Маршрути: На разходка в Царството на елфите

Търново и околностите му са една от любимите ми дестинации, особено когато нямам повече от един уикенд за разходка. Това предполага, че десетки пъти съм обикаляла региона, но преди време се оказа, че съвсем не съм видяла всичко. Прескочихме с приятелки за два дни до Арбанаси и собственикът на къщата за гости, в която бяхме отседнали, се поинтересува дали сме ходили до водопада „Кая Бунар”, който по-късно разбрахме, че се нарича още Хотнишкия водопад. Никой от нас не го беше виждал и още на следващата сутрин поехме според инструкциите по пътя за Русе. 

Село Хотница се намира на 15 км от Велико Търново, но, за съжаление, табели, както в повечето случаи за красивите места, няма. Когато стигнахме до Самоводяне, спряхме, за да попитаме за посоката, и ни упътиха да тръгнем наляво в посока село Ресен. След известно време отново стигнахме на място, където трябваше да решаваме за посоката – по главния път напред за село Ресен, наляво за Павликени, а до него и един страничен път без табела. Точно по този път ни поведе случайно преминаващ възрастен господин, който след обстоен разпит при кого отиваме в село Хотница и след като разбра, че просто искаме да видим водопада, поехме след него и в центъра на селото ни помаха с ръка да спрем. Въпреки че в центъра вече имаше табели за „Хотнишка екопътека”, ни упъти подробно и ни разказа колко красиво е било преди години около водопада, но след това мястото е било запуснато. Последвахме указанията му и след около километър вече бяхме там.
 
Малко дървено сводесто мостче ни отведе на тиха неголяма полянка, от която се разкри невероятна и неописуема гледка. Наистина, с думи трудно може да се опише приказната гледка, разкриваща се пред погледите ни, а и обективът не можеше да улови съвсем красотата й, тъй като слънцето беше огряло водопада с лъчите си и трудно се снимаше. Гледката просто трябва да се види, за да се усети магнетичната сила на това велико творение на природата.

Водопадът „Кая Бунар”, както още наричат Хотнишкия водопад, не е голям, само около тридесетина метра висок, но е много интересен и красив. Тук човек може да намери красота, спокойствие и прохлада. Това е едно от местата, които си заслужава човек да посети, място, на което човешкото око наистина може с удоволствие да се порадва. От невисока скала, обрасла с дървета и храсти, се спуска водопадът, а водите му се събират в малко езерце. И този невероятен зелен цвят… За пръв път виждам такава изумруденозелена вода. Водата падаше от двете страни на скалата, като лявата му част се провираше през един отвор в нея, а дясната се разбиваше със сила в малкото поточе. Не мога да си представя какво би било чувството, ако видя водопада по-пълноводен. Стоях точно пред него и се бях потопила в спокойствието и приятните звуци на падащите води. Стичащата се по гладките скали вода просто ме пленяваше, а дърветата, храстите и тревите създаваха илюзията, че са поникнали в самите скали. Стоейки там, имаш чувството, че си се пренесъл в Царството на елфите - безлюдно, красиво, екзотично, просто приказно. Всичко бе като една магия, сътворена от най-великия вълшебник - природата.

В подножието на водопада започва Хотнишката екопътека, но разбрахме, че на места е доста стръмна и тясна, а приятелките ми бяха взели със себе си и децата си, много малки, за да пробваме да се катерим с тях. Някой ден обаче ще се върна отново, за да мина по цялата екопътека, която, разбрахме, не е дълга, само около километър и половина, и води до самия извор „Кая Бунар”, за да мога да се насладя на още красиви гледки от приказното Царство на елфите. Хотнишка екопътека е изградена в ждрелото на река Бохот, където се намира и самият водопад, а според експерти Хотнишкият водопад води класацията за най-атрактивен водопад в Северна България.
 
В крайна сметка се оказа, че това не толкова лесно място за намиране е наистина прекрасно и доказва огромното природно богатство на страната ни. Едва ли има човек, който може да остане безучастен пред несравнимата красота на този уникален природен феномен и ако още не сте го виждали, ви препоръчвам да използвате последните слънчеви дни на “циганското лято” и да го посетите. Предполагам, че ще е още по-красив сред живописната палитра от  дървета, обагрени в есенна премяна.

МАРИЦА ГЪРДЕВА