Роботите настъпват, дали машините ще ни вземат работните места?

Дали новото десетилетие ще се окаже това, в което машините ще ни вземат работата, се пита Тим Харфърд на страниците на Financial Times? Подобни опасения са се ширели много пъти през вековете и винаги са били грешни. Но те не са абсурдни по своята същност. През 1979 г. икономистът Василий Леонтиев изтъкна съдбата на коня. Конете винаги са били от жизненоважно икономическо значение, но са залезли през втората половина на 20 век, тъй като двигателят с вътрешно горене се е превърнал в доминиращ източник на сила.

Конете все още имат своята ниша, но никога няма да си върнат първенството от двигателите, независимо колко евтин стават овесът. Може ли голям брой работници да тръгнат по пътя на коня? През 2003 г. икономистите Дейвид Отър, Франк Леви и Ричард Мърнейн публикуваха изследване на икономиката на технологичните промени, което направи две влиятелни наблюдения.

Първо, те посочиха (правилно), че е подвеждащо да се говори, че роботите - или всяка друга технология – ще ни отнеме работните места. По-скоро машините изпълняват задачи, по-тясна категория работа. Тъй като повечето работни места включват много различни задачи, роботите няма да ги заменят напълно, но могат да преобразуват радикално работата ни. Роботът счетоводител не е C-3PO (златният робот от Междузвездни войни – бел. прев.); той е Excel или QuickBooks. Както при коня, при никаква заплата хора изчислители не могат да се съревновават с компютрите по отношение на електронните таблици. Въпреки това съществуват огромен брой счетоводители.

Просто днес тяхната работа е много по-различна.

Второ, твърдят професорите Отър, Леви и Мърнейн, задачите, които машините поеха, могат да бъдат най-добре описани не като „квалифицирани“ или „неквалифицирани“, а като „рутинни“ или „нерутинни“. Преизчисляването на електронна таблица е квалифицирана, но рутинна задача, която лесно може да се автоматизира. Почистването на тоалетна изисква малко умения, но е нерутинна работа и затова е трудно да се автоматизира.

Този поглед към света се оказа много полезен. Той обяснява защо технологията може да промени нашите работни места без да ги заеме. И защо както нископлатеният, така и високоплатеният край на пазара на труда се оказаха стабилни, докато средата, със своите квалифицирани, но рутинни задачи, беше подкопана.

Но в новата книга „Свят без работа“ Даниел Сaскин твърди, че втората част от перспективата на Отър-Леви-Мърнейн се оказва по-съмнителна. Той установява, че границите на „рутината“ се размиват бързо.

Да вземем, например, CloudCV - система, която отговаря на отворени въпроси за изображения. Качете изображение и задайте някакъв въпрос. Една снимка показваше двайсетинагодишни младежи, седящи на диван с бяло вино и кутии бира, като един от тях бе заел драматична поза.

Какво правят?“, попитах компютъра. „Играят на електронна игра”, отговори той правилно. "Какво пият?", казах аз.

„Вероятно бира”, беше отговорът. „Какво е времето?“, попитах относно снимка на открито. „Облачно“, отвърна компютърът. Така беше. Системата дава точни отговори на неформални въпроси за случайни снимки. Това рутинна задача ли е? Едва ли.

Dnes.bg