Непознатата история: В крак с времето

На 14 януари 1889 г. във “Варненски общински вестник” сред публикуваните обявления за предстоящи търгове намираме под №5 следното съобщение: “На 10 и 11 март ще се проведе търг за отдаване на предприемач направата на общинско здание в градската градина с противопожарна кула. Залогът 5% от началната оценка, възходяща на около 23 000 лева”. И този, като всички останали обявени търгове, ще се проведе на “указаните дати в три след пладне, с тайна конкуренция. Поемните условия могат да се видят във всеки присъствен ден, в канцеларията на  общинското управление”.
Причина за търга е започналата да се реализира вече идея за издигане на представителен градски часовник във Варна. Целият процес е  под контрола на тогавашния кмет на града Кръстю Мирски. През 1888 г. архитект Сава Димитриевич по поръчка на общината е изработил проект за каменна пожарна кула с часовник висока 24 метра и местната власт чрез търг търси изпълнител на обекта. Явно желаещи не липсват и след 2 години са открити новата часовникова кула и зала “Съединение”, която била част от поръчката, защото, след като зала “Конкордия” изгоряла, градът останал без салон и имало необходимост да се построи и “сграда за събрания и театри”.

Основното предназначение на новопостроената кула било да се използва от пожарникарите, 

тъй като високите сгради били рядкост и от нейната височина се виждал целият град. Денем с разноцветни флагове, а нощем с фенери наблюдателите сигнализирали за пожар. Тази дейност отпада след телефонизацията на града през 1898 г. Интересен факт е, че шест години по-рано, в броя си от 25 април 1892 г., вестник “Черно море” съобщава за голямо нововъведение, използвано от пожарната команда в Лондон, а именно “подвижен пожарен телефон“, с помощтта на който може да се обменя информация между действащите пожарникари и централата. “Като пристигне на мястото на пожара, командата свързва телефона към най-близкия сигнален пост и така може да се обажда на централата”, информира изданието и допълва “първите опити направени в Глазгоу се оказват много сполучливи”.
Явно по това време Англия е била най-предпочитана дестинация за закупуване на модерна техника, защото оттам идва и часовниковият механизъм, който е монтиран през 1890 г. на пожарната кула. Часовниковият механизъм е истинско произведение на изкуството. Учудващо, но никъде по него не е указано името на фирмата производител. Цялата система е затворена в голяма дървена “кутия”, до която се стига по виещи се тесни стълби, прилепени към каменните стени. Чрез система от оси и зъбни колела на всеки 4 секунди движението се предава на стрелките отвън на кулата. Вместо познатите от днешните часовници пружини, механизмът се задвижва от тежести, висящи в средата на кулата. “Навиването” става като нишката, на която са закачени тежестите, се навива чрез обикновена манивела на голям барабан встрани от основната група зъбни колела. 

Машината е докарана в България от Отон Иванов 

Който става и първият пазител на градския часовник на Варна. Безкрайно интересна е историята на този общественик с “хътърсъз” характер, както го определят неговите съвременници. Роден е на 28 март 1850 г. в град Пловдив. Завършва гръцко училище под натиска на гърчеещите му се роднини. В ранна възраст се запознава с едно момче от Враца, което му разказва за неговите корени във Враца, свързани с Хаджидинчовия род. Това дава тласък на бъдещия революционер да се захване с усърдно изучаване на български език и история. Баща му се казва Иван, а дядо му е Кръстю, който е живял до възхитителните 112 г. Прадядо му, Хаджи Динчо, е обесен във видинския затвор по повод участие и организиране на Белоградчишкото въстание. Братът на Хаджи Динчо, Атанас (известен като Лудия Часовникар в Пловдив) взема братовите деца и избягва с тях в Пловдив. Той е първият часовникар в семейството. Научава занаята във Виена. Предава го след това на синовете на брат си. Отон Иванов усвоява занаята на баща си – часовникарство, и живее в Пловдив, Станимака (Асеновград), а после в Пазарджик. Тук се свързва с местни революционни дейци и заработва активно за освобождаването на родината си. По поръчение лично на Бенковски той се заема с организиране на комитети. Избран е за ръководител на Комитетската тайна полиция. Той е изключително добър приятел, пазител и едно от най-доверените лица на Георги Бенковски.

