Свети Константин бил император на Византия през IV век. Той въвежда християнската религия като официална във Византия. Неговата майка Елена, открила кръста, на който бил разпнат Спасителя и построила няколко манастира в Светите земи.
Откриването на Кръста Господен се смята за най-важното събитие в историята на християнската църква, а император Константин и майка му Елена са канонизирани за светци.
В българските народни обичаи на празника се преплитат християнски и древни традиции на ходене по жарава – нестинарството. То е запазено и до ден днешен в някои райони, в оригиналния си вид, а по много места се изпълнява като представление за туристите.
Приготовленията за празника започват няколко дни преди деня на свети Константин и Елена. Събират се средства за общ курбан, а също и за почистване и поправяне на изворите и кладенците на селото, където се извършва ходенето по жарава.
На мегдана предварително се подготвя голяма клада от дърва. Вечерта се запалва голям огън, всички се събират около него и слушат хороводни мелодии, свързани с обреда. Когато запаленият огънят стихне, останалата жарава се разстила в кръг.
Около жаравата се извиват хората, а начело се носят иконите на свети Константин и Елена. В кръга с тлеещите въглени влизат боси нестинарите, които най-често са жени. Вярва се, че те изпадат в състояние, в което могат да изрекат пророчески думи.
Ритуалният им танц трае няколко минути. След нестинарските игри всички се събират на общата трапеза с приготвения курбан, пише БНР.
Празнуват Константин, Константина, Костадин, Костадинка, Коста, Елена, Елка, Елин, Еленко, Илона.