Кафенетата – “малките парламенти” на Варна

Кафето оказало много голямо влияние върху социалния живот на хората по света. То не останало само по домовете на хората, а се изнесло в т. нар. кафенета, където различни хора се събирали и обсъждали различни теми.

Кафенетата възникват през XV в. в страните от Близкия Изток и са представлявали място за социални събирания, където хората са се срещали да пият кафе или чай, да слушат музика, да четат книги, да играят шах и табла.

В Европа модата на кафенетата тръгва от Италия, в средата на XVII в. Венецианските търговци, узнавайки за чудотворното му въздействие върху организма, незабавно реагират и през 1645 г. на площад „Сан Марко“ във Венеция се открива първото кафене — “Флориан“. И до днес то е едно от най-известните и скъпи кафенета не само във Венеция, а и в целия свят. Това е и първото кафене извън арабския свят. Традиционният разказ за произхода на виенските кафенета започва с мистериозните чували със зелени зърна, които турците оставили след поражението си в битката при Виена през 1683 г. Всички чували били подарени на победителя - полския крал Жан ІІІ Собиески, който от своя страна ги дал на един от офицерите си - Колчитски. Именно Колчитски отворил първото кафене във Виена.

В консервативна Англия първото кафене било своевременно открито, но не в столицата, а в академичен Оксфорд  в 1650 г. от евреина Якоб.  По това време кафето струвало едно пени, а основните клиенти били студентите, които дори смятали, че срещу едното пени в кафенето научават повече, отколкото на лекциите в университета. Две години по-късно дошъл ред и на второто кафене — вече в Лондон. Негов собственик била арменката Паскуа Розе. Паскуа Розе отворила и първото кафене в Париж през 1672 г.

Кафенетата в доосвобожденска Варна са били точно копие на ориенталските. “Турското средище на града – посочва Антон Страшимиров – беше "Мусала". Под клонестите тополи се редяха ниски маси с дървени столчета, тук бейовете сърбаха кафета, смучеха наргилета и по рамазан тук осъмваха със зурни и тъпани, също и байрама си празнуваха тук, като устройваха в самата стъгда и гюреш.” Около площада като кръстопът на много улици се разполагат публичните места – кафенетата, кръчмите, гостилниците, собственост на българи, турци, арменци, гагаузи. Те служат за своеобразен “сборен пункт” за разнородното по етнически състав население на града. Сутрин варненци пият кафето си тук, а не в дома си. Оттук започват първите за деня делови контакти. “Мусала” е сборното място на адвокатите, “чиито писалища се редят недалеко от площада”. Преди и след работа в кафенетата се отбиват чиновниците. Поради честата безработица в кафенетата през деня с часове седят наемните работници (хамали, каруцари и лодкари) в надежда за скорошен късмет при намиране на работа.

Като своеобразна форма на кафене кафе-оджакът се намира на чаршията и представлява малко заведение. Основното в него е оджакът - меден мангал с разгорени дървени въглища, в които се заравят джезветата. Тази форма се запазва като необходимост за търговския център на Варна и през 30-те години на ХХ в. Кафеджията или неговият чирак разнасят по околните магазини и кантори поръчаните чаши кафе, а след Освобождението и чай в кръгла табла, наричана кафе тепси. За случайно попадналите на чаршията жени и деца кафеджията донася локум или бяло сладко.

През XVIII и XIX в. бележи възход и европейското кафене. Една от разновидностите на кафенето a la Francaise е артистичното кафене, което се среща във всички големи градове на континента. Артистичното кафене е “идейна борса и средище на известни личности от областта на изкуството и културата, политиката, театъра, журналистиката и символично поемало товара на славата, с която са удостоени неговите посетители”. През 80-те и 90-те години на XIX в. постепенно в централното градско пространство на Варна започват да си пробиват път европейският тип кафенета. Събирателен център за по-видните варненци става кафенето на Петър Янев на ул. “Малка Преславска”. В него се събират младите чиновници на града на чаша кафе и игри на карти или табла. През първите десетилетия на ХХ в. подобна роля изпълняват кафенетата “България” и “Преслав”.

През 30-те години на ХХ в. се налагат реномираните кафенета от централната част на града – “Лондон”, “Сплендид” и “Астория”. Най-представителното, „най-тежкото” и предпочитаното от варненци е кафене “Лондон” към едноименния хотел, което предлага елегантна обстановка, уют, хубави сервитьорки, европейска атмосфера. В него си дават среща на чаша кафе представителите на градската интелигенция - играе се шах, билярд, моникс, а любителите на женската красота наблюдават от витрината му дефилето на варненския хайлаф в часовете между 12 и 13 ч.

Но най-голяма слава на артистично кафене от европейски тип си спечелва кафене “Балкан”. То се помещава в старинна едноетажна дюкянска постройка на кръстопътя между двете главни улици “Преслав” и “Цар Борис”. Плод на случайност е оцеляването й през годините. През 20-те и особено през 30-те години на ХХ в. кафене “Балкан” се превръща в неофициален център на местната интелигенция – артисти, учители, студенти, чиновници, търговци.

