На бял кон в ХХІ век

Тръгвам тази сутрин за работа и си намирам... кон!
Бял кон. Малко хърбав, но все пак кон...
До казана за боклук зад блока, закусва с остатъците от нечия вечеря.
Захвърлени до казана... Типично! По български!
Две възрастни гражданки се опитват да подгонят коня в посока, която води към булеварда...
Спирам ги, за да не се превърне конската идилия в трагедия, и звъня на районната администрация.
Хората са любезни и обещават да вземат мерки...
Паля колата и докато се придвижвам през града, си мисля: “Отглеждането на коне и други селскостопански животни в рамките на града се забранява от общинската наредба за обществен ред. Ограничения има и от Закона за безопасност на храните.
Според Наредбата за обществен ред на община Варна за отглеждането на селскостопански животни в рамките на града глобата варира от 50 до 500 лв. За използването на междублокови пространства за животновъдство санкцията варира от 50 до 250 лева. Абсолютно забранено е движението на ППС с животинска тяга в града. За подобно нарушение собствениците на каруци могат да отнесат глоба от 50 до 500 лева”.
Глобата е в случай, че от администрацията открият собственика на белия кон, а ако не го намерят... Защото той, като знае, че ще го глобят, може и да се покрие...
Какво ще правят администрацията или полицията, ако се обърнат към тях с коня?! Собствениците на коне и каруци в градовете прекрасно знаят, че няма никой да им пипне добичетата, защото ще трябва да ги храни, гледа и т.н. Скатават се и от глобите – ту нямат документи, ту се оказва, че конят е на “брадчеда в Холандия” и нашият човек само временно го гледа... Има и други варианти. Изобретателни са! Направо “на бял кон” преминават през наредбите и законите!
И ако утре им хрумне да си посетят роднините в Индия, след седмица може да си намеря до казана и слон...
За късмет от районната администрация намериха собственика на коня и успяха да го глобят. Браво!

МАНЯ ПЕТРОВА