Гитхорн не е Венеция, нито пък Амстердам. Всъщност това е най-спокойното селце в Холандия. То е някак различно със своята семпла, живописна красота и направо не изглежда реално, а като излязло от приказка. Има малки канали вместо улици, над които пък има симпатични дървени мостове. Освен това старинните къщички тук имат сламени покриви, характерни за ХVІІІ век.
Гитхорн е наричан още Холандската Венеция,
а тук няма да срещнете тълпи от шумни туристи, нито пък огромно количество магазини за сувенири. Гостите са от по-специалния тип, който си пада по спокойствието. Селцето си е доста известно и посещавано, но в него най-силният звук, който можете да чуете, са крясъците на патиците. То придобива широка популярност сред туристите през 60-те години, след като холандският режисьор Берт Ханстра го показва в свой филм.
Намира се в зелената провинция Оверейсел,
в източната част на Холандия. Селото е възникнало през Х век, но се е развило най-вече през ХІІІ век. Историята му започва през 1230 г., когато група бежанци от южната част на страната намерили това място. Единственото нещо, което им направило впечатление, били огромен брой кози рога, които останали след голям потоп. В това е и тайната на името на селото – Goat horns, или “кози рога”.
С течение на времето хората
не само променили името на селото в по-благозвучно, но също така установили, че има много торф. Жителите копаели торф на тези места, където е най-удобно. В резултат на промишлената дейност се появили ями, след това те станали езера, а след това и верига от канали, които сега привличат туристите като магнит.
Разположено е сред огромна поредица от езера и канали
и затова основното превозно средство тук са лодките и канутата. Близостта на селото до две големи езера прави възможно прокопаването на канали из цялата местност на площ от няколко десетки квадратни километра, което допринася за изграждането на малки пристанища и развитието на воден и селски туризъм, както и за живот по венециански в Гитхорн, а в съседните нему села и градове - почти по венециански. Пешеходните пътеки покрай каналите пък са идеални за разходки или за каране на велосипед. В това населено място има три музея и една корабостроителница, която е отворена за посетители, както и много приятни заведения и ресторанти.
Къщите в селото са разположени предимно по островчетата
и са свързани с дървени мостчета, които тук са повече от 50. Почти всички домове в селото са с тръстикови покриви – блатистите райони предоставят на жителите много тръстика. Преди това само богатите могли да си позволят керемиден покрив и много използвали слама, но сега е вярно точно обратното - сламените покриви са по-скъпи. Най-старите надписи по табелите, окачени над входните врати на къщите и фермите в Гитхорн, са с дати от ХVІІІ и ХІХ век. Къщите се издигат червеникави и със сламени покриви сред красиви зелени морави, заобиколени от градини, обрасли с хортензии, чемшири, кипариси, цветя и храсталаци. И съвсем близо до тях шумоли хладната въздишка на водата, която кротко и бавно пълзи из каналите…
РАЗХОДКА КРАЙ ВОДАТА: възможностите за отдих са неизброими.
НАХАЛНИ ХОЛАНДСКИ ПАТИЦИ дебнат буквално на всеки ъгъл в Гитхорн.
Материала подготви БОРИС ПРОДАНОВ