18 години след фаталния „Електрически воин Поригон“

Всеки родител има нужда от почивка отвреме навреме – няколко минути, за да приготви вечеря, да се погрижи за прането или да провери набързо електронната си поща. В такива случаи телевизията внезапно се превръща в най-доброто изобретение на света – незабавна безплатна бавачка, която увлича дори най-малките и би могла (дай Боже!) да ги научи на това-онова. Замисляме ли се обаче какво гледат децата ни и до какво може да доведе любовта им към малкия екран?

Точно преди 18 години на 16 декември 1997 г. 4000 японски деца тръпнат в очакване на новата серия на популярния нов сериал „Покемон“ - „Електрически воин Поригон“. След като тя свършва, над 700 деца биват приети в болница с припадъци, нарушение на зрението, повръщане и други симптоми. Две от тях се оказват и с изключително рядкото заболяване  фотоепилепсия. Тази серия никога повече не бива излъчена по телевизията. Не е излизала никъде по света освен този път в Япония, но е качена навсякъде в интернет пространството.
Епизодът е базиран на покемона Поригон - същество от киберпространството, което вкарва героите в компютъра на един професор. Оказва се, че компютърът е заразен с вирус и героите са обречени. Вирусът е нарисуван като ярки червени ракети. За да спаси приятелите си, Пикачу пуска силна светкавица, която взривява няколко ракети в редуващи се сини и червени светлини. Бързината на сменяне на цвета, комбинирана с ярката светкавица, е сцената, която постига ужасния ефект.
Вследствие на тази катастрофа Поригон никога не е получил основна роля в „Покемон“, а бъдещите му форми - Поригон 2 и Поригон Z, са единствените покемони, които никога не са се появявали в анимационния сериал.
„Саут парк“ и „Семейство Симпсън“ имат епизоди, базирани на този случай.
Страшно, нали! Но нека бъдем честни – невъзможно е да държим децата изцяло настрани от телевизора, но бихме могли да поставим този процес под контрол, за да не се стига до фатални последици.

Децата до 2 години не трябва да гледат телевизия
Трябва да имаме предвид, че първите 2 години от живота на детето са критични за развитието на мозъка, затова в този период от живота му трябва и вие самите да ограничите телевизията, за да избегнете лошото й влияние върху него. Факт е, че повечето деца започват да гледат телевизия още в предучилищна възраст. Статистиката показва, че 2/3 от подрастващите деца гледат телевизия по 2 часа на ден. Децата от 8 до 18 години прекарват по-голямата част от времето си пред телевизора, като не броим стоенето пред компютъра.
Когато децата поотраснат, времето пред телевизора им пречи да бъдат физически активни, да четат, да си играят с други деца и да прекарват време с родителите си. Разбира се, гледането на телевизия, като всяко нещо, което се прави умерено, може да бъде и полезно. Децата в предучилищна възраст могат да научат азбуката благодарение на телевизията, по-големите деца пък могат да научат чужд език, затова не можем напълно да отречем телевизията.

Но защо телевизията пленява децата?
Виртуалното изображение отнася децата от реалността за известно време. То има възможността да наблюдава различни изображения, оставайки в обстановката, в която е свикнало. На него му е по-трудно да се отърве от ставащото на екрана и завладяващият ефект се засилва. До 3 – 4-годишна възраст децата ги привлича единствено движението на екрана. От 4 до 7 годинки малките се сравняват с любимите си герои и искат да приличат на тях. След седмата година децата вече може да съпоставят телевизионните образи и сюжети с реалността. Те вече имат представа за време и пространство, учат се да анализират, разсъждават и да отстояват мнението си. Тези способности се формират към 10 - 11 години, когато най-важно става съдържанието на видяното. Приблизително от тази възраст децата могат сами да избират програмата, която искат да гледат, а също и да правят почивка. На 12 - 13 години телевизията започва да им омръзва и се прехвърлят на видеоигрите. От особена важност става съдържанието на изображението, настъпва нов етап в идентификацията. Отъждествявайки се с видео и тв героите, децата предпочитат персонажи, които подкрепят егото им: момчетата – силни и мъжествени герои, а момичетата – красиви и съблазнителни. В този период родителите трябва да проявят особено внимание към избора и обсъждането на това, което детето им гледа.

