Чешмата в Марийнската градска болница
На свое заседание Общинският съвет с протокол №21, решение №70, приема водните и канални такси за финансовите 1920-1924 година. Според документа „Семейства живущи в къща, снабдена с частна водопроводна инсталация, с или без водомер за абонамент до 70 тона вода, или живущо в къща, неснабдена с частна водопроводна инсталация, но лежаща на водоснабдена улица, плаща годишно 120 лв.“ 60 лв. плащали живущите на неводоснабдена улица. В предградията таксата била 30 лв. на домакинство.
Болниците, казармите, пансионите и затвора заплащали по 14 лв. годишно, а ако надвишавали лимита от 70 тона, по 3 лв. за всеки следващ тон. Сходна била таксата и за училищата, гимназиите и благотворителните дружества.
По 1000 лева на година за до 100 тона вода била таксата за държавните, окръжни и други учреждения, а преразходът им коствал по 10 лв. за всеки тон отгоре.
От такса се освобождавали църквите, джамиите и синагогите.
Между 1000 и 2500 лв. на година била таксата за до 100 тона вода за промишлени цели, а който влезел в преразход се бръквал с по 20 лева за тон.
За заведенията цената била от 400 до 1000 лв. според квадратурата и категорията им, а редакциите на вестниците, адвокатските кантори, спортните клубове и др. били приравнени с таксата за частните домакинства.
МАРИЦА ГЪРДЕВА
Коментари