Непознатата история: Иван Церов полага основите на ДТ „Ст. Бъчваров“

На церемонията за първата копка на ДТ „Ст. Бъчваров“ Иван Церов изнася прекрасна реч, с която обяснява колко е важна тази сграда за развитието на културата във Варна.

Снимки личен архив

През годините Варна е имала много личности, които са заемали длъжността кмет. Имало е обаче някои кметове, които са отдали живота си за града. Похарчили години за развитието на Варна, управниците са заровени в съзнанието единствено на по-възрастните сред нас. Точно за  един такъв варненец разказваме днес.

Името му е Иван Радославов. Роден е на 23 април 1932 г. във Варна. Израснал е в учителско семейство в най-старата къща, построена през 1890 г. на улица „Съборна“ №20, както е било тогавашното й име. Казва, че тогава всичко е било поле, а къщата им е била кацнала на полето. Учил е в Първа мъжка гимназия, сега художествена галерия. Бил е извънреден ученик по цигулка в Музикалното училище „Добри Христов“ - Варна.

„Когато завърших гимназия, във Варна имаше състезание за даровити деца и юноши през 1950 г., където спечелих първа награда. Същата година, края на лятото, кандидатствах в Музикалната академия и ме приеха с инструмент цигулка в класа на проф. Боян Лечев“ – сподели И. Радославов с блясък в очите, който се забелязва, когато някой говори за онова, което обожава. По-късно той продължава в класа на проф. Тодор Въжаров. Творческата си дейност Иван Радославов започва в Плевенския симфоничен оркестър. Там постъпва като концертмайстор през 1955 г. Завръща се в родния си град през 1959 г. и в продължение на 32 години е концертмайстор във Варненската опера. През 1964 г. започва дейността си в струнен квартет „Радославов“ с участието на колегите му Кремена Иванова (цигулка), Васил Делев (виола) и Марта Петкова (виолончело).

Иван Радославов като концертмайстор в Плевен през 1955 г.

Не беше трудно да усетя потрепването в гласа му, когато отворих темата за неговия дядо – Иван Панайотов Церов. Ясно бе, че за Радославов това е дълбока и лична тема. „Наричаше ме Вачко, а когато бе ядосан – Вачо. Бях на 6-годишна възраст, когато дядо Церов почина, но все още помня онази вечер, като че ли беше вчера.

„Дядо имаше един скъп приятел – архимандрид Андрей

Заради политически игри искаха да заточат Андрей в Америка. Вечерта преди наказанието да влезе в сила, той дойде  вкъщи, за да се простят. Дядо ми каза да изляза от стаята. Същата вечер от прекалено голямо вълнение заради ситуацията с близкия му приятел дядо получи сърдечен удар и почина. Така си отиде – сподели Радославов.  - Помня го строг, рядко се усмихваше, но беше много инициативен и принципен. Изключително отдаден на делото за издигане на Варна като културен център.“

„Баба се казваше Неделя и всяка неделя й честитях имения ден и тя ми даваше левче. Не беше за левчето, но просто ми беше забавно да го правя. Нея не я помня особено. Спомням си, че беше прикована на легло и имаше жена, грижеща се за нея.“

„Помня още, че на Сирни заговезни имаше обичай, когато някой кихне, да му се прави подарък. Аз кихнах, но не нарочно, и дядо Иван ми подари агънце, което кръстих Белчо. Живееше на лозето през зимата, но съседът ни явно бе забравил да го нахрани и то почина на вилата. Когато разбрах, отидох да му направя гроб, а на плочката написах - „Тук почива Белчо Иванов!“. Дядо беше щедър, тогава го разбрах.“

По времето на Иван Церов

за първи път във Варна се заговаря за електропроводи, за водоснабдяване

и канализация. По негова инициатива улиците масово започват да се кръщават с имена на видни възрожденци. По спомените на Иван Радославов

в двора на къщата на улица „Съборна“ Церов премахва кладенеца си, за да даде пример

на останалите хора, че е време да се премине към един общ главен водопровод.

Къщата, в която е роден Иван Радославов.

Опитният музикант се развълнува изключително много, когато започна да ми предава историите, които му е разказвал дядо Церов за полагането на първата копка на Варненския драматичен театър. „Когато са го предложили за кмет, той заявил, че ще приеме при две условия: да бъде избран с пълно мнозинство и да му се даде възможност да построи театър във Варна.“ Така се е стигнало до полагането на основите на театъра във Варна. На церемонията за първата копка Иван Церов изнася прекрасна реч, с която обяснява колко ще е важна тази сграда за развитието на културата във Варна.

Архитект на театъра е Никола Лазаров, участвал в построяването и на Софийския народен театър. Лазаров печели конкурса и така на 26 март 1912 г. е положен основният камък. Строежът започнал с даренията, събрани от варненци. За по-малко от месец са събрани над 1 млн. лева. Зданието е завършено официално през 1932 г. По повод инициативността на тогавашния кмет днес на стената на сградата има паметна плоча в негова памет.

Когато подех темата за планираната статуя на Иван Церов, Радославов се развълнува изключително много. По думите на скулптора Пламен Братанов

статуята трябва да е завършена в рамките на тази година

Мястото ще е централно - площад „Независимост“. Творението ще е с височина 2,70 метра, изградено от месинг и бронз. Инициативата е подета от община Варна.

БОРИСЛАВ БЛАГОЕВ

стажант-репортер