Стобските пирамиди

На Стобските пирамиди попаднахме случайно. Пътувахме за Рилския манастир, когато от дясната страна на пътя, на около 5 км след град Кочериново и на около 17 км от Благоевград, видях любимата кафява табела, сочеща към ново преживяване. Там научих, че “Сватовете”, “Чуките”, “Самодивските комини” и “Невястата” не са заглавия на народни приказки, а имена на чудни природни творения, изваяни върху скалистата пазва на Рила планина.

Красивите скални феномени представляват отделни монументи, всеки от които има разнообразна форма и големина. Най-големите достигат до 10-12 метра височина, а най-популярната форма сред тях е конусовидната.

От северния склон на рида се простира малка част от рехавите скални образувания, но там е възможно да се разгледат по-добре, защото са на по-голямо разстояние помежду си. От южната страна на рида са много по-гъсто разположени и големината им там е по-мащабна. Оцветени са в жълтокафеникав цвят. Образувал  са се векове наред и са резултат от ерозията и изветряването.

Стобските пирамиди наподобяват каменни гъби  – на върха на всяко скално образувание сякаш е поставена шапка. Материалът, от който са изградени известните скални феномени, се е свлякъл от ледниците, които са покривали Рила. Тъй като съставът на пръстта е много разнороден, а спойката слаба, оформилите се скални образувания са лесно рушими и силно податливи на климатичните условия – затова са се образували и най-разнообразни по големина и форма скални феномени. Дори днес поройните дъждове и ветровете оформят, рушат и образуват нови „пирамиди”.

По-късно разбрахме, че от Рилската обител  до върха, където са пирамидите, е изградена екопътека, която може да се премине за по-малко от час. Ние се изкачихме по друг маршрут, откъм с. Стоб, и по  време на разходката разгледахме от всички страни чудатите скални феномени, както и множество други природни забележителности.

В селото чухме различни варианти на легендата за пирамидите. Една от тях разказва, че някога сватове от село Колибите взели мома от съседното село Стоб и понеже в онези времена младите се женели, без да се познават, девойката по обичай била забулена. Когато сватбеното шествие минавало по южния склон на Кулския рид, духнал планински вятър, повдигнал червеното було на невястата и открил лицето й. Тя била толкова красива, че кумът не се сдържал и поискал да я целуне. Ужасени от греха, който кумът щял да извърши, сватовете се вкаменили и завинаги останали така – красиви и величествени, със своите каменни шапки.

Една възрастна жена ни разказа друга история - за невъзможната любов между българска девойка и турско момче. Двамата сънували, че обичта им е обречена заради различията в религиите им. Отчаяно, момичето се хвърлило от скалата, а на мястото се образувала пирамида, която хората нарекли „Невястата”.

Трета легенда разказва, че преди много години на мястото на пирамидите се простирала голяма равнина. Когато имало сватба или друго събитие, хората от селото се стичали на мегдана и се веселели. В селото имало двама влюбени млади. Майката на момичето не била съгласна дъщеря й да се омъжи за своя любим, но въпреки всичко момичето и момчето решили да вдигнат сватба. В момента, в който майката разбрала, отишла в равнината, забила надълбоко един голям кръст и проклела дъщеря си, когато целуне свекъра си, всички гости на сватбата да се превърнат в камъни. Денят на бракосъчетанието дошъл. Всички били много щастливи, само майката си останала вкъщи и се молела горещо клетвата й да застигне дъщеря й. Когато хорото се извило чак до равнината и дошъл моментът булката да целуне свекъра си, в този момент всички сватбари се превърнали в камъни.

Възрастните хора разказват също и за каменна кула – наблюдателница, издигала се някога на мястото, което днес наричат Стобски пирамиди. От изток се виждала Рила, а от запад се простирал широк изглед чак до Македония. Кулата била от голямо значение за местното население по това време и въпреки красивите пирамиди местността била по-известна като „Кулата”. През 1904 г. силен земетръс пропукал кулата и тя се сринала.

Стобските пирамиди са най-красиви привечер, на залез слънце, когато червените му лъчи сгъстяват окраската им. Легенди и действителност, приплетени ведно, будят възхищение у всички посетители, а чужденците твърдят, че са достойни съперници на Тиролските пирамиди. Така че, ако пътувате из Рила, непременно ги посетете, за да се убедите сами.
Марица Гърдева