Забележителната съдба на корабите с име “Варна”

Много са корабите, които кръстосват морета и океани, носейки гордо името на морската ни столица Варна. Според някои експерти броят им е около 50.

Първият от поредицата кораби с името “Варна” е един от плавателните съдове, влизащи в състава на руската Дунавска флотилия. Катерът с дървен корпус с размери: дължина – 8,52 м, широчина –2,45 м, газене – 1,25 м, е един от плавателните съдове, които през 1879 г. формират българския военен флот. През 1887 г. е преименуван на “Хаджи Димитър”. С парната си машина едновинтовият катер е можел да развива скорост от 7 км/ч. срещу течението и 10 км/ч. по течението. Обслужвал се е от екипаж от 2-ма до 6-има души. Службата му минава в пристанището на Варна и Дунавската флотилия. Изведен е от състава на флота в края на Първата световна война.

На 14 декември 1892 г. е поставено началото на българския търговски флот. Тогава във Варна е учредено Българско търговско параходно дружество “Постоянство”. Първият закупен параход носи името “Борис”, а по-късно през годините са внесени още 12 парахода от Западна Европа: “България”, “Варна”, “София”, “Кирил”, “Цар Фердинанд”, “Евдокия” (по-късно прекръстен на “1-ви май”), “Бургас”, “Княгиня Мария Луиза”, “Балкан”, “Родина”, хладилен параход “Варна” и “Шипка”. Интересна и изпълнена с премеждия е историята на корабите, които носят името на нашия град.

Първият от параходите – “Варна”, първоначално носи името “Нумидие”

Той е построен през 1902 г. в Нюкасъл (Великобритания) и е закупен от Българското търговско параходно дружество за 572 012 златни лева. Доставен e на 21.І.1903 г. Има товароподемност 2945 т, 8 пътнически места в първа класа. Парната машина е с мощност 1206 к.с. и развива скорост до 12 възла. Параходът е дълъг 82,35 м и широк 12,03 м. Извършва плавания и превоз на товари до Италия, Франция, Испания и други западни държави и рейсове Варна – Кюстенджа – Николаев.

На петата година от спускането му на вода късметът изоставя първия параход “Варна” и той засяда край бреговете на Александрия. В бр. 13 от 30 март 1908 г. на вестник “Свободен глас” четем: “Заседналия близо до Александрия български параход “Варна”, по мнение на компетентни лица, не е възможно да се извади по никой начин. Както научаваме спасителни параходи от разни места на Средиземно море щели да направят по всеки случай опити за изваждането му. Параходът е застрахован за 450 000 лв.” Явно в началото на ХХ век журналистическите прогнози, подобно на съвременните, не са се отличавали с ярък оптимизъм, но въпреки всичко параходът е спасен и се завръща благополучно във Варна.

През 1909 г. корабите с името “Варна” в България вече са два

Вторият плавателен съд е 100-тонен влекач и има много кратък живот. През Първата световна война е мобилизиран и използван от военния флот за минен заградител. Натъква се на мина при нос Екрене и потъва. Човешки жертви няма, но влекачът не е спасен

През 1911 г. първият параход “Варна” продължава “черната серия”, като аварира край Генуа. В бр. 8 на вестник “Свободен глас” от декември същата година научаваме, че: “Параходът “Варна”, който бе аварирал в Генуа, се се завърна, след като е престоял 21 дни в Генуа и вчера наново тръгна на вояж”.

По време на Балканската война морските пътища са твърде неспокойно място за търговските ни параходи. Потвърждение на този факт откриваме в дописка на вестник “Свободен глас”, бр. 27, от 7 юли 1912 г.: “На 21 юни година, параходът Варна, който пътува от Солун за Александрия е бил спрян за втори път от италианците. Параходът се е намирал на около седем мили, северно от остров Никария, разположен на 40 мили на юг от остров Херос, когато дежурният забелязва на хоризонта, бързо приближаващ се военен параход, идващ от запад. Но се минало повече от час, докато различили сигналите за спиране на кораба. Била спусната лодка с осем гребци от италианският параход”. Българският плавателен съд приел проверката и малко по-късно бил освободен, но вестниците от този период свидетелстват, че подобни щателни проверки са били нещо обичайно за нашите моряци.

През войните параходът “Варна” е приспособен да се използва за военния ни флот, за целта са укрепени места за две оръдия и за изхвърляне на заградни мини. Участва в десанта при гр. Калафат на 26 ноември 1916 г. В момента на обявяване на войната между България и Румъния параходът „Варна”, заедно с два шлепа, се намирал във видинското пристанище. За да не бъде изненадан съвсем неподготвен, параходът заедно с двата шлепа се прибира в закритието на канала при остров “Чифлик” под Видин, където веднага започва укрепването на острова. Параход „Варна” успял да прехвърли 150 войници на остров “Голям Калафат”. В края на Първата световна война е предаден на съюзническата параходна централа в Браила, а след войната е върнат на България.

На 25 декември 1929 г. в Мраморно море българският параход е блъснат от гръцкия товарен кораб “Хрисис” и потъва заедно с 27 души екипаж, с добитъка и зърното, които пренасял. Морската трагедия се разиграва навръх Коледа. Пияният екипаж на гръцкия кораб оставя без контрол собствения си плавателен съд. “Хризис” се врязва в нашия параход “Варна” и го праща на дъното на Мраморно море.

