Непознатата история: Дай, Държаво!

Окръжното управление – Варна. Поглед от часовниковата кула към сградата на управлението и ковчежничеството. Период 1931-1940 г.

Какво е това  „Граждански дълг“ и какви са задълженията на общината и гражданите?  Двама варненски журналисти - Цонко Ханджиев и Димитър Аджемов, преди 80 години споделят своите мисли с читателите си в опит да провокират гражданското общество, да консолидират неговото позитивно мислене, с надеждата да създадат предпоставки за отговорното му поведение.

Интересното е, че статията на Цонко Ханджиев, публикувана във вестник „Варненски кореняк“, бр.6 от 20 февруари 1940 г., е провокирана от хумористичен материал на един от най-големите български политически анализатори и изтъкнати български журналисти Данаил Крапчев, публикуван в неговия вестник „Зора“ със заглавие „Дай, Държаво“, в който „автора по един твърде характеристичен начин усмиваше българското вечно искане за всичко от държавата“. Ето на какви размисли навежда този материал варненския журналист Цонко Ханджиев:

„Тази наша национална слабост ние със същата упоритост проявяваме и към общините си. Колко хубаво би било, ако упоритостта си проявяваме и към гражданските си задължения.

По кафенета и кръчми, по магазини, улици, по градини и лозя и изобщо на вред никога не ще чуйте разговори на тема какво е длъжен да направи гражданина в помощ на общината си, а винаги все критики и укори, че общината не е извършвала това или онова. Колкото и да е скръбно но не може да не се признае, че мнозинството граждани съзнателно или несъзнателно често пъти вредят на правилния вървеж на общинските работи, като под разни форми прикриват своя саботаж или своето зломислие.

Ние забравяме, че ръководителите и гении да бъдат не са в състояние, по много причини, да извършат освен преката си длъжност още и онова, което е длъжност на всеки отделен гражданин.

Кой не е чувал или не е бил свидетел на случаи, когато във време на некоя епидемия, граждани да укрият болните си без да трепне съвестта им, че те ще станат агенти за разпространението на епидемията, която често пъти взема и жертви?

И колко малко е, покрай невежите граждани това безразсъдство се върши и не в малко случаи от хора из интелигентните среди.

А какво да се каже за оня първобитен инстинкт за унищожаване с жестокост много обществени ценности за които,  са били потребни дни или години да се създадат и да се изразходват грамадни парични средства?

Чувството към ценене на обществения имот

в каквато, и форма да бъде той още в своя зародиш за разбиранията на мнозина граждани, та когато даден обществен имот се руши от злосторници или се руши случайно пред техните очи, те си отминават по пътя без да трепне и най-малко съвестта им и без да реагират преди злосторника или пък да съобщат на надлежните отговорни места.

Повреден пожарен кран, открита яма от дъждове или други причини, съборена ограда на обществен имот, ограбване на посаждения от обществено место, безразборно и срамно изхвърляне на смет из улиците и пр., и пр. това може ред дни да става и се върши, но малцина са които ще изпълнят гражданския си дълг, като изберат какъвто и да е начин и съобщат на надлежните места за вземане на съответните и своевременни мерки.

Най-тъжното в такива случаи е да се наблюдава как хора с претенции да познават значението и силата на закони и заповеди първи да стават техни най-груби нарушители и неизпълнители.

Нема съмнение, че примерът на такива хора действува заразително върху душата на обикновеното гражданство.

На пръв поглед може някому да се стори твърде наивно, но ние мислим, че би се получили отлични резултати, ако в учебниците по гражданско учение се открие един специален и по възможност по-обширен отдел чрез давани познания в които да се насажда още от ранни години в душата и съзнанието на подрастващите поколения идеята за значението на големата добродетел  ГРАЖДАНСКИЯТ ДЪЛГ.

Варненското градско общинско управление, 1894 г.

Нека тази добродетел зацари в всички направления на нашия живот, защото тя е един  основен камен на здравото, силното и благоденствующо общество“.

В тази посока са и разсъжденията на писателя и журналист Димитър Аджемов,

които той споделя три години по-рано, на 1 май 1937 година, в бр.2-3 на „Варненски общински вестник“, в статия със заглавие „Община, граждани и задължения“.

