Спомен за Висоцки, навръх 40-годишнината от смъртта на твореца

Владимир Висоцки е една от основните фигури не само на музикалната и поетична сцена, но и в обществено-политическия живот на 20 век. Смъртта го настига трагично рано. Песните на изпълнителя като „Балада за борбата“ се слушат в целия СССР, но артистът получава официално признание едва след смъртта си. Днес, на 25 юли 2020 г., се навършват 40 години от тъжното събитие – смъртта на Владимир Висоцки.

Ето някой интересни детайли от неговата творческа биография и личен живот от материала 24СМИ.

За мечтите

По настояване на баща си Владимир Висоцки се записва да учи в технически институт, но не за дълго - до първата сесия. Широко разпространена е история, че Висоцки, който до полунощ работи с приятеля си Игор Кохановски върху чертежи за допускане до изпитите, вече завършил ги, внезапно започва да залива чертожната хартия с мастило (според друга версия, с останки от кафе).

Студентът обяснил постъпката си с факта, че техниката не е за него. И през следващите шест месеца той съумява да се подготви и да влезе в театрален университет, както мечтаел. Владимир сбъднал мечтата си, като постъпил в школата на Московския художествен театър.

Дело на живота

Бъдещият поет написва първото си стихотворение в 8-ми клас, посвещавайки го на починалия по това време Йосиф Сталин. От този момент до собствената си смърт Владимир Висоцки успява да създаде стотици произведения, главно песни. Изпълнителят има над 1 500 проведени коцерта. Смешното е, че на първото си прослушване известният изпълнител чул от комисията, че е невъзможно да стане певец с такъв глас.

За първа песен на автора се спряга „Татуировка“, която в същото време се превръща в начало на цяла линия от текстове в творчеството на поета. Има обаче песен, написана от автора-изпълнител по-рано - произведението се оказва, според Висоцки, толкова нелепо, че Владимир Семьонович предпочита да го забрави напълно.

Екранизация

Висоцки полага много усилия, за да направи така, че романът на братя Вайнер „Ерата на милосърдието“ да бъде заснет. Така че за появата до ден днешен на филма „Мястото на срещата остава непроменено“, обичан от много руски фенове на детективския жанр, трябва да благодарим на актьора, който изигра ролята на Глеб Жиглов във филма.

Ну, погоди!

Според идеята на създателите на „Ну, погоди!“, Висоцки е трябвало да даде гласа си на Вълка в анимацията. Но поради преследвания от властите, студиото се отказало от това, така че в крайна сметка е избран Анатолий Папанов заедно с Клара Румянова, която озвучи Зайчето. И все пак авторите на "Ну, погоди!" не забравили за твореца - в първата серия може да се чуе фрагмент от песента му „Если друг оказался вдруг…“.

Красива легенда

Според спомените на семейството, за които разказа синът на поета Никита Висоцки, Владимир Семьонович се запознал с втората си съпруга Людмила Абрамова при много интересни обстоятелства. Артистът нямал достатъчно пари да плати в ресторант, затова се обърнал към първото момиче, на което се натъкнал, за помощ - тя се оказала актрисата, с която в този момент поетът снима филма „713-и иска кацане“, но артистите дотогава не били запознати лично...

Тъй като Абрамова нямала пари, тя дала на певеца пръстена си, изработен от злато с аметист. Той оставил бижуто като залог и го откупил на следващия ден - така започва историята на една голяма любов.

Непокорност

Висоцки злоупотребявал с алкохолни напитки, които многократно стават причина за всякакви проблеми по творческия му път. И така, по време на снимките на филма "Стряпуха" Едмонд Кеосаян сериозно обмислял да изгони артиста и да го изпрати в Москва - режисьорът бил толкова уморен от редовното му напиване.

Тогава Владимир Семьонович бил спасен само от ходатайството на актрисата Людмила Хитяева, пред която той тържествено се заклел да не пие до края на снимките.

Съществува и мнение, че именно заради пристрастяването си към алкохола артистът не е получил ролята на д'Артанян във филма на Юнгвалд-Хилкевич - режисьорът се опасявал, че актьорът може внезапно да се отдаде на обичайния разгул.

Освен всичко друго, Владимир Висоцки постоянно влизал в пререкания с режисьорите на снимачната площадка. Основните теми на конфликтите били като правило любовта на твореца към импровизацията и фактът, че Висоцки не понасял повторението на дубли - той вярвал, че е невъзможно да изживееш един и същи момент два пъти.

ВИДЕО