За кучетата и хората

Учените твърдят, че човекът е най-висшият биологичен вид. Собственият ми емпиричен опит обаче сериозно подлага на съмнение това твърдение, особено що се отнася до пешеходците и техните навици да пресичат където и както им падне. 

Вече дори не ни прави впечатление, когато възрастна дама спринтьорка прескача мантинелата на бул. “Левски” и без да се огледа, притичва през платното за ужас на шофьорите. Не ни прави впечатление и забързаният младеж, който преминава (говорейки по телефона, разбира се) през двете платна на “Мария Луиза” и с нецензурни жестове “награждава” всеки водач, който се опита да изкаже възмущение с помощта на клаксона. Това в последно време е най-нормалната картинка по всички улици на Варна. 

Огромно впечатление ми направи обаче поведението на три варненски кучета от масово разпространената порода “улична превъзходна”, които явно бяха решили да използват топлия есенен ден за разходка в Морската градина. Кучетата се бяха строили в редичка на тротоара, до светофарната уредба на бул. “Приморски”, изчакаха да светне зелено (и това, като вземем предвид факта, че според много учени те имат дихроматно зрение, т.е са далтонисти) и преминаха през уличното платно в колона по един, придържайки се в дясната страна на пешеходната пътека. Само последното изостана малко, за да вземе с уста захвърлена от случаен минувач хартийка... Може би за да я пусне в близкото кошче... 

Това, признавам си, не видях, но няма да се учудя, ако го е направило. 

Та след тази картинка цял ден си мисля за кучетата и хората, за възпитанието им и тяхната социализация... Мисля си и за много други неща, набивайки спирачка, за да не се блъсне в колата ми забързано девойче със слушалки на ушите, превземащо “на бегом” дясното платно на “Трети март”.

МАРИЦА ГЪРДЕВА