Ивайло Маринов празнува 65-годишен юбилей днес

Ивайло Маринов (в средата) със Серафим Тодоров и Тервел Пулев

На днешния ден Ивайло Маринов - един от най-добрите боксьори в  историята на аматьорския бокс празнува своята 65 годишнина, припомня Спортал.

Многобройни са постиженията на родения във Варна и състезател на Черно море (Варна) боксьор в една отминала епоха на победи и успехи за български спорт.

Той в първият български световен шампион по бокс, 4-кратен европейски шампион, носител на Световната купа и победител в редица престижни международни състезания.

Провъзгласен за  най-добър боксьор на България за 20 век от БФБ.

За връх в своята кариера винаги е считал Олимпийската титла, която мнозина  големи спортисти не са могли да завоюва. Участието му на Олимпийските игри започва още  през 1980 година в Москва, когато печели бронз . На олимпийския полуфинал с контузия в рамото се представя много достойно  срещу представителя на силната кубинска школа Иполито Рамос.

Великият кубински треньор Алсидес Сагара е впечатлен от стила на Ивайло Маринов:

"Бях изумен от неговата игра с крака  , която е за учебник в аматьорския бокс".

През 1984 година заради бойкота на социалистическите страни България не участва на Олимпиадата в Лос Анджелис.

Олимпийските игри  в Сеул през 1988 година са последния шанс за златен олимпийски медал.

В южнокорейската столица Ивайло Маринов  е във вихъра на танца между въжетата. Финал и жадувана титла срещу американеца от мексикански произход Майкъл Карбахал с единодушно съдийско решение.

Същия този Карбахал по късно ще стане световен шампион за професионалисти и едно от големите  имена в професионалния бокс за времето си с прозвището "Малките стоманени ръце".

Ивайло Маринов е един от четиримата олимпийски шампиони на България по бокс  заедно с Георги Костадинов , Петър Лесов и Даниел Петров.

Пред Sportal.bg в деня на празника  си големият шампион говори за победите  в спорта и тези в живота:

"Винаги съм си казвал , когато съм излизал на боксовия  ринг   -  бий за да  те уважават. Победителите, нали знаете,  помнят и не ги съдят, а победените ги забравят. Загубите ми в бокса са на пръстите на едната ръка. Годините отминават, но и до сега  помня победите  срещу много  силни за времето си противници . Радвам се ,че съм  бил част от  едно силно поколение спортисти, което навремето славеше  България. Дано и от моя клуб един ден излезе  шампион, за да прославя страната ни. Когато излизам по улиците на Варна и някой мой познат или приятел ме срещне и ми каже: "Здравей , шампионе , как си...." Става ми хубаво, че, не са ме забравили, че ме помнят хората. Уважението и приятелството са най-важните неща в живота ни. Пожелавам на себе си и моето семейство  да сме здрави. Другото сме го постигнали, колкото  можем . На всички приятели на спорта пожелавам да са здрави, да подкрепят и се радват на българските успехи! Наздраве  и за много години!"