Липсата на клубове за политическите партии след Освобождението стимулира партийната ориентация на кафенетата.
Някои от тях в града неофициално носят названия от типа на “народняшкото” или “стамболовисткото” според ориентацията на собственика и клиентелата. Например кафене “Сплендид” на площад “Мусала” се посещава главно от националлиберали и ловджии, тъй като наблизо живее доктор Цонев – един от лидерите на партията и председател на местното ловно дружество. Той използва кафенето за клуб на съпартийците си и ловджиите, което го прави известно с ловджийския си фолклор.

В уредбата на реномираните варненски кафенета от 30-те и 40-те години на ХХ в. се отразява стремежът да се копира обстановката на прочутото виенско кафене. Маси с бели мраморни плотове сред канапета и тапицирани или плетени виенски столове, европейски и български вестници в специални металически рамки, странични помещения за билярд и прикрит хазарт свидетелстват за това. Целта е обстановката да привлича отбрана публика. От началото на ХХ в. съществува модата в кафенетата да се аранжират големи и пъстро боядисани кафези с пойни птици. Те са част от интериора и предназначението им е да привличат посетители. По-късно мястото на синигера се заема от радиото.

Асортиментът на варненското доосвобожденско кафене се изчерпва с традиционните кафе, бяло сладко и локум. След Освобождението под влиянието на проникващите европейски тенденции към асортимента се прибавят новите напитки от рода на чая и лимонадата. Чаят се консумира с лимон и към него се поднасят сладки неща – захар, сладко, смокини, стафиди, бадеми, както и кифлички, пасти, бисквити. Лимонадата, наричана “газоза”, се предлага в две разновидности – жълта и червена, бутилирана в дебели шишета със стъклени топчета. За да се отвори такова шише, е необходимо топчето да бъде натиснато силно с пръчка, която келнерите и продавачите носят задължително в джоба си.

През 20-те години на ХХ в. във Варна се появяват кафенетата тип “виенска сладкарница”, обществено заведение на градския елит. В нея сред изискан европейски комфорт се предлагат модерни европейски сладкиши. Собствениците им са усвоили сладкарския занаят в чужбина и откриват заведенията си в красиви и стилни сгради в централната част на града. В кафе-сладкарниците с посетители от средите на интелигенцията обикновено се сяда по групи съобразно изповядваните възгледи по въпросите на политиката, културата и изкуството. Такъв тип сладкарница е “Македония”.

Първата модерна сладкарница във Варна е открита непосредствено след края на Балканските войни. Нарича се “Париж” и е собственост на Димитър Маринов. Намира се на ул. “Преслав” № 29 в близост до едноименния хотел. Майстор сладкар в тази най-луксозна за времето си сладкарница е Петър Керемедчиев, учил занаята в Румъния и пристигнал във Варна през 1921 г. Трайни следи в сладкарската традиция на Варна оставя и фамилията Бабаеленови. Димитър Бабаеленов от Костурско, Македония, усвоява сладкарския занаят в Цариград и след пристигането си във Варна през 1922 г. открива сладкарница “Вардар” на пл. “Независимост” заедно с работилница. Успява да се утвърди с високото качество на сладкарските си изделия.

Интересно е да се отбележи, че сладкарниците “Роза” и “Ягода” се посещават от младежка и дамска клиентела. В нея е прието да влизат и непридружени от кавалери жени, без да се счита, че нарушават добрия тон на обществено поведение. В сладкарницата младите хора флиртуват с характерната за времето свенливост и предпазливост.

След Освобождението във Варна намира място още един нов тип публично заведение, свързано с кафенето. Това са европейските заведения от вариететен тип “Мулен Руж”, наричани кафе-шантани. Те наследяват източния вариант на “кючеците” и “тунелите”. В специално издадения правилник за кафе-шантани се определят всички кафенета със или без ресторанти, в които с увеселителна цел “свирят и пеят жени или моми”. В началото шантаните се посрещат със силно недоволство и остра критика от обществото. Твърде много са смущаващите страни на тези заведения, които шокират българина – нощният живот, високите цени, непознатото до този момент, сервиране, пеене, танцуване, сядане по масите от страна на жените (шансонетки), облеклото им по западна мода, свободното им поведение. Събираната такса (т. нар. парса) след изпълнение на артистката е обявена за просия и се заменя по-късно с входна такса “антре”. Забранява се в шантана да има стаи за живеене освен една за слугите. Всичко това прави шантана скандален, но в същото време подсилва любопитството към този вид заведения от страна на мъжете. С течение на времето от мръсни и неугледни някои от шантаните се превръщат луксозни вариетета за отбрана публика. От чисто мъжки места за развлечение част от тях започват да се посещават от смесена публика. Развива се тенденцията на превръщане на шансонетките от жени със слаби артистични заложби и предизвикателно държание в мюзикхолни артистки с по-свободно поведение.

По данни от 1889 г. в град Варна има “350 кафенета, сладкарници и питейни заведения”. В Алманаха на Варна от 1936 г. е отбелязано съществуването на 15 самостоятелни кафенета и на 8 сладкарници. В последна сметка може да се обобщи, че варненското градско общество преоткрива кафенето в неговите нови европейски форми и го преосмисля като място за прекарване на свободното време, място за забавление, отмора и игри.
Марица Гърдева