Какво свързва Антон Митов, Христо Г. Данов и Томас Милнер

На 9 юни 2016 година се навършват точно 125 години от първия брой на единствения регионален всекидневник в нашия град - вестник “Черно море”. Благодарение на съхранената в Регионалната библиотека “Пенчо Славейков” периодика от онова време тръгнахме по следите на украсените с винетки рекламни карета, чрез които в първите години след Освобождението предприемачите са рекламирали своя бизнес.

Именно рекламата във вестник “Черно море” свързва имена като Антон Митов, Христо Г. Данов и Томас Милнер. Вестникът е бил предпочитано  издание за обяви и рекламни послания. Зад всяко едно от рекламните карета, което се е съхранило 125 години, има много история. Интересна е историята и на тези, които са отправили това послание. 

Тръгнахме по стъпките на рекламните послания от страниците на вестник “Черно море” отпреди 125 г. Историите им са вдъхновяващи и си заслужава да бъдат запомнени.

През 1891 - 1892 г. впечатление прави рекламната кампания на английските сейфове и метални каси Milners 

Собственикът на компанията Томас Милнер създава през 1836 г. първите надеждни сейфове. Компанията е изработвала и корабни сейфове за съхранение на ценностите на пасажерите. Именно Milners доставя пет от сейфовете, които на 15 април 1912 г. потъват с лайнера „Титаник“.

Много атрактивна е и рекламата на “машини за готвене и отопление на помещения с газ”

Интересното в това рекламно послание е, че на рекламата готвачът е мъж. В консервативното българско семейство след Освобождението мъжете повече се вълнували какво се сервира на масата, а не при какви условия се приготвя. Собственикът на магазина за газови печки не случайно отправя посланието си към мъжкото съсловие. Мъжете са тези, които са платежоспособни и далеч по-отворени за нововъведения от жените. По това време газовите печки са един сравнително иновативен продукт. Те се появяват през 1820 г., но не се прилагат масово повече от 50 години, чак до 1880 г., поради липса на газови тръби.

Антон Митов

През 1892 – 1894 г. на страниците на вестник “Черно море” откриваме и рекламните послания на един от най-големите живописци в родната история – Антон Митов. Антон Митов е близък приятел на Иван Мърквичка, български художник, изкуствовед, критик, преводач, дописен член на БАН. Той е роден  на 1 април 1862 г. в Ески Заара (днес Стара Загора). Съученик е на Димитър Благоев, двамата си разменят писма от Петербург и Флоренция, където продължават образованието си. В Италия Антон Митов завършва през 1885 г. Академията за изящни изкуства във Флоренция при проф. Джузепе Чаранфи. Работи като гимназиален учител в Стара Загора и Пловдив, докато назначението му като учител във варненската мъжка гимназия „Цар Фердинанд” го довежда в морския град. Антон Митов е бил и библиотекар в градската библиотека, за което свидетелства дописка във вестник “Черно море” от 20 ноември 1893 г., в която се съобщава, че “Антон Митов уволнен от длъжността библиотекар”.  През 1895 г. е преместен в София, където става професор по история на изкуствата, перспектива и методика на рисуването и директор на Художествената академия. Автор е на първите морски пейзажи в българската живопис, на първите театрални костюми у нас и организатор на първите художествени изложби, участва в изписването на храм-паметника „Св. Александър Невски“.  Докато живее и работи във Варна, Антон Митов участва активно в основаването на „Дружество за поддържане на изкуството в България“ (1893 г.), превърнато по-късно в „Дружество на художниците в България“.

В наследството му има и морски пейзажи. Много от тях са собственост на колекционери не само от Европа, но и от Америка и Африка. Някои от най-значителните му произведения са рисувани по време на престоя му във Варна - „Пазар на грозде в Евксиноград край Варна“ (1894 г.), „Варненско море“ (1895 г.), които днес са собственост на Националната художествена галерия.

Чрез обявления на страниците на вестник “Черно море” набира ученици и руският емигрант Вартоломей Робертович 

Той се заселва в България след Освобождението и от 1879 до 1885 г. учи момчетата от Русе и околностите на тънкостите на френската, немската и руската граматика. Вартоломей Робертович работи няколко години във Варна като частен учител на деца от богати семейства, а през 1894 г. става директор на Основно училище "Св. Климент Охридски" в гр. Попово.

Във вестник “Черно море” рекламира и основателят на модерното българско книгоиздаване, книгопечатане и книгоразпространение Христо Данов

Христо Груев Данов е роден в подбалканската Клисура на 27 август 1828 г. Започва да учи в местното килийно училище на шестгодишна възраст и въпреки че три години по-късно почива баща му, Грую Данов, независимо от сиромашията, насърчаван от майка си Кита Груева, упорито продължава образованието си в Панагюрище, в Копривщица - вдъхновяван от учителите си Никола Иванов, даскал Груйо, Сава Радулов, почти връстниците си Найден Геров и Йоаким Груев. От 1849 г. той започва да учителства - в Пловдив, в Стрелча и Клисура, където основава и местното читалище, но след 1857 г. сякаш намира истинското си призвание, като основава заедно с учителя Ячо (Йоаким) Трувчев и книговезеца Нягул Бояджийски "Дружествена книговезница", която се развива в книжарница и издателство. През 1862 г. тя вече е известна като "Книгоиздателство Хр. Г. Данов и с-ие". Негов съдружник е Йоаким Груев, автор на редица от издаваните книги и учебници. Освен в Белград той печата книгите си също така във Виена и Будапеща. Разкрива книжарници във Велес, Щип, Битоля, Прилеп, Солун, Скопие, Охрид, Ресен, Сер, Дойран, Кукуш, Струмица, Куманово, Неврокоп. След Руско-турската война основава клонове на издателството си в Русе, Велес, София, Лом и окончателно се установява в Пловдив, където създава собствена печатница (която основава във Виена през 1874 г. и пренася с помощта на княз Владимир Черкаски). Едновременно с това започва да издава вестник "Марица" на български и френски език.
 

За още една интересна история, свързана с дейността на Христо Данов, научаваме от страниците на в. “Черно море”, бр. 18, от 3 октомври 1891 г.: “Известният Хр. Г. Данов е приготвил Карта на България, в големина 1м. 80 см. Дълга и 1 м. и 30 см. широка. Автор на картата бил г-н А. Кривошиев, главен топограф при Генералния щаб. Цената и била 20 и 25 лева. Щяла да бъде готова до края на м. Октомври”. Тази карта, според публикация в бр. 26 от 7 декември 1891 г., предизвикала твърде негативни отзиви у сръбските власти и печат. Съседите ни се възмущавали от споменаването на Македония в картата и ползването на сръбски консултанти при изготвянето й и заплашили да обявят всички българи в Сърбия за шпиони. Въпреки всичко, както научаваме от бр. 54 от 29 юли 1892 г. на вестник “Черно море”, картата била отпечатана и “приета радушно навсякъде в България”.

Следва продължение…

МАРИЦА ГЪРДЕВА