Димитър Георгиев Аджемов е един изключително ерудиран и многостранно развит човек. Той работи като  журналист във вестник „Варненски новини”. Сътрудничи на в. „Варненски общински вестник”, „Морско ехо“, „Утринна поща“ и други издания. Участва във възпоменателния лист „Стефан Караджа” (1940 г.). Автор е на книгата „Видения из царството на Аспаруха” (1938 г.) и др. Освен личните си качества Димитър Аджемов е част от семейство, за което гражданската позиция е не само понятие, но и действие.

Аджемов е женен за много образована и интелигентна жена - Иванка Отонова, дъщеря на революционера Отон Иванов, човекът, който закупува с лични средства от Англия механизма за Варненския градски часовник, монтира го и поддържа до края на живота си. Иванка е  възпитаничка на Музикалното училище във Варна, след което завършва и Музикалната академия с цигулка. Дълбока следа в историята на града ни е оставил и синът на Димитър и Иванка - Милко Димитров, дългогодишен преподавател по история на музиката в СМУ „Добри Христов”, както и диригент на хор „Камчийска лилия” и „Арменския хор” - Варна.

В творчеството си Димитър Аджемов, който подписва много от статиите си с псевдонима Зимановскии, разсъждава върху теми за доброто и злото, за нравствените устои на обществото, за дълга, морала, правото, правата и задълженията на гражданите.

Общуването с Отон Иванов,

който е помогнал за създаването на над 30 български училища, дава на Аджемов възможност да наблюдава отблизо как една личност може да направи толкова много за града и държавата си, без да иска нещо в отплата, считайки извършеното за свой граждански дълг. И няма как да не открием влиянието на делото на Отон Иванов, когато четем тези размисли на Димитър Аджемов за доброто управление на града и задълженията на гражданите. Ето какво пише той:

„Добрият гражданин требва да се въодушевлява от ревност към общинските мероприятия.

Той требва да бъде винаги готов да ги подкрепи и да ги насърчи и никога да не ги спъва, подтикван от зла воля и разрушителна критика.

И най-бедният град, може всестранно да напредне, ако в него има добри и съзнателни граждани.

Най-силна и здрава община е онази, която брои най-много граждани, поставили общите интереси над частните.

Който не обича своя роден град, не може да обича нищо

Общината е честита, когато несъзнателните и зли граждани не могат да заповядват и да се налагат в нея.

Добрият гражданин има три задължения: да обича своя роден град, да работи за неговия напредък и да се грижи не само за личното си благоденствие, но и за това на своите съграждани.

Както е достойно да работиш за благото на своето отечество, така е достойно да работиш за благото на общината, в която живееш. Защото основата на любовта към родината е любовта към родния град.

Общината, в която гражданите говорят само за правата си, без да си спомнят и изпълняват своите задължения, е осъдена на гибел и упадък.

За да съдиш за гражданското съзнание на некого гледай поведението му.

Добър гражданин е онзи, който прави чест на своята община, със своята доблест, съзнание и характер.

На най-здрава основа е положена оная община, дето всички се интересуват, колкото се може повече, за съдбата на своя роден град и живеят винаги със съзнанието за своите граждански длъжности.

Благоденствието на гражданите зависи от благоденствието на общината. Затова, който работи за културния и икономически напредък на своята община, работи за своя културен и икономически възход.

Ценността на един град не се мери само според неговите материални богатства, но много повече според неговите духовни и културни паметници.

Добър и съзнателен гражданин е оня човек, който всеки миг знае какво трябва и какво не трябва да прави и който не прави онова на другите, което не желае да правят и на него.

Един добър гражданин не може да остави по-добро завещание на младото поколение от това: работи за доброто на своите съграждани и роден град!“

МАРИЦА ГЪРДЕВА

Четете още

Непознатата история: Откъде идва водата във Варна

Замръзналото море край Варна

Коледата и коледарите във Варна

Боза с наркотик е произвеждана във Варна

Злото във Варненската община

Кметът крадец и кметското отмъщение

Защо кметът на Варна наби фотограф в Морската

Тротоарите във Варна се построяват от и за сметка на гражданите