IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec
Варна
Живот
08:56 | 17 декември 2019
Обновен: 19:36 | 30 ноември 2022

Непознатата история: Коледата и коледарите във Варна

Спомени за някога – традиции и благотворителност

По материала работи: Пламен Янков
Непознатата история: Коледата и коледарите във Варна

Коледари от началото на ХХ век

 

 

„През първите десетилетия на свободния ни живот във Варна се осмиваха българските обичаи и ние, малки тогава, не ги знаехме.“, споделя през 1940 година Емануил Мутафов в статията си „Преди и сега във Варна“, публикувана в бр. 6, от 20 февруари, на вестник „Варненски кореняк“. Според Мутафов „със засилието на българския елемент и на просветата Варна изгуби предишния си лик и стана модерен град“, в който българските традиции намират мястото си и стават неразделна част от живота на гражданите. Ето какво разказва още Мутафов за празнуването на Коледа във Варна през 1940 г.:

 

„Срещу Коледа и сутринта във Варна, сега, се чуват коледарски песни, пеени от хорове, често пременени в български национални носии. Все в този цикъл влиза и сурвакването на Василев ден, в навечерието на който ден се прави сладка пита, символизираща слънцето с лъчи на вси страни. Между начертаните лъчи домакините са скрили сребърна пара и клонченца от дрен с пъпки, на който домакинята е придала некакво значение, например, на къща, лозе и т. д.

 

На тази символистика се отдава известна интимност, семейния живот, затова разчупването на питата (понекога тя е баница) се очаква с интерес. Така също с интерес се очакват и първите сурвакари, за да се види: Кои ще са, какви ще са, от здраво семейство ли са и т. н.

 

Макар начинът, по който се провеждат сега тези обичаи във Варна, да не спазва обредния си характер, все пак те са обичаи, които с малко или повече изменение се спазват от българския народ.

 

Поддържането им във Варна извиква известни спомени, които не са без значение за историята на града, съвсем преобразен в последните 50 години. Ако некой, който е напуснал гр. Варна преди 40 години, се върне, той нема да познае града. Напраздно ще търси некогашните „Балък пазар“ (където е сега земеделската банка). „Ченгене  пазар“ (където е сега площад „Екзарх Йосиф“) с бакалници изложили стоките си до сред улицата и с продавачи, които се надвикват в устното рекламиране на стоките си.

 

На местото на кривите и тъмни улици, където прозорците на срещуположните паянтови двуетажни къщи надничат едни в други, той ще види прави, широки и светли улици с модерни къщи. Ако ли се случи по това време, когато денят почва да расте, то на место некогашното шумно

 

посрещане на новата година с гръцката песен  

„О айос  Вашили ерхете“, пяна от момчета с украсени фенерчета или свирена от латерни, обхождащи къщи и дюгени, той ще чуе хорове да пеят коледарски песни „Стани нине, Господине, чимшир порти отвори ни, че ти идат добри гости, добри гости - коледари, те ти носят добри вести…"

 

Посрещането на Коледа в четвъртия по големина след Освобождението град в България с гръцки песни било нещо обичайно, защото по това време българите са малцинство – едва 3500 души при  около 20 000 население.  Но през следващите години във Варна се заселват много българи. Преселниците идват предимно от селата и носят със себе си традиции, които постепенно се преплитат и адаптират към градския бит и култура. Така постепенно се изгражда една нова, градска, чисто варненска културна среда, която запазва в себе си духовното наследство на българските корени.

 

Материал подписан само с инициал В.,със заглавие „Коледа и коледари : Спомени за някога“, публикуван в бр.50, от 6 януари 1929 г., на вестник „Черноморска камбана“, описва традиционните коледни ритуали, които новите варненци донасят в града от родните си места:

 

„Един от най-хубавите и най-романтични празници през зимата в селата — това е Коледа. През дългите коледни пости, там, в къщата на коледния цар, избран от  селските момци, стават непринудените репетиции по заучване на коледарски песни. Тук пристигат вечер двама - трима старци, които помнят и владеят стотици песни.

 

Сборник коледарски хорови песни от Александър Кръстев, Панайот Бояров, Ганчо Колев, Беню Тотев, Хараламби Киряков., публикуван в списание „Педагогическа практика“ бр. 2 от 1 ноември 1935 г.

 

Сборник коледарски хорови песни от Александър Кръстев, Панайот Бояров, Ганчо Колев, Беню Тотев, Хараламби Киряков., публикуван в списание „Педагогическа практика“ бр. 2 от 1 ноември 1935 г.

 

 

Помня, това бе същинска музикална академия. Старците изпяват една част от някоя песен, а нататък й репетират само текста, защото нямат сили да я доизпеят.

 

Ние по-младите с жадност поглъщаме и музика, и текст, защото песните са хубави, мелодични и защото ни разкриват нови светове. Така минават десетки нощи. Разделени на групи, първата група по-добрите певци и по-възрастните, под  ръководството на коледния цар изпяваме десетки песни.

 

След първата група всека фраза се повтаря от втората - по-младите и по-неопитни певци. Хорът от момци левенти без пиано, без акомпанимент, срещу Коледа, обкичени с цветя, на чело с коледния цар с пъстра бъклица в ръка, тръгват от къща на къща и на всеко домакинство се изпява съответна песен.

 

Домакинът на чело на своята обикновено многобройна челяд с вит превит кравай посреща коледарите

На кравая шаракосани цветя и сребърна пара забучена. След свършека на песента коледният цар казва на домакина хубава благословия с най-нежни и поетични пожелания.