По време на Априлското въстание в началото на април 1876 г. Бенковски изпраща Отон Иванов в Пловдив с подробни наставления за подпалването на града. Заради направени недобри изчисления от учителя Свещаров домът му пламва по-рано от предвиденото, което проваля и палежа на Пловдив. Отон Иванов организира и повежда на въоръжена борба подродопските села Дедево, Бойково, Лесково и Яврово, но без успех. След неуспешния край на въстанието е арестуван. Повече от десет месеца лежи в пловдивския затвор "Таш капия", осъден е на смърт, но присъдата е заменена с доживотно заточение на остров Кипър. Освободен е една година след сключването на Сан-Стефанския мирен договор от 3 март 1878 г.

След Освобождението Иванов е бил околийски управител на Пещера, Бургас, Варна. Закупува с лични средства от Англия механизма за варненския градски часовник и го монтира, след което го поддържа до края на живота си. Отон Иванов живее дълги години във Варна със съпругата си Елисавета в къща на ул. "Капитан Рончевски" №4. 

Днес свързваме името на Отон Иванов с представата за един заможен варненец, 

отдал се изцяло на благородното дело да следи варненци “да не изостават” от времето си. Но животът в морския град на пришълеца революционер съвсем не е бил толкова лесен. Свидетелства за това намираме в старите варненски вестници. От брой 47  на вестник “Свободен гражданин” научаваме, че на 30 май 1897 г. “на основание изпълнителен лист 4535, издаден от Варненския окръжен съд на 10 март същата година, в полза на братя Паница, срещу Отон Иванов, за сумата от 3000 лв.” имотите и имуществото на поборника са обявени за публична разпродажба. Искът е заведен от Евстати (Сава) Паница, банкер, акционер и член на управителните или контролните съвети на застрахователните дружества "Балкан – живот" и "Балкан – пожар", "Орел", "Балканско транспортно акционерно дружество", "Български меркур" и др. в София, "Никотеа" и "Строеж" в Пловдив, "Българско търговско параходно дружество" във Варна и др.

Явно Отон Иванов по това време е изпаднал във финансови затруднения, защото още година по-рано прави опити да продаде къщата си със “7 стаи, 2 коридора и 2 готварници”, намираща се на ул. “6 септември”, за което свидетелстват обявите в бр. 3 на “Варненски общински вестник” от 1896 г. 

Едва ли някой очаква, че чепатият възрожденец ще се предаде пред несгодите. Именно по това време той започва успоредно с часовникарството да облагородява дръвчета и розови храсти, като предлага услугата срещу “50 ст. на калем”, както гласи обявата в бр. 16 на “Варненски общински вестник” от 1896 г., а впоследствие започва да продава готов разсад. Тази търговия Отон Иванов развива и през 1905 г. иска от общинската управа да му позволи да си построи отделен павилион за нея, както четем във вестник “Известник” от 22 октомври 1905 г.: “Гражданинът Отон Иванов е подал заявление до кметството, с което иска да му дадат разрешение да си построи павилион пред градското общинско управление, до кавака (тополата), което позволение иска на същите основания, на които го е поискал и г-н Иваница Данчев и му е дадено на Балък пазар. Съветът, като е разгледал заявлението на просителя и е признал заслугите му като опълченец поборник наравно с тези на г-н Иваница Данчев, е отказал да му позволи да построи павилион на указаното място по единствената причина, че не е избрал подходящото, понеже посоченото от него се пада тъкмо пред самата врата на общинското управление и че около дънера на дървото се лепят непрекъснато обявления, на което ще се пречи. Мислим, че решението на съвета не е пристрастно” заключава изданието.

На 13 ноември 1909 г. неизвестни крадци разбиват вратата на работилницата на Отон Иванов и вземат всички часовници, които се намират в нея. (вестник “Известник”, 22 ноември 1909 г.) Това е още един, не само финансов удар, но и удар по гордостта на революционера, който Отон Иванов трябва да понесе от обществото, на което се е отдал да служи.
Няколко години по-късно, по време на Междусъюзническата война, понася един от най-тежките удари в живота си – синът му Петър загива на фронта.

Въпреки изпитанията, на които съдбата го подлага, Отон Иванов Хаджидинчов умира във Варна на 3 декември 1934 г., на 84-годишна възраст, като заможен и успял човек. Оставя двама наследници – близнаците Иван и Иванка. Иван Отонов наследява занаята, заедно с часовникарското ателие и няколко магазина. Той има  три дъщери и предава грижата за финия механизъм на градския часовник на най-добрия от учениците си – Боян Николов, майстор часовникар, който вече повече от половин век се грижи варненци да са “в крак с времето”.

МАРИЦА ГЪРДЕВА