Какво представлява реактивната депресия

Реактивната (ситуационна) депресия е вид депресивно състояние, което се развива като реакция на някои стресови условия, включително изневяра, развод, смъртта на близък човек, загуба на работа и т.н. С други думи, това е депресия в резултат на събития в живота на човек, които изискват време за приспособяване и справяне с промените и последствията.

Симптоми

Често човек е способен да се адаптира естествено към големите промени в живота, а стресовите нива и съответните емоции да се нормализират в течение на няколко месеца. Можем да разпознаем дали този период от време се характеризира с депресивни тенденции, ако субектът проявява комбинация от следните симптоми: тревожност, загуба на сън, загуба на апетит, загуба на конценрация, безпомощност, тъга, главоболие, раздразнителност, гняв, соматични симптоми (бока и/или стомашно-чревни проблеми), суицидни мисли, злоупотреба със субстанции, изблици на плач, интензивно сърцебиене и др.

Адаптация

Понеже причините за реактивната депресия обикновено се идентифицират извън страдащия, прогнозите за нейното преодоляване са принципно добри. Понякога нещо толкова просто като наличието на добра мрежа за социална подкрепа (включваща приятели и семейство) може да помогне на човек да се отдръпне от депресивното състояние. Поемането отговорност и контрол върху условията е друг съществен фактор, който може да измъкне субекта от депресията. Това включва релаксация, адекватен хранителен режим, физически упражнения, комуникация с близки, ангажиране с любими и нови дейности и т.н. Ако симптомите продължават и задълбочават саморазрушителното поведение, специалистите могат да препоръчат когнитивна поведенческа терапия, психотерапия и дори употребата на медикаменти (антидепресанти).

Как се различава от клиничната депресия?

Реактивната депресия се различава от клиничната по това, че при втората мозъкът не е способен да възстановява химическия си баланс сам с течение на времето и промяната на условията. Позната също така като „голямо депресивно разстройство“, клиничната депресия обикновено изисква дългосрочен контрол чрез медикаменти и професионална терапия, за да се постигнат по-адаптивни резултати от страна на пациента. В тежки случаи, особено ако човек е склонен към самонараняване, може да се наложи хоспитализиране, докато симптомите не се подобрят.

Връзка с посттравматичното разстройство

Посттравматичното разстройство, подобно на реактивната депресия, се причинява от стрес в личния живот. Поради невъзможността да се интегрират психически събитията, човек започва да преживява отново и отново стресовата ситуация под формата на кошмари или неволеви ретроспекции, което причинява на носителя на травмата силни емоционални и дори физически реакции.

Депресията и посттравматичното разстройство често се срещат като коморбидни състояния. Има две конкурентни обяснения за тази коморбидност. Първата е, че коморбидността отразява неточността при класифицирането на симптомите в двете категории диагнози. Алтернативното обяснение предполага, че съвместното възникване на двете състояния представлява последица от уязвимостта на организма и неговата склонност да отговаря с психопатологични симптоми при експозицията на травма.

Puls.bg 

Четете още:

Заблудите около имунната система