 

След  коледарите вървят „котките“, млади момчета, които маучат: „булйо, мяу месо“, „мау, сол“. Домакинките ги даряват и те отминуват.

 

След  „котките“ следва „мечката“. Обикновено тя се състои от трима души женени мъже. Единият е мечка, облекъл кужух с вълната на вън, вторият - мечкар, води мечката, а третият свирач на кавал или свирка, който я разиграва. „Мечката“ посещава къщите и весели домочадията.

 

Така до сутринта селото се огласява от песните на коледарите от свирките на „мечкарите“ от мяукането на „котките“.

 

Момите изготвят венци за своите изгори и често украсяват с тех витите краваи, а коледният цар, поемайки кравая, взема венеца и го слага на главата на момъка, любе на момата, и произнася съответна благословия. На самия ден на коледа целото село е на трапеза у коледния цар, където до късно под звуците на кавали и гайди продължават веселията и хората.“

 

Пренесен в града обичаят коледуване скоро придобива един съвършено друг смисъл. От народно веселие той се превръща в мащабна градска благотворителна акция, защото коледарите не обикалят домовете на гражданите просто за да дадат благословията си и да съберат средства и продукти за трапезата на коледния цар, а за да помогнат на определена кауза.

 

След първата национална катастрофа, която застига България в края на Балканските войни, във Варна се стича огромен поток от бежанци, особено от обезбългарената Източна Тракия. Броят на бедните и нуждаещите се рязко се увеличава и заради останалите без опора семейства на загиналите във войните варненци. Благотворителните дружества не могат да обхванат всички нуждаещи се и това кара през 1914 г. кмета Александър Василев да организира мащабна коледна акция в помощ на най-бедните граждани.

 

Повечето варненски вестници, подобно на в. „Свободен глас“ (бр. 61 от 23 декември 1914 г.), публикуват апела за събитието:

 

„Помогнете на бедните!

По случай настъпващите празници, съставени са по инициативата на г-н кмета три комисии, които събират помощи за бедните. Дълг християнски се налага на всички заможни граждани да отпуснат своята лепта.“

 

Коледари от „Варненската детска музикална китка“ и други хорове обикалят домовете на „по първите“ граждани, за да съберат дарения в полза на „Българското Дружество Червен Кръст“.

 

Варненски училищен хор - основан 1890 г. с диригент Стоян Бешков (1862 - 1930). Сред изпълнителите е бъдещият капитан І ранг Георги Купов

 

 

В края на 20-те години на ХХ век благотворителното коледуване на хоровете става традиция, която в края на 1927 г. кметът Никола Попов насочва в помощ за безплатните ученически трапезарии, където получават храна най-бедните ученици. В бр.153, от 1 януари 1928 г. на „Варненски общински вестник“ е публикуван материал, предоставен „от Кметството“, който разказва за начинанието:

 

„По инициативата на г. кмета, на 22 того вечерта беха поканени всички диригенти на коледарските хорове в града, директорите на гимназиите, училищния инспектор и представителите на некои организации.

 

1. Господин кмета очерта нуждата от помощ за трапезариите на учениците от основните училища, където се хранят крайно бедните ученици, задължени по силата на закона да се учат, а лишени от най необходимите средства. После като почерта, че коледуването имайки за цел да запази хубавите коледни народни обичаи требва да има за събираните подаръци една благотворителна или културна цел, апелира към господа диригентите да се съгласят и отстъпят половина от приходите, които ще събират при коледуването, в полза на ученическите трапезарии. Гледището на г-н Попов бе възприето единодушно. 


2. Също г-н кмета подчерта, че отиването в едно и също семейство на неколко хора ще създава големи неудобства на домакините и за това предложи, и събранието възприе, щото в една и съща къща да коледуват най много два хора. 


3. Избра се комитет от трима души: Окръжния училищен инспектор Д-р От. Чакъров, диригента на хора при катедралната църква Ал. Кръстев и един представител на общината, на който да бъдат представени от диригентите и организациите които ще коледуват списъци с означение №-ра и улицата, на гражданите които ще бъдат посетени. Комитетът ще нареди така, че в едно и също семейство да коледуват най-много два хора. Поради изложеното, умоляват се всички дружества и корпорации, които ще коледуват с хорове, да се отнесат до общината за разрешение до 26 ХІІ т. г. и да представят списък на гражданите, които ще се посетят.


Забранява се коледуването на хорове без разрешение. 

 

Гражданите, които ще бъдат посетени от хоровете, ще получат за това известие от комитета, а за дарението което ще дадат — официална кочанна квитанция“. 

 

Традицията в навечерието на най-светлите християнски празници варненци да помагат на своите нуждаещи се съграждани е жива и до днес. И не е най-важното кой и колко ще даде. Дарителството и спомоществователството са лично преживяване и съпреживяване. По-важното е, че го правим всички заедно, загърбили личните си пристрастия и амбиции, а това ни прави и по-добри хора.

 

МАРИЦА ГЪРДЕВА

 

Четете още

Непознатата история: Боза с наркотик е произвеждана във Варна

Злото във Варненската община

Непознатата история: Кметът крадец и кметското отмъщение

Непознатата история: Защо кметът на Варна наби фотограф в Морската

Тротоарите във Варна се построяват от и за сметка на гражданите

Строго се забранява безконтролното пущане на добитък из улиците на Варна

Именуване на градските улици във Варна

По окръжните избори във Варна

По допущание жените във Висшето училище

Коментари

Новини Варна