Една изстрадала детска ръка и срамът на фотографа

През 1980 г. фотографът Майк Уелс запечатва един трогателен момент, който достига до милиони души по целия свят.

Фотографът заснема как католически проповедник държи ръката на недохранено момченце от Уганда. Малката детска ръчичка е толкова слаба и безжизнена, че е почти болезнено да я гледаш.

След като същата година фотографът на свободна практика печели наградата на World Press Photo за снимка на годината, той разказва историята на своята иконична снимка пред списание „Холанд Херълд“, както и защо се срамува от нея, отбелязват от vesti.bg.

През 1980 г. Уелс работи в Африка към британската фондация „Да спасим децата“ и нейната кампания за ваксиниране срещу полиомиелит в африканските държави Свазиленд и Малави.

Фотографът става свидетел на трогателната гледка по време на кратко пътуване до Уганда, където католически свещеници раздавали храна в ранните дни на масов глад. Един от проповедниците обяснява на Уелс, че малкото момче със сухи и безжизнени ръце, е от племето Карамоджонг и е едва четири годишно.

Недостигът на храна в региона Карамоджа започва през юли 1978 г. след голяма суша, лоша реколта и болести по растенията. И тъй като регионът по това време няма голямо политическо и икономическо значение за страната, правителството под ръководството на президент Иди Амин не предприема никакви действия за справяне с проблема.

След военен преврат и сваляне на Амин от власт през 1979 г. военните от Карамоджонг се снабдяват с много оръжия и амуниции и регионът се превръща в доста опасно място. Свободното влизане и излизане в града с добитък и зърно става изключително трудно и почти невъзможно.

Нестабилното политическо и икономическо положение в страната от друга страна довежда до пълен срив в търговията. Още в началото на 1980 г. семействата започват да остават без никаква храна.

Поради тази причина „Отците от Верона“- група италиански католически свещеници, вземат участие световна програма за снабдяване с храна към Рим и през юли 1980 г. са изпратени в Карамоджа.  

Майк Уелс се срамува, че е заснел този момент и че това му е спечелило някаква награда. В продължение на пет месеца снимката му стои непубликувана, докато накрая не излиза наяве и не достига до погледите на милиони хора по света. 

Тя става част от конкурса за фотография на World Press Photo и печели престижната награда Снимка на годината.

Уелс обаче не е публикувал снимката доброволно, нито се е записвал в конкурса. След време споделя, че цялата история с публичността на фотографията му, както и с конкурса, го кара да се чувства безкрайно огорчен и засрамен, защото според него не е етично да се печелят награди със снимки на хора, които гладуват до смърт и преживяват нечовешки страдания.

Четете още Сирийски фотограф спаси дете след атентат

Вдъхновяващата история на един незрящ фотограф (ВИДЕО)

Фотограф засне мечтите на бездомните хора