Тарагона пази спомени за Римската империя

Тарагона се намира в Североизточна Испания, на брега на Средиземно море. Това е един от най-древните испански градове. Основан като столица на Тараконска Испания по волята на римляните през III век пр.н.е., днес е административен център на едноименната провинция. Благословен със слънце, с красива брегова линия и интересни древни паметници, туристите могат да се разходят живописно и да се насладят на вкусни пресни морски дарове в ресторантите на брега. Това е истински символ на Средиземно море!

Най-вълнуващата среща с Тарагона

задължително трябва да се случи на крайбрежния хълм, наречен „Балкона на Средиземноморието“. Няма с какво да се сравни зашеметяващата гледка към морето, града и римския амфитеатър, гарнирана със златистия ореол на ситния наситено жълт пясък. С право тази морска част е известна като Коста Дорада, или Златния бряг. Стъпил веднъж в Тарагона, човек трябва да отвори всичките си сетива, да усети и възприеме неподправената атмосфера, носеща се от безупречно преплетените минало и настояще.

Градският пейзаж от древни крепостни стени

разказва за могъществото на Римската империя. Катедралата “Санта Мария”, лабиринтът от тесни и стръмни средновековни улички, булевардът „Рамбла“ – няма нещо в града, което да не покори туристите. Тарагона има чар, който превзема неусетно. Град със собствен дух и обаяние, с интересно „лице”, изисканост и аристократичност.

Тарагона не е просто част от географската карта на Испания, тя е особена и неповторима. Дори и името носи величие в себе си. Основите й се полагат като римска колония през 218 г. пр. Хр. от Публий Корнелий Тарако и носи именно неговото име. Когато император Октавиан Август поема властта над Тарагона, само за 2 г. успява да поведе града към възход.

Редиденция на Октавиан Август,

който живее и управлява огромната държава, Тарагона става вторият по значимост град в империята. От онова славно време са запазени градските крепостни стени – монументално съоръжение, строителен маниер, известен под името циклопски градеж. От епохата на Флавиите са запазени фрагменти от построения по времето на император Домициан тарагонски цирк. Върху по-голямата част от цирка е издигнат Площадът на фонтана със сградата на кметството.

Друга забележителност е амфитеатърът, чиято сцена за гладиаторски битки е попивала погледите на 14 000 души публика. Построен е близо до морето, за да може арената да се наводнява и да се пресъздават морски сражения. На 21 януари 259 г. на арената били изведени Фруктус – първия епископ на Тарагона, и двама дякони – младежите Авгури и Евлоги. Християните били жестоко изтезавани и накрая изгорени живи пред очите на тълпата. За града това са и първите мъченици за вярата. По-късно, в средата на V в., в тяхна памет в единия край на арената била построена базилика, от която днес могат да се видят основите.

Забележителностите на Тарагона

от епохата на императорите е оценена по достойнство. През октомври 2000 г. ЮНЕСКО включва в Списъка на световното културно наследство комплекса “Римска Тарагона” – архитектурен ансамбъл, състоящ се от постройки, създадени по време на римското управление.

Средновековните монументи не отстъпват по великолепието си на античните паметници. Безспорно най-видно място заема построената зад крепостните стени катедрала, посветена на Дева Мария. Строителството на храма е продължило около два века (XII-XIVв.), затова архитектурата му е изпъстрена с романски и готически елементи. Вътрешната украса е великолепна, голяма част от изображенията са посветени на св.Текла, покровителката на града.

Дворецът на Пилат, или Ел Преторио,

издигащ се на Кралския площад, в миналото е приютявал арагонските крале при обиколките на владенията им. Това изящество съхранява богатата колекция на Археологическия музей.

Удивителен град е Тарагона. История и съвременност са встроени една в друга и съществуват едновременно и слято, някак паралелно. Крановете на пристанищните съоръжения порят въздуха над брега, нефтените цистерни на една от най-големите петролни компании – Repsol, отразяват слънчевите лъчи. Тарагона е съвременен град с мощна индустрия и основен център на химическата промишленост и на нефтохимията в Испания, с второто по важност пристанище в страната. Човек, напускайки Тарагона, го обзема странно чувство на тъга, съизмеримо с това, което човек изпитва, когато се разделя с приятел.