IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec
Варна
Живот
08:58 | 10 декември 2019
Обновен: 15:33 | 30 ноември 2022

Непознатата история: Боза с наркотик е произвеждана във Варна

Защо преди сто години употребата на някои безалкохолни напитки била обявена за опасна?

По материала работи: Пламен Янков
Непознатата история: Боза с наркотик е произвеждана във Варна

Днешните т.нар. бози в пластмасови бутилчици нямат нищо общо с едновремешната вкусна, резлива домашна боза.

 

 

 

Боза с наркотик - някой може да си помисли, че с подобно заглавие просто се опитвам да провокирам интерес и ще сгреши. Действително има сведения, че във варненска бозаджийница през 1923 г. е установено наличие на наркотично вещество в питието, а собственикът е арестуван и осъден. Не само бозата, но и други „напълно невинни“ на пръв поглед питиета са били заклеймявани и обявявани за опасни от обществото и вестниците, а заедно с тях и заведенията, в които били предлагани. В кампанията срещу тях и влиянието, което оказвали върху подрастващите, през 1925 г. се включва дори и „Варненски общински вестник“, който в бр. 135 от 21 март с.г. излиза с уводен материал „Младежите и публичните заведения“:

 

„Когато е дума за възпитанието на децата, не може да се не държи сметка и за публичните заведения, които те посещават. Не е простено на едно дете да посещава кръчми и кафенета, особено кръчми. И наистина в тия заведения деца нема да видите, както нема да ги видите и в други публични заведения, в които детския крак не бива да стъпва.

 

Има, обаче, друг един вид публични заведения, които се пълнят с деца и в които детската душа се напластява с много отрицателни качества. На пръв поглед тия заведения представляват невинност, а като се вгледате по внимателно в това, което в тех се върши, ще видите, колко са те опасни за морала на децата.

 

Тия заведения са бозаджийниците и халваджийниците,

основно в крайните квартали на градът. В тех вие винаги ще видите насядали на мръсни пейки деца да консумират боза, халва и разни сладкиши и пасти от съвсем съмнителна чистота и в повечето случаи приготовлявана със захарин.

 

Нещо по възмутително: там децата, с разни зарове и други комарджийски способи, играят и на комар за добиване на съблазняющите ги сладкиши. Много от тех се кредитират от самите халваджии и бозаджии, между които има и некои със съмнителни морални качества. Не е никак за очудване, че задълженията си такива деца изплащат чрез кражби от джобовете на своите родители — най-първо — и с такива, от гдето им се падне. Езика, при това, с който се говори в такова заведение — безцензурен и банален — се усвоява от децата и от такива деца благовъзпитан говор е немислим.

Реклама на бозаджийницата на бай Цвятко в „Красота и здраве“, бр. 2 от 1 декември 1931 г. 

 

 

 

Зловредното пък влияние върху детския организъм от задушливата от тютюневи и други миризми атмосфера, както и от нечистите и със захарин приготовлявани напитки и сладкиши, е другото големо зло за младежа от такива, смятани за невинни заведения. Нужно е, прочее, и родители, и общества, и власти да обърнат сериозно внимание върху тия заведения и да не недопущат да ги посещават и да се застояват в тех деца“.

 

Като изключим моралния аспект на този материал, макар и той да е изключително важен, разбираме, че напитките, предлагани и/или приготвяни в такива заведения, са вредни за здравето поради две причини – липсата на хигиена и факта, че ги приготвяли със захарин.

 

По това време захаринът предизвиква изключително много спорове в здравните среди

За ползата и вредата от него се правят дори научни конференции. През 20-те години на ХХ век за българската кулинария захаринът е сравнително ново средство за подслаждане.

 

Създаден е в края на ХІХ век от руския емигрант от немски произход Константин Фалберг в лабораторията на американския професор А. Ремсен в университета „Джона Хопкинс”. Захаринът, или както е по-популярен сред производителите днес Е954, е изкуствен подсладител, чиято главна съставка, бензоичен сулфимид, няма никаква хранителна енергия и е 300 – 400 пъти по-сладка от захарозата. През 1884 г. Фалберг патентова способа за получаване на захарин и започва производството му, обаче първоначалният метод се оказва неефективен. Въпреки това след около 20 г. захаринът вече се използва масово за подслаждане на храни и напитки. Още с прохождането си в Америка сладкото Е не пропуска да „прескочи“ океана и да се нанесе и в Европа, а от там бързо пристига и в България. На въпроса защо захаринът бързо е масово анатемосан, ще се върна, след като разнищим и проблема с друга безалкохолна напитка, която се оказва сред „анатемосаните“ – бозата!

 

Бозата за всички от нашето поколение, както и за по-възрастните от нас, е свързана с уюта на кварталните сладкарнички, аромата на тулумби, тригуни, ореховки, баклава и, разбира се, на боза. Тя е връзката ни с детството, с онези първи трепети, свързани с преплетените погледи над порция саварини и две чаши резлива боза… Мисълта ми е, че за нас тя е символ на невиното и детското. Признавам си, че и за мен беше така, докато не прочетох една забележителна статия във вестник „Утринна поща“, бр.16 от 16 март 1923 г., със заглавие

 

„Полудели от боза, отровните билки на бозаджията“

Това е една изключително любопитна история от криминалната хроника, която ме наведе на сериозни размисли. Но първо ще ви представя материала:

 

„Много бозаджии, продавачи на лимонади и други пития, особено ония, които употребява по-бедното население, фалшифицират питиета, като ги приготвят със захарин, и ред други билки с които тровят населението. Санитарните власти са предприемали често ревизия на питиетата, от анализа на които се констатирало вредния им състав.

