154 години от рождението на Генерал Православ Тенев

Преди 154 години, на 15 март 1862 г., във Варна се ражда едно момче, което оставя героична диря в българската история - Православ Кръстев Тенев. След като завършва училище в родния си град, той е приет във Военното училище в София. Като юнкер е един от щастливците, които на 30 август 1881 г. са част от тържествения парад в София, на който княз Александър Батенберг връчва първото бойно знаме на училището.

След завършването през 1882 г. като младши офицер Православ Тенев служи няколко месеца в 12-а пехотна раховска дружина, след което е преместен в Осми пехотен приморски полк, където остава на служба до 1886 г. 

На 19 септември 1885 г. военният министър в правителството на Петко Каравелов – капитан Константин Никифоров, заповядва първите четири дружини от Осми пехотен полк да се отправят в пълния си състав от 32-ма офицери и 3681 низши чинове за град Ямбол. Заповедта е съгласувана с началник-щаба на българската войска капитан Рачо Петров и е съобразена с необходимостта от оказване на евентуално противодействие на Османската империя, която съсредоточава войски по границата от Малко Търново до Горна Джумая. 

Младият офицер Православ Тенев по това време вече е командир на 3-та рота от Осми пехотен полк

В 8 часа на 20 септември заедно с останалите части от полка ротата на Тенев потегля за Ямбол. Полкът е съпроводен на 7 км извън града от хиляди граждани на Варна и жители на околните села. Дружините спазват стриктно зададения от щаба на войската маршрут: на 20 септември привечер пристигат в с. Арнаутлар (днес с. Рудник, Варненска област); на 21 септември преминават през селата Бурунджук (днес с. Просеник, Бургаска област), Кедиклер (днес слято с Поморие) и Бараклии (днес с. Оризаре, Бургаска област); на следващия ден са в град Бургас, откъдето през Айтос и Карнобат е достигнато крайното местоназначение на похода - град Ямбол, на 26 септември.

Краткият преглед на зададения маршрут дава възможност да се пресметне, че личният състав на Осми пехотен полк изминава общо 200 км, т.е. средно по 30 - 40 км на ден, по лоши и разкаляни от падналите дъждове пътища. Въпреки дългите преходи и преживените несгоди те достигат в определения срок крайното местоназначение на похода - град Ямбол.

От съществена важност за изпълнение на поставената задача от Осми пехотен полк е оказаната действена помощ на неговия личен състав от българското население, населяващо земите на юг от Балкана. Нашите сънародници посрещат полка с неописуем възторг и упование, защото вярват, че войската на Княжество България е в състояние да защити Съединението от външно посегателство. На 27 септември 1885 г. княз Александър І прави преглед на командвания от майор Димитър Филов Ямболски отряд. Изразявайки своята удовлетвореност от отличния вид на приморци и проявеното от тях усърдие в ученията, князът ги поздравява и изразява увереността си, че те ще защитят достойно честта на българското оръжие на бойното поле.

Междувременно в началото на октомври 1885 г. става ясно, че Княжество България ще воюва не с Османската империя, а с Кралство Сърбия. 

Осми пехотен полк остава съсредоточен на южната граница до началото на военните действия със западната ни съседка на 2 ноември 1885 г. Във военните действия командирът на 3-та рота от Осми пехотен приморски полк Православ Тенев се отличава в боевете при Сливница, Драгоман, Цариброд и Пирот. След войната Тенев е повишен и през 1886 г. става ротен командир във Военното училище в София, на  9-и пехотен Пловдивски (1887 - 1888 г.) и 21-ви пехотен Средногорски полк (1889 г.). 

През 1892 г.варненецът завършва Академията на Генералния щаб в Торино, Италия.

Православ Тенев последователно заема длъжностите старши адютант в щаба на 6-а пехотна Бдинска дивизия (1892 -1894 г.), началник на Оперативното отделение в щаба на армията (1895 -1896 г.), началник-щаб на 1-ва пехотна Софийска дивизия (1897 – 1898 г.), началник на административния отдел във Военното министерство (1899 г.), командир на 22-ри пехотен Тракийски полк (1899 – 1902 г.), началник-щаб на 4-та пехотна Преславска дивизия (1902 -1903 г.), командир на 2-а бригада от 9-а пехотна Плевенска дивизия (1903 – 1905 г.) и началник на Канцеларията на военното министерство (1906 -1907 г.). През 1907 г. поема командването на 6-а пехотна Бдинска дивизия (1907 – 1914 г.), с която воюва в Балканските войни (1912 -1913 г.) при Лозенград, Люлебургаз, Чаталджа, Дойран и в планината Беласица. Когато на 15 октомври 1912 г. 3-та армия, в състава на която влизат 5-а пехотна Дунавска дивизия с генерал Павел Христов, 4-та пехотна Преславска дивизия с генерал Климент Бояджиев и 6-а пехотна Бдинска дивизия на генерал Православ Тенев, вече е заела изходно положение за настъпление и се е подготвила да атакува по височините западно от р. Карагачдере, лично командирът на Бдинска дивизия генерал Тенев застава пред бойния ред и със сабя в ръка повежда бойците в атака. Отбраняващата се пред нея турска дивизия ”Ушак” е принудена да отстъпи. Генерал Православ Тенев има голям принос за победата на българската армия при Люлебургаз – Бунархисар, определяна от военните историци като значително достижение на българското военно изкуство. 

От 6 март 1914 г. до 15 април 1915 г. е началник на щаба на армията. Има голяма заслуга за възстановяването на материалните загуби след войните, за преработването на оперативните и мобилизационните планове и за превъоръжаването на армията с нови образци оръжие, както и за създаването на Военноисторическия музей.

По време на Първата световна война 

генерал Православ Тенев е началник на Главно тилово управление (1915 – 1917 г.), началник на Македонската военноинспекционна област (1917 г.) и генерал за поръчки в щаба на действащата армия (1917 – 1918 г.). При една своя обиколка в Моравската инспекционна област генералът за поръчки в щаба на действащата армия Православ Тенев вижда, че в казармите си 51-ви полк е запазил много бойни трофеи. Идва му идеята те да бъдат събрани в музей. По негова инициатива главнокомандващият българската армия генерал Никола Жеков издава заповед № 391 от 4 юли 1916 г. за организирането на военен музей. 

На 31 октомври 1918 г. Православ Тенев е произведен в чин генерал от пехотата, след което преминава в запаса. Награден е с военен орден „За храброст“ - III степен, орден „Св. Александър“ -II степен с мечове по средата, V степен без мечове, орден „За военна заслуга“  III степен и IV степен на обикновена лента, орден „За заслуга“ на обикновена лента, а с Указ № 436 от 20 декември 2012 г. на президента Росен Плевнелиев е награден с орден „Стара планина“ I степен с мечове, посмъртно.

Малко хора знаят, че генерал Православ Тенев е бил ранен при атентата в катедралата „Света Неделя” на 16 април 1925 г. 

Героят от Сливница и Люлебургаз ген. Тенев оцелява по чудо в този кървав Велики четвъртък, когато дейци на комунистическата партия взривяват столичния Катедрален  храм „Св. Неделя“ (“Св. Крал”). Злодейството е осъдено като най-смъртоносен терористичен акт, при който загиват над 200, а ранените са над 500 – представители на българския военен, политически и обществен елит.  Само за миг загиват повече български генерали и офицери, отколкото във всички войни в новата ни история. Голяма част от жертвите са ветерани, кавалери на ордена „За храброст“, герои от Сръбско-българската, Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война.  Загиват много жени и деца, ученици, студенти и  военноинвалиди.

Генералът от пехотата Православ Тенев умира на 25 декември 1942 г. в София.

МАРИЦА ГЪРДЕВА

Източник снимки: ДА „Архиви“.