязват от idi.bg. Високият обелиск сякаш докосва небето. В Книгата на рекордите “Гинес” е вписана като най-високата скална колона в света. Разположена е на източното австралийско крайбрежие, на 700 км от Сидни. Носи името на Хенри Бол -капитан на английски кораб, който я открива през 1788 г. В продължение на хилядолетия Боловата пирамида устоява на човешките набези.Тук няма брегове и заливчета за лодки, а само издадена, блъскана от вълните скала. Корабите я заобикалят, а техните пътници я наблюдават със страхопочитание. Първото успешно изкачване до върха е направено на 14.ІІ.1965 г. от група австралийски алпинисти. През 1982 г. катеренето е забранено, а от 1986 г. всякакъв достъп до пирамидата е забранен. На пирамидата на Бол е открита малка популация от 24 екземпляра на островните пръчковидни насекоми. Понастоящем тя е в списъка на световното и културно богатство на ЮНЕСКО - достойна съдба за величествена и висока скала.

Големият бариерен риф

Големият бариерен риф е едно от седемте природни чудеса на света. Той представлява огромна защитена територия, дом на десетки хиляди редки морски обитатели. Приблизителната му възраст е около 10 000 години. Приблизителната му площ е 348 698 кв. км. Простира се на 2030 км покрай североизточните брегове на щата Куинсланд, Австралия. Предполага се, че стотиците рифове, от които се състои, са изградени от между 350 и 400 различни вида корали. Те са изключително чувствителни към захлаждане. Виреят чудесно при температура на водата между 25 и 30 градуса, докато температура под 18°C може да ги унищожи мигновено.Тези чувствителни организми са силно придирчиви не само към температурата, но и към това водите да са плитки, бистри и да има наличие на достатъчно светлина. Тук те са открили идеалните условия и са изменили средата до неузнаваемост. Големият бариерен риф е единственият жив организъм, който може да се види от Космоса.

Той е любимо място за любителите на гмуркането. Те казват, че в големия бариерен риф се чувстват като в рая. До красотите на това вълшебно място бихте могли да се доближите и чрез специални лодки със стъклен под, който позволява да се насладите на уникалното биоразнообразие. Крайбрежието на Куинсланд е предпочитана дестинация за любителите на екотуризма. Трудно някъде биха могли да се намерят по-чисти и недокоснати плажове с по-бистри и незамърсени океански води. За да се запази местната природа от масовия туризъм, достъпът на туристи се контролира. Интересна атракция тук са т.нар. плуващи хотели, които са „акостирали“ над самия риф. Най-лесно до Големия бариерен риф се достига от международното летище “Кернс”, на което пристигат и заминават полети от Хонконг, Сингапур, Токио, но също така и Лондон, както и от други големи американски и европейски градове.

Материала подготви ПОЛИНА ПЕТРОВА

Четете още:

Приказните кътчета по света – І част

Приказните кътчета по света – ІІ част

Приказните кътчета по света – ІІІ част

Приказните кътчета по света – ІV част