Какво не трябва никога да казвате на малко дете?

Да си родител не е лесно. Всъщност това е една от най-трудните „професии“, защото в ръцете на родителя са възпитанието и ценностите на детето. Отговорна и трудна задача е да се грижиш за един малък и крехък човек и едновременно с това да му дадеш правилната посока в живота.
Родителите се изнервят често. Обстоятелствата за това са много. Но дори в най-големия си яд не трябва да казвате някое от следните изречения:
„Остави ме на мира!“
Каквото и да се е случило, това изречение не бива да излиза от устата на родител. Децата приемат много по-буквално фразите на възрастните. С такова изречение рискувате да нараните детето, да го накарате да се чувства нежелано.
Вместо това можете да кажете: „Заета/зает съм.“ или „Не ме притеснявай сега, защото имам да свърша нещо, моля те.“ Тонът и думите, които подбирате са от огромно значение.
„Не плачи!“
Плачът е най-първичният начин за комуникация и изразяване при децата. От кърмаческа възраст плачът е сигналът, който подсказва, че нещо не е наред с детето.
Да кажете просто, че не трябва да плаче е като да кажете „яж зеленчуци, защото е полезно“. Малките деца все още нямат изграден социален самоконтрол в съзнанието си и затова такива фрази са по-скоро объркващи, отколкото насочващи.
Вместо това е по-добре да обясните на детето защо не си струва да плаче, отколкото просто да му заповядвате.
„Можеш/знаеш повече от това!“
С такива изречения се насажда несигурност и недоволство от собствените успехи и постижения. По-добре би било да похвалите постигнатото до момента и да обясните какво би било хубаво да се постигне още.
„Ти си толкова...“
Поставянето на етикети действа много силно на детската психика. Дори да няма външна проява, детето преживява дълбоко поставения му етикет и подсъзнателно следва този модел вместо да се старае да се промени.
Това е често срещан механизъм, който действа деградивно.
„Ти си толкова лош, палав, срамежлив, буен, глупав“ са все абсурдни епитети, с които да се обърнете към детето. Ако мислите, че по този начин ще го мотивирате да се поправи, знайте, че ще постигнете обратния ефект.
„Защо не си като сестра/брат си?“
Сравняването на децата е пагубно. Така не само насаждате усещане за несправедливост, недооценяване, делене и болестно съревнование, но карате детето да се чувства по-малко обичано.
Избягвайте да карате детето, колкото и непослушно да е то, да се чувства пренебрегнато, като негативен пример в семейството.
„Почакай само да се прибере баща ти!“
Заплахите пречат на детето да прозре родителската обич. Ако плашите детето със строгостта на другия родител, не го карате да разбере грешката си, а да тръпне от момента на наказанието.
Подклаждането на страха към едната родителска фигура предизвиква страхопочитание у детето, не обич и респект. Дори да се подчини, то ще е за да се отърве от наказание или порицание, а не защото е разбрало важността на онова, което изисквате от него.
„Браво, моето дете!“ и „Добро момиче/момче!“
Какво лошо може да има в похвалата? Целта и момента, в който сте я подали. Раздаването на безразборни похвали пречи на детето да оцени кое е важно, кое е съществено и кое наистина добро, за да получи похвала.
Така често се случва разглезване, а да не говорим за по-тежки случаи, в които децата придобиват неоправдано високо самочувствие като възрастни, което им пречи не само да контактуват без да бъдат мразени, но и пречи в кариерното развитие.

az-jenata