Според изследване, проведено преди време в Института по масови комуникации в Мюнхен,

детските програми преподават ценности
Изследователите смятат, че децата буквално изсмукват примери за подражание и модели на социално общуване от там. Точно затова един малчуган е в състояние да гледа 13 пъти "Сам вкъщи", този филм в забавна форма му дава кураж, че едно дете може да се справи само в трудна ситуация, без да се плаши. Тук е голямата отговорност на хората, които решават да снимат детски предавания и филми. Проучване на български психолози показва, че днешните тийнейджъри с удоволствие гледат старите класически ленти като "Таралежите се раждат без бодли", "Изпити по никое време" и "Куче в чекмедже". Те им дават отговори на въпроси, които сами не могат да открият. Специалистите смятат, че изключително благоприятно за отношенията и разбирателството между родители и деца е, когато такива предавания се гледат заедно - детето може да обсъди нещата, които го вълнуват, и да се почувства разбрано. Психолозите съветват родителите да изслушват с внимание и търпение разказа на детето за гледаното предаване, ако не са в състояние да отделят време, за да стоят с него пред телевизора. Преразказът на филмите учи децата как да подреждат мислите си, да строят изречения и да изразяват свое мнение.
В телевизионните предавания - както навремето в приказките, децата търсят възможности за идентификация и примери за ролята "какъв да съм като голям". Това се наблюдава още при децата на две, три и четири години, които от едва поносимите за възрастния "Телетъбис" научават как се потушават конфликти и как човек си намира мястото в групата. Този процес продължава до късния пубертет, когато Астерикс е пример за борец против противник с надмощие, или Еди Мърфи за човека, който може да се справи във всяка ситуация.
Но въпреки преимуществата, ако децата, а и възрастните, прекаляват с телевизията, тя може да бъде пагубна за тях. Според експертите:
•    Децата, които прекарват повече от 4 часа, гледайки телевизия, са по-склонни да страдат от наднормено тегло.
•    Деца, които гледат насилствени сцени по телевизията, са по-склонни да проявяват агресия и да изпитват страх, че нещо може да им се случи.
 
 
На година едно дете гледа средно 40 000 реклами!
Като започнем от нездравословната храна и стигнем до безумните реклами за алкохол – маркетингови препратки, с които децата, а и не само те, са затрупани. А за тях, децата, всичко изглежда съвършено  и те просто трябва да го имат. Всичко им изглежда толкова примамливо и често пъти доста по-добро, отколкото е в действителност.
Децата под 8-годишна възраст не могат да разберат, че рекламите имат за цел да продават даден продукт. Те дори не могат да различат програмите от рекламите, особено ако любимият им герой рекламира продукта.
Разбира се, почти невъзможно е да елиминирате всяко едно маркетингово послание. Може да изключите телевизора или просто да намалите времето за гледане, но те ще продължават да виждат и чуват реклами – те са просто навсякъде.
Това, което можете да направите, е да научите децата си да бъдат умерени в гледането на телевизия и консумирането на различните рекламирани продукти, като разговаряте с тях и им обяснявате. Задавайте провокативни въпроси като: „Какво ти харесва в това?”, „Наистина ли мислиш, че изглежда толкова добре, колкото е в рекламата?” и „Мислиш ли, че това е добър и здравословен избор?”.
Когато децата питат за даден продукт от някоя реклама, обяснете им, че много от рекламите са създадени, за да накарат хората да си купуват неща, от които нямат нужда. И че тези реклами ни карат да мислим, че даден продукт ще ни направи по-щастливи, но в действителност не е така. Трябва да обяснявате на децата си как седят нещата в реалния живот и това може да помогне да променят перспективата си.

 
Много внимавайте да не свикне детето да се храни или спи на телевизия
В единия случай то стои като хипнотизирано, докато бутате лъжиците в устата, но и като възрастен този навик продължава. Във втория случай много родители оставят детето на загасена лампа и пуснато "детско". Психолози са доказали, че такива деца имат проблеми с поведението впоследствие. Истината е, че в  детската стая няма място за телевизор. Включеният приемник се превръща в непрекъснат фон и така детето има по-малко шансове да намери за себе си полезни и развиващи занимания. Получавайки непрекъснат достъп до това удоволствие, то може да не прояви желание да играе, чете или мисли – това, което наистина е необходимо за формирането на собствения образ на мислите.
Важно е още от самото начало родителите да се разберат с детето за това колко време ще гледа телевизия – за деня и за седмицата. Съсредоточете се върху времето на гледане, а не върху съдържанието на предаването. Преразглеждайте договореното през 2-3 седмици. По време на обсъждането решаващата дума трябва да бъде тази на родителя. Когато детето порасне и бъде готово само да избира какво да гледа, ще е важно, както преди, да обсъждате какво си струва да бъде гледано.