Катастрофата взема 22 жертви. Никой не помага на бедстващия български кораб. Успяват да се спасят само петима души - морякът Найден Найденов, рулевият Георги Стоянов, корабният домакин Ангел Райков, камериерът Тодор Каменаров и боцманът Панайот Темелков. Според очевидци капитанът Никола Бабев остава на капитанския мостик. Морският вълк спазва неписания закон и споделя гибелта си с тази на кораба.

Това е най-тежката катастрофа за Българското търговско параходно дружество, което вдига черен флаг. Варна потъва в траур, а моряшките вдовици плачат и кълнат “гръцкото корито”, въпреки че собственикът му е платил обезщетение 20 000 турски лири. Клетвите на “черните забрадки” застигат кораба убиец чак при Хавайските острови. През 1932 г. “Хризис” катастрофира и отива на дъното на океана.

През 1930 г. е организирана акция за събиране на помощи за вдовиците и сираците на загиналите български моряци. От бр.10, 1 декември 1930 г., научаваме, че събраните 14 000 лева са вложени “на капитализиране на името на три от децата на пострадалите”. Влогове са направени на името на 3-годишната Величка Теню Стоилова, 5-годишния Георги Василев Георгиев и 4-годишната Милка Банчо Милчева, а овдовелите им майки получават полиците.

Седем години по-късно, на 14 юни 1937 г., във варненското пристанище хвърля котва първият български хладилен кораб, наречен отново “Варна”

ХЛАДИЛНИЯТ КОРАБ “Варна” в пристанището на Севастопол.

Корабът е предназначен за износ на плодове и е построен по поръчка на Българското търговско параходно дружество в корабостроителницата “Нептун” в Росток. Товароподемността му е 3050 т. Развива скорост 13 мили в час. Разполага и с пътнически места и е плавал в района на Средиземно и Черно море. По време на Втората световна война „Варна”, както и всички останали кораби на Българското търговско параходно дружество, е отдаден под наем на немско командване.

Използван е от германците като военен транспорт между румънското пристанище Констанца и окупираното съветско пристанище Севастопол. При последното си плаване „Варна” е част от конвоя „Хермелин” и е охраняван от румънски ескадрен миноносец и румънски минен заградител, от немски патрулен кораб, рейдови миночистачи и десантни катери.

На 20 август 1943 г. в 8,47 ч. сутринта параходът е атакуван с торпеда от съветската подводница “Д-4”. Охраняващите го кораби не откриват своевременно атакуващата подводница. Едното от торпедата попада в корпуса и взривява превозваните боеприпаси. Корабът е потопен, а 31 български моряци (според други данни – 32-ма) от екипажа, воден от капитан Васил Каракостов, загиват. Заедно с българските моряци загиват немски и румънски войници.

НЕКРОЛОГ НА ЗАГИНАЛИТЕ на 20 август 1943 г. български моряци

През 1958 г. в ККЗ “Г. Димитров” е построен кораб за общи товари, който получава името на Варна. Корабът е първият от серията от 8 еднотипни плавателни съда, построени до 1968 г. Предназначен е за Параходство БМФ и е с товароподемност 3000 т, дължина 92 м и широчина 13,50 м. През 1968 г. при тежки хидрометеорологични условия той се разбива при португалския бряг. Жертви няма.

През 1967 г. за българското пътническо плаване е доставен построеният през 1951 г. във Великобритания пасажерски кораб “Оушън монарк”, преименуван “Варна”. Той е с дължина 157 м, широчина – 22 м, и развива скорост от 17,5 възла. “Варна” е с 487 пътнически места и екипаж от 240 души. Под български флаг плава до 1978 г., когато е продаден на чужд корабособственик.

ПАСАЖЕРСКИЯТ кораб “Варна”

През 1987 г. в Испания за Параходство БМФ е построен контейнеровозът “Варна” Корабът е с DWT 8875, дължина 123,6 м, широчина 21 м и газене 8 м. Има двигател MAN BMW с мощност 4480 kw и развива максимална скорост от 14,7 възла. Може да натовари на борда си 444 стандартни (TEU) контейнера. Еднотипен с него по технически данни и предназначение е контейнеровозът “Бургас”.

И днес български кораби с името Варна порят вълните

Най-атрактивен от тях е Pinta Varna - тримачтов ветроходен кораб, построен през 2006 г., съвременна реплика на каравелата Pinta, с която през 1492 г. Христофор Колумб открива Америка. Pinta Varna извършва крайбрежни ветроходни круизи - на север по посока двореца “Евксиноград”, на юг към устието на река Камчия, в периода от 1 май до 30 октомври.

Кораб “Варна” (IMO: 9120384, MMSI: 207136000) е построен през 1994 г. Той е ro-ro cargo ship и в момента плава под български флаг. Неговата дължина е 140 метра, а ширината 16 метра. Брутният тонаж на кораба е 5684 тона.

На 14 февруари 2014 г. се отправи на първия си рейс новият ни фериботен кораб „Варна”. Фериботът “Варна” осъществява директен превоз на вагони и автомобили по международната железопътно-фериботна връзка между пристанищата Варна, България и Кавказ, Руската федерация.

Фериботът “Варна”