На 21 март отбелязваме Международния ден на хората със Синдром на Даун

За първи път денят е отбелязан по време на VI световен симпозиум посветен на синдрома на Даун, който се провежда в Палма де Майорка през 2006 година, по инициатива на Европейската и Международна асоциации с цел превенция и помощ на хората със синдрома на Даун.

Денят – двадесет и първо число на третия месец, не е избран случайно, а за да покаже, че синдромът на Даун е свързан с тризомия (три копия) на 21-вата хромозомна двойка.

Синдромът на Даун е описан през 1866 г. от Джон Лангдън Хейдън Даун – британски лекар, генетик, който дава определение “монголизъм”, пише e-zdravey.com. Сто години по-късно е открита и допълнителната хромозома, така през 1965 г. хромозомната аномалия официално получава определението “Синдромът на Даун” в чест на своя пръв откривател. Фамилията на доктора, обаче случайно съвпада с английската дума – “долу”, затова дълго време в обществото битува невярното заблуждението, че хората със Синдром на Даун са умствено изостанали.

Всяко родено дете със синдром на Даун има реалните възможности да води един пълноценен и сравнително независим живот, стига да му бъде предоставена тази възможност.

Осигуряването на необходимите медицински и физиотерапевтични грижи, целенасочените занимания още от първите дни на бебето, всекидневният контакт с любящи близки, помощта на специалисти логопеди и психолози стимулират разгръщането на възможностите на тези деца.

Достъпът до образование и до обучение, съобразено с техните силни и слаби страни, им дава по-добри възможности за овладяване на полезни за тях самите и за обществото знания и умения. Тяхната наблюдателност, старателност и упоритост са качества, които им дават добър шанс да си намерят подходяща работа. Любовта им към музиката, танците, изобразителното изкуство би могла да бъде креативна и да доведе до успехи в тези области.

През последните години с напредъка на медицината, педагогическите науки и образованието са постигнати значителни успехи в преодоляването на ограниченията, които синдромът  на Даун налага.

Все по-често се появява информация за успешната реализация на хората със синдрома на Даун във всички области на живота – децата успешно се справят в училище, младежи се обучават във висши учебни заведения, работят, успешно се представят в сферата на изкуствата – стават художници, музиканти, артисти.

Четете още: