Непознатата история: Скъпият есенен гост на Варна

През втората половина на 30-те години на миналия век приближаващият военен конфликт е бил повече от ясен. Дали европейските държави са правили всичко по силите си да го предотвратят, или са се опитвали да го подклаждат, за да избухне колкото се може по-скоро, е въпрос, върху който трябва да разсъждават историците. Това, което е видимо и с просто око обаче, е, че Балканите не могат да останат остров на спокойствието и че военният конфликт ще застигне и тях.

Поради тази причина през 20-те и 30-те години на миналия век кораби на малки и големи европейски държави посещават българските пристанища. Вече сме говорили за някои от италианските гости, за полските и югославските кораби, както и за кралския флот на Великобритания. Две години преди избухването на войната обаче във Варна хвърля котва и германски учебен кораб – „Емден“.

Първенецът

Немският плавателен съд е специален с това, че той е първият военен кораб, който Германия построява след Първата световна война. По своята големина, въоръжение и назначение „Емден“ принадлежи към типа на така наречените леки крайцери. Това са сравнително не много големи военни кораби, които развиват висока скорост и служат главно за целите на морското разузнаване и охраняването на големите кораби. Построен е в корабостроителницата на немския флот в гр. Вилхелмсхафен. Неговата изработка започва през декември 1921 г. и приключва през ноември 1925 г., когато плавателният съд е пуснат на вода. През 1934 г. е модернизиран. „Емден“ е третият кораб във военния флот на Германия, който носи това име. Предишните два плавателни съда не се славят с особени постижения – първият е унищожен по време на битка през 1914 г. – в началото на Първата световна война, а вторият не успява да влезе в голямо морско сражение и е превзет от британците преди края на войната.

Посрещане на немските гости от официалните лица на площада пред Катедралата.

Създаването на „Емден III“ се стича по различен начин. Плавателният съд е създаден според последния писък на тогавашните технологии. На 10 октомври 1936 г. той напуснал базата си в пристанище Вилсхелмсхафен, за да се отправи на пътуване до Източна Азия с цел военноморската и навигационната подготовка на намиращите се на борда 160 кадети. Специално, за да посети България,

екипажът на кораба направил отклонение

и на 28 октомври сутринта пристигнал в български води. Още в 8 ч. назначеният за връзка морски офицер се отправя с моторната лодка „Вяра“ в открито море, за да го поздрави с „Добре дошъл“. Корабът бил причакан на 3 мили югоизточно от Варна, откъдето лодката го придружила до Евксиноград. Там „Емден“ поздравил щандарта на Негово величество, който бил вдигнат над двореца с 21 топовни гърмежа, а веднага след това и българската нация  със същото число изстрели. На този му поздрав отговорила една от българските брегови батареи, разположена в местността Траката.

В 10 ч. корабът навлязъл в пристанищния басейн, причакан от множество посрещачи, които били покрили вълнолома и пристанищната стена. Съгласно установения за случая протокол тук той бил посрещнат от немския консул във Варна барон Фон Унгелтер, представителя на германската легация в София, главния секретар Фон Бюлов и представители на немските колонии във Варна и София.

В изпълнение на предварително изработената програма веднага, след като корабът хвърлил котва, командирът му, придружен от своя адютант и назначения за връзка морски офицер, се отправил да направи предвидените официални визити. Били посетени началникът на гарнизона генерал Г. Попов, митрополит Симеон, областният директор Казанлиев, кметът на града Пенев, немският консул барон Фон Унгелтер и началникът на морската полицейска служба капитан 1 р. С. Иванов. Към 14 ч. всички визити вече били привършени, а първият ден от гостуването завършил с традиционен банкет, даден от началника на гарнизона.

 Ученици от немското училище с кадетите на германския кораб.

Рано сутринта на следващия ден под звуците на химните на двете нации били положени венци върху паметника на падналите граничари и братската могила на загиналите с подводница 45 немски моряци.

Ден по-късно Борис III посетил лично борда на лекия крайцер.

Екипажът бил строен в редица, а българският монарх, придружен от командира на кораба и неговите помощници, обходил и поздравил моряците.  След това разгледал целия кораб и бил поканен на скромна закуска. Към 12 ч. Борис III напуснал кораба, изпратен с 21 топовни гърмежа.

Българските ученици от началните класове на площада пред Катедралата преди молебена в чест на царицата.

Немците взели участие и в молебена по случай тезоименния ден на царицата. На мероприятието присъствала една рота моряци и всички свободни от наряд офицери. Последните, облечени в гала униформа, пристигнали в кортеж от 15 файтона, водени от коменданта на кораба. Въпреки проливния дъжд, молебенът бил отслужен на открито. На него присъствали и цялата учаща се младеж и множество граждани. След него комендантът на кораба направил следното признание:

„Тоя празник ми позволи да проникна в душата на българина и да опозная българското сърце. С тия качества, които днес открих в българската младеж, България може само да се гордее“.

През последния ден от посещението бил проведен прием, на който взели участие над 500 граждани и членове на немските колонии от Варна, София, Бургас и Русе.

На 1 ноември в 21 ч. след петдневно пребиваване в български води „Емден“ напуснал пристанище Варна и продължил определения маршрут – Цариград, Судан, Гилле (Шри Ланка), Сингапур, Банкок, Виктория, Нанинкинг, Шанхай, Паданг, Бомбай, Александрия, Сиракуза и Фалмат.

И макар това да е краят на визитата, това не е краят за крайцера.

Неговата история продължава и през Втората световна война. В самото начало на военния конфликт, на 4 септември 1939 г., корабът е повреден от свален британски бомбардировач. Част от екипажа му е пострадал тежко, но плавателният съд не е отчислен. На 10 април 1940 г. той акостира в Осло, където прекарва три месеца, след което отплава към Свинемюнд, където бива използван и като учебен, и като боен кораб. На 9 април 1945 г. той е силно повреден след експлозия, а едва шест дни преди капитулацията на Германия е потопен от  капитан-лейтенант Хелмут Кумер.

АНДРЕЙ АНДРЕЕВ

Четете още: