Непознатата история: По следите на една реклама

Когато човек преглежда старите вестници, особено тези от края на ХІХ и началото на ХХ век, няма как да не забележи украсените с винетки рекламни карета. След Освобождението успоредно с развитието на икономиката на младата българска държава започва бурното развитие на стоковата, а след това и на културната реклама. 

Към Варна започва силен прилив на търговци

от вътрешността на страната и всяка година в града се регистрират множество нови фирми. Развитието на търговията се отразява положително и на медийния пазар в града. Едно след друго на пазара се появяват периодични издания и вестници, които задоволяват не само необходимостта на гражданите от информация, но и необходимостта от място, на което фирмите да рекламират своя бизнес. На 9 юни 1891 г. излиза и първият брой на вестник “Черно море”. Вестникът бързо става предпочитано  издание на предприемачи и дружества от цялата страна за обяви и рекламни послания. Зад едно рекламно послание, което се е съхранило 125 години, има много история. Интересна е историята и на тези, които са отправили това послание. 

Тръгнахме по стъпките на рекламните послания от страниците на вестник “Черно море” отпреди 125 години. Историите им са вдъхновяващи и си заслужават да бъдат запомнени.

Един от най-редовните рекламодатели в изданието е Филип Симидов

По това време той основава в Оряхово фабрика за мастило и червен восък. Филип Симидов е бил човек, който разбира от вестници. Още преди Освобождението е редактирал в. „Нова България” и е публикувал в него свои стихове. Ето и историята на този забележителен човек.

Роден във Велико Търново на 25 май 1852 г., бъдещият поборник за народна свобода още като ученик е посветен в тайните на комитетските дела от Христо Иванов Големия – Книговезеца, и отец Матей Преображенски – близки съратници и другари на Левски, пред когото полага клетва да служи на народа си. След завършване на Земеделското горско училище в Букурещ Филип Симидов учителства в Лясковец, Цариград, Велес и Бяла Слатина. Навсякъде, наред с просветителската си дейност, той проповядва и революционните идеи за освобождението на България, като в последните две селища именно той основава революционните комитети.

Филип Симидов  бил човек с много таланти. В Цариград заедно със Стефан Стамболов през 1874 г. превеждат и издават „Народно четение. За парите”. Христо Ботев помества насърчителен отзив за книгата в издавания от него в. „Знаме”. Филип Симидов съчинява и стихове, които публикува във в. „Шутош”, редактиран от Петко Рачов Славейков и Стамат Даскалов.

Освен с книжовни заложби Филип Симидов е надарен и с художествена дарба, благодарение на която изработва от восък печатите на врачанския и оряховския каймакам и тези на кметовете и помощниците им от почти всички селища във Врачанско. В тайната си тескереджийница в Бяла Слатина той умело изработва фалшиви паспорти на много революционни дейци. През него минава и тайната поща от революционния комитет в Букурещ до Враца и района. Филип Симидов развива активна дейност не само в Бяла Слатина, но и в Оряхово и околните селища.

Създава революционни комитети в Търнава, Струпец, Еница, Галиче, Кнежа, Долни Луковит и Бреница. В разгара на подготовката за Априлското въстание той е принуден да напусне Бяла Слатина, тъй като при залавянето на Никола Славков в ръцете на турските власти попада и тескерето, изработено от Филип Симидов, и те започват да го издирват. Преминава Дунава и се приобщава към българската емиграция в Гюргево, която подпомага подготовката на Априлското въстание и сформирането на Ботевата чета. По искане на Христо Ботев той изработва за четата знаме от тънка мушама, върху която изрисувал с маслени бои коронован лъв, изправен на задните си крака, готов за бой, с надпис над него „Свобода или смърт”, а под него „На оружие, братя”.

По-късно Филип Симидов се включва в Българското централно благотворително общество за възобновяване на българската държава, става писар и взводен командир в четата на Филип Тотю. Редактира в. „Нова България” и публикува в него свои стихове. Изпод перото му излизат записки за българските чети, върху които по-късно Иван Вазов написва „Немили-недраги”.

По време на Руско-турската война Филип Симидов развива активна разузнаваческа дейност в Западна България в услуга на руската армия.

Той съдейства на Десния „летящ” отряд на ген. Леонов при освобождаването на селищата в Северозападна България, включително и Враца.

След края на войната поборникът е награден със сребърен медал за храброст - Георгиевска лента. В свободна България Филип Симидов заема редица отговорни постове. На 17 октомври 1883 г. е назначен за кмет на Оряхово и възобновява града в окръжие.

Избран за народен представител от Оряховска околия и подложен на силен натиск от стамболовистите. Основава в Оряхово фабрика за мастило и червен восък, рекламата на която присъства трайно на страниците на вестник “Черно море”. По-късно, когато фабриката изгаря при пожар, той се установява да живее в Русе, където оглавява поборническо-опълченското дружество и развива богата книжовна дейност.

Сред първите редовни рекламодатели на в. “Черно море” е и първото българско застрахователно дружество – „България”.

То е учредено на 1 октомври през 1891 г. в град Русе . Имало е свои клонове в София и другите градове на страната, както и представителства в Цариград, Берлин, Солун, Скопие, Велес, Битоля,Охрид, Париж, Атина, Пирея, Лондон, Александрия, Чикаго, Амстердам и Мадрид. Практикувало e всички видове застраховки. „България” е било най-старото и най-стабилно застрахователно дружество, което от основаването си e заплатило на своите застраховани над 6 500 000 000 стари български лева.

По проект на Едуард Винтер дружеството строи собствена голяма сграда на ул. „Александровска” в град Русе. Сградата е в стил неокласицизъм с употреба на ризалити и пиластри. Фреските в интериора са от 1901 г. на италианския художник Медеа Джовани Пигор. По-голямата част от тях обаче са замазани или унищожени при ползването на помещенията от бившата милиция. Днес сградата е в окаяно състояние.

След  1944 г. всички застрахователни дружества в страната преминават към Държавния застрахователен институт. Това е краят на Първото българско застрахователно дружество „България”.

На страниците на вестник “Черно море” рекламира и списание „Искра“. 

“Искра” е българско списание, което е излизало от 1888 до 1897 година в Шумен. Съдържало е  разкази, стихове и статии “по разни въпроси от наши и чужди автори”. Издател е В. Юрданов, който превежда два романа от Достоевски и от други прочути европейски писатели и ги представя пред българските читатели. Днес сборник с годишна периодика на списанието достига на антикварния пазар до 500 лв. 

Следва продължение.

МАРИЦА ГЪРДЕВА