 

Имало е много често отравяния от употребяването на такива питиета. Завчера двама селяни се отбили в една бозаджийница да пийнат по една боза. Малко след това те полудяли и това състояние на временна лудост продължило два дни. Анализата установила, че бозата съдържала беладона, една отровна билка, която временно е причинила лудостта. Веднага бозаджията е бил арестуван и даден под съд“.

 

Беладоната или лудото биле, следи от което са намерени във въпросната боза, има дълга история на употреба като лекарство, козметичен продукт и отрова. Има съмнения, че съпругата на император Август и съпругата на Клавдий са използвали беладона за убийство. С нея различни племена мажели върховете на стрелите си. Още преди Средновековието лудото биле е било прилагано като упойка при операции и като наркотик.

 

Та да се върнем на бозаджията от 1923 г. с най-логичния въпрос: За какво му било да поставя беладона в питието?! За да си отговорим на него, трябва да се върнем още малко назад в историята. За бозата се знае, че преди повече от 8 хиляди години е била позната в древна Месопотамия, в земите между Тигър и Ефрат. Поради високите си хранителни качества и благотворно въздействие върху организма тя получава изключителна популярност в Османската империя, където била включена дори в задължителния порцион на войската – за сила и висок дух. Според знаменитите „Пътеписи“ на известния турски поет, историк и пътешественик Евлия Челеби през XVII век само в Истанбул е имало над 300 работилници за производство на боза. Тя се правела от просо, грис, захар и вода. Технологията била проста, но изисквала майсторлък и си имала свои тайни, които ревностно се пазели от множеството конкуренти, но в основата й била ферментацията.

 

Именно в Османската империя

за първи път върху сладкото питие е наложена и възбрана заради наличие на опиати

 

Това се случило през XVI век от султан Селим II - Пияницата, защото му донесли, че за да увеличат мющериите си, хитроумните производители на боза започнали да влагат в нея опиум.

 

Това е и обяснението за наличието на беладона в напитката, произведена от злополучния варненски бозаджия. При по-малка концентрация на билката питието носело на клиентите просто усещане за приятна възбуда и водело до известно пристрастяване, което се отразявало добре на продажбите му. Но, за съжаление, този път майсторът явно е „попрекалил“ с добавките. Или както е казал великият Филип Ауреол Теофраст Бомбаст фон Хохенхайм, по-известен като Парацелз: „Отровата е във всичко и няма нищо без отрова. Дозата я прави отрова или лекарство“.

 

Връщайки се към статията в „Утринна поща“, не може да не обърнем внимание и на още един любопитен абзац: „фалшифицират питиета, като ги приготвят със захарин“. Въпреки че вредите от захарина не са потвърдени на сто процента, и днес в някои страни захаринът е забранен за консумация. В други държави има специални предупреждения върху етикетите на храните и напитките, съдържащи захарин. През дългите години на неговата употреба това вещество е забранявано няколко пъти.

 

Реклама на Бозаджийница и сладкарница „Пчела“ в Младежко добруджанско списание „Стефан Караджа“, бр. 19 от 3 август 1932 г. 

 

 

Според статия в бр.19 от 1 юли 1888 г. на „Медицинско списание“ със заглавие „Две противоположни мнения за захарината“ през 1888 г. Комитетът за обществена хигиена на Франция го обявява за вреден, а в Париж е наложена забрана за ползването му.

 

Поради съвършено друга причина през 1902 г. е наложена забрана върху употребата му и в Германия. Правителството на Бисмарк забранява продажбата на захарин, защото били засегнати интересите му в захарната индустрия. По онова време годишното производство на захарин достига 175 000 кг и относително евтиният „сладък конкурент“ става твърде сериозен играч на пазара.

 

У нас замяната на захарта в напитките с изкуствения подсладител също не била разрешена, както научаваме от една публикувана във вестник „Светкавица“, бр. 43 от 29 януари 1911 г., бележка:

 

„Имаме сведения, че повечето от тукашните халваджии и бозаджии си служат със захарин вместо захар. Известно е, че захарина е извънредно и много вреден за здравното, поради което употреблението му е строго забранено. Дълг се налага на санитарната власт да направи нуждното!“

 

Старите хора казват, че бозата лекува 10 болести. Може би е вярно, а може и да е преувеличено, но със сигурност знам едно – и преди сто години, както и днес, човек трябва да внимава какво и най-вече от кого купува, защото не е луд, който слага захарин и беладона в бозата, а този дето я пие.

 

МАРИЦА ГЪРДЕВА

 

Четете още

Злото във Варненската община

Непознатата история: Кметът крадец и кметското отмъщение

Непознатата история: Защо кметът на Варна наби фотограф в Морската

Тротоарите във Варна се построяват от и за сметка на гражданите

Строго се забранява безконтролното пущане на добитък из улиците на Варна

Именуване на градските улици във Варна

По окръжните избори във Варна

По допущание жените във Висшето училище

Коментари

Новини Варна