Коледарите се стягат за разходка с наричане за здраве

Коледуването е зимен обичай за плодородие, здраве и щастие. Произлиза от римската дума - calendae - първите дни на месец януари, когато са се извършвали обреди за плодородие и благополучие през годината.

Обичаят Коледуване започва още в нощта на Бъдни вечер. В него участниците са само мъже - ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже. Всички носят едно общо име, което в различните говори е в различни форми - коледари, коладници, коледаре, коледници и пр.

Подготовката на коледарите започва от Игнажден (20 декември). Тогава разучават коледните песни, създават се коледарските групи от по 10-15 човека, определя се водача на групата, който е по-възрастен и женен. В групата има и по-малки момчета, наречени котки, които обикновено се движат пред коледарите и известяват стопаните за тяхното идване. Избира се и цар, или станеник — млад мъж, който знае коледарските песни, има артистична душа, щедра ръка и добро сърце. Водачът е посредник както между мъртвите и живите, тъй и между старата и новата година.

Коледарите са в традиционно празнично облекло и с накичени с китки калпаци, а в ръцете си носят „шарени тояги“. Обхождат домовете на групи, като тръгват винаги в източна посока. Първо се тръгва от къщата на най-личния човек в селището — кмета, попа, също и даскала. Във всеки дом изпълняват песни за прослава на стопаните и благопожелание. Стопанинът кани около трапезата младите мъже и ги черпи с вино и ракия, а после момата ги дарява с вит кравай. Времето за коледуване е строго определено от традицията — от полунощ до изгрев слънце на Коледа. В народните представи тогава се появяват караконджули, вампири, таласъми и др. свръхестествени същества. Вярва се, че коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят. По пътя, пред вратата и в къщата коледарите пеят тези специални обредни песни, различни по мотиви, според мястото на изпълнение и лицето, за което се пеят. Най-общо те са обредно пожелание за щастие в семейството и добра реколта. Първата песен обикновено започва с думите:

"Стани нине, господине!

Тебе пеем, домакине!

Добри сме ти гости дошли,

добри гости, Коледари!"

След песните, водачът на групата, който държи в ръце подарения от стопаните коледарски кравай, изрича и коледарската благословия, наричана още молитва, благословка или слава:

"От Бога много здраве,

от нас малко веселбица!"

Освен с кравай ги даряват още с пари, месо, сланина, боб, брашно, вино и др. Коледуването завършва с общо угощение, на което се поканват и др. женени мъже, у които са коледували. Останалите след това продукти се продават, а парите се дават на бедните, на църквата, училището или читалището.

Коледуването в Западна България и селата около София протича по различен начин. Съставът на групата включва старец, облечен в обърнат наопаки кожух, окичен със звънци и тояга в ръка, който изрича благословии, баба, облечена като невеста, магаре, което носи подаръците, трохобер за кравите, гайдар и пеячи, един от които, наречен четник и изрича молитвата.

Коледа завършва призори на чешмата с хора на коледни песни. Освен хорото други обреди не се изпълняват.Ако две групи коледари се срещат, не е на добре — през лятото ще вали град или друго зло ще сполети. За да не се случи това, двете групи се бият помежду си или си разменят топузите.

  Коледуването замества древните езически посвещения на младежите в зрялост. Според традицията коледарите са само момци, които са готови за женене. Коледарите се предвождат от станеник. Той носи обредното дръвче - ябълка, елха - клон със седем разклонения, на които е забучена варакосана ябълка, кравай, червени конци, зеленина, монети. С част от събраното на следващия ден коледарите си устройват угощение; друга част продават и даряват парите за църквата, училището или читалището.