Маркели – крепостта на тримата ханове

Ако пътувате през Ришкия проход в посока магистрала „Тракия“, на малко повече от 7 километра след Карнобат, непременно отбийте от пътя, за да разгледате средновековната византийска крепост “Маркели”. Мястото, избрано за крепостта, е с изключително стратегическо значение. От възвишението, върху което е разположена, има възможност да се наблюдават подходите към важни проходи през Стара планина – Мокренски, Върбишки и Ришки, както и да се поддържа пряк зрителен контакт с редица укрепени селища в подножието на източните части на Средна гора и Стара планина.
Отбраната на самата крепост е улеснена от естествената защита на река Мочурица и скалните откоси на северозапад. Прави впечатление изборът на място на водоотбранителната кула на левия бряг. Тя е разположена точно срещу единствения в близкия район участък от реката с плитко скалисто корито, без затлачвания и заблатявания.
Общата площ на “Маркели” е 460 декара, а дължината на крепостните стени - 530 м. Защитните ровове и валове, обграждали крепостта като пръстен, могат да се видят и до днес. Те са едни от най-големите изкуствено изградени укрепления, открити досега на Балканския полуостров. Крепостта е била непристъпна, а при обсада се снабдявала с вода чрез специално изградено водно съоръжение, свързващо града с близката река.
Край “Маркели” са се разиграли редица сражения и войни в средата на VIII - началото на IX век между България и Византия. Тя е тясно свързана с имената на трима български ханове.

Тук през 756 г. хан Винех губи сражение с император Константин V

Хан Винех се споменава в ”Именника на българските ханове”, където се твърди, че е управлявал 7 години и че родът му е Оукил, т. е. Вокил. Винех идва на власт след неуспешната война на предишния владетел Кормисош (753 – 756 г.) с Византия през 756 г. при похода на Константин V Копроним (741 – 775 г.).
Византийският император не се задоволява с победата си над Кормисош в Източна Тракия и на следващата 757 г. той организира поход срещу България от две страни – с 500 кораба по Черно море и  Дунав и със сухопътна армия през Тракия. Армията в Тракия е водена от самия Константин V Копроним, стига до крепостта “Маркели”, където се завързва сражение, спечелено от ромеите.
Хан Винех поисква преговори за мир, като  изпраща, според Теофан Изповедник, „за заложници от собствените си деца”.  България губи териториите в Тракия и годишния данък от 716 г. Така всички придобивки от времето на хан Тервел са ликвидирани. Войната от 756 - 757 г. слага край на мирния период и поставя началото на продължителни войни с Византия.

По-късно, през 792 г., според писанията на Теофан Изповедник

при “Маркели” българският хан Кардам печели битка срещу император Константин VI

Кардам е непосредствен приемник на хан Телериг и е един от първите успешни държавници, който извежда България от тежката политическа криза, продължила над 40 години. В продължение на 10 години Кардам укрепва вътрешния ред в държавата.
През пролетта на 791 г. обаче малолетният император Константин VІ предприема поход в Тракия и стига до крепостта Проват край Адрианопол. Кардам научава за похода и пристига с войските си. След кратко сражение младият император се уплашва и оттегля.
На следващата 792 г. Константин VІ предприема нов поход и стига до крепостта “Маркели”. Кардам разполага войските си по близките възвишения и изчаква византийците. Императорът прибързано решава да влезе в битка, уверяван от своите гадатели, че победата ще бъде негова. На 20 юли 792 г. той претърпява пълно поражение. Загиват не само войниците, но и военачалниците, включително и ”лъжепророкът”, който му предсказал победа.

През 811 г. император Никифор I използва “Маркели” за изходна точка за злополучния си поход срещу България

След като ограбил и опожарил българската столица Плиска, Никифор потеглил обратно към Константинопол като победител, но без да подозира, попаднал в засада в планинските теснини на Върбишкия проход, където е напълно разбит от войските на хан Крум и загубва живота си.
Хан Крум произхожда от панонските българи, които след разпадането на Велика България се установяват в земите на днешна Унгария. От там неговият род преминава на юг от Дунава и стига до висшите кръгове на българската държава. Хан Крум идва на власт след смъртта на хан Кардам (777 – 803 г.) и става основател на нова владетелска династия, управлявала  до края на Х век, а издадените от хан Крум закони са първото писмено законодателство в българската държава, отбелязано в енциклопедията ”Свидас” от Х век.
Те предвиждат сурови наказания срещу кражбата, просията и разбойничеството. Това е насочено към издигането и съхраняването на собствеността, както и към сигурността на търговията в страната.
Реформите на хана и неговите строги закони засилват централизираното управление и приобщаването на славянските племена към ханската власт. Като велик държавник хан Крум постига териториално обединение и международен авторитет за България.
Марица Гърдева