Хобитата по света нямат брой. Наистина. Като се почне от колекциониране на автомобили, яхти и самолети, та се стигне до филмови плакати, моделчета на коли, гоблени, марки, монети и какво ли не още. За почти всички колекционери това е хоби. За част от тях е и бизнес, при това доста печеливш. Сред най-печелившите хобита е филателията. Казват, че филателията и днес е на първо място по масовост сред другите колекционерски увлечения. Официална статистика eстествено няма, но по някои данни поне 50 милиона души по света колекционират сериозно пощенски марки. По времето на социализма в България е имало над 120 000 колекционери. Сега броят им е значително по-малък.
Терминът филателия идва от гръцкото fhilos – приятел, и ateleia – освобождаване от такса. Някои не знаят, че филателисти се наричат не само хората, които събират пощенски марки, но и тези, които колекционират и изследват пликове, щемпели и други пощенски материали и документи.
Пощенската марка за първи път е въведена в обращение през 1840 г. в Англия. И досега за авторството на марката сред специалистите няма единно мнение. Някои смятат, че автор е шведът Габриел Трефенберг, който още през 1823 г. предложил да се нанася на плика цветна рисунка, която да потвърждава заплащането на пощенската услуга. Друг претендент за авторство е англичанинът Джеймс Чалмърс, който през 1834 г. отпечатал в собствената си типография пробна серия марки, които се залепвали на плика. На тях имало надписи, съответстващи на заплатената цена, като цената се определяла от теглото на писмото, а не от разстоянието, на което било доставяно, както дотогава било прието. Само че идеята не могла да преодолее бюрократичните препятствия.
Първата в историята официална марка пощата получила благодарение на англичанина Роуланд Хил. В рамките на три години той успял да постигне пускането на тираж от малки правоъгълници в черен цвят с изображение на кралица Виктория и цена едно пени. Датата била 6 май 1840 година. Нарекли ги „черното пени”. Веднага след това били пуснати и марки със стойност 2 пени, но те вече били сини на цвят.
Интересно е да се отбележи, че на всяка пощенска марка, независимо от произхода й, с латински букви се отбелязва името на страната, която я емитира. Ако няма име на страна, това е английска марка. Днес Великобритания, която първа е започнала да използва пощенски марки, е освободена от задължението да указва името на страната емитиент.
Първи в света слагаме футболна топка на пощенска марка Първите 5 български марки са издадени и пуснати в употреба на 1 май 1879 г. "Сантимите" са отпечатани в печатницата за държавни книжа в Петербург. Първият им тираж бил 250 000 броя. Първите български пощенски марки останали в употреба до 1896 г. Непосредствено след Освобождението България няма собствена парична единица. В съответствие с изискванията на Всемирния пощенски съюз номиналните стойности на първите български пощенски марки са в парична единица - златен франк, като 1 франк е бил равен на 100 сантима.
Със закон от 4 юни 1880 г. е въведена българската парична единица 1 лев = 100 стотинки. До въвеждане на новите парични знаци пощите използват разчета 1 франк = 1 лев. Първата българска марка в левове и стотинки е била отпечатана едва през 1881 г. отново в Санкт Петербург. За пръв път пощенски марки са отпечатани в България едва в края на 30-те години на миналия век. Година след Освобождението - през 1879 г., България става член на Всемирния пощенски съюз (ВПС). Българското филателно д
България има сериозни традиции във филателията. България първа в света поставя футболната топка на пощенска марка още през 1932 г. Тази марка е сред най-скъпите и може да се намери само в западните каталози. Шахматна фигура също има за първи път в света на наша марка и това става през 1947 г.
Първата българска пощенска марка, отпечатана през 1879 г.
„Обърнатата конница“ се оценява на 25 000 евро
„Британска Гвиана” чупи рекорди по цена Различни марки спорят за това коя е най-скъпа в света. Според колекционерите, които са готови да броят милиони за ценните хартийки, с най-висока стойност е „Британска Гвиана“ – единствената в света едноцентова марка от този тип. През 1980 г. вече покойният милионер Джон Дюпон купува марката за 935 000 долара. Тя е отпечатана през 1856 г., когато бившата британска колония Британска Гвиана спешно се нуждаела от марки и не можела да чака доставка от Англия. Марките били отпечатани с черно мастило върху нискокачествена пурпурна (червеникава) хартия.
Сред най-скъпите марки в света е и "Червен Мавриций". Марките "Червен Мавриций" и "Син Мавриций" са отпечатани през 1847 г. по заповед на губернатора на остров Мавриций специално за изпращането на покани за ежегодния бал. Днес в света са запазени всичко на всичко 14 екземпляра от "Червен Мавриций". Пет от тях се съхраняват в различни музеи по света.
За най-скъпа марка спори и шведската Treskilling Yellow (жълта, с номинална стойност три скилинга). По принцип трябва да е оцветена в зелено, но тази била отпечатана погрешка в жълто през 1857 г. заедно с марки от 8 скилинга. Определят я като "Мона Лиза на пощенските марки" и припомнят, че сред собствениците й е бил и румънският крал Карол. Юлиян Атанасов