Нейно височество цъфна

Тя винаги е омайвала хората със своята красота и нежен аромат. Не случайно наричат розата “царица на цветята”.  Древните гърци вярвали, че розовият храст е поникнал от морската пяна, в която се е родила богинята на красотата и любовта  Афродита. Ботаниката изучава около 7000 вида рози, от които само 200 са маслодайни.  В апогея си е цъфтежът на розите в Университетската ботаническа градина “Екопарк” във Варна. Натам насочваме вниманието ви в почивните дни, в моментите, в които чертаете градските маршрути за себе си и за семейството, за децата си. Над 80 сорта от различни групи са разположени на 3 дка. Цъфтежът на розите започва от края на май и продължава до края на юни, но най-обилен е в началото на юни. Това е едно от райските кътчета в нашия град, които  можем да включим в плановете си за отмора. Със сигурност през целия юни там ще бъдем обградени с много красота. Градината има и сезонни експозиции, които лятото се излагат на открит терен - кактуси и секулентни растения. Полянки за пикник, няколко барбекюта, конна площадка, водни площи и археологически находки от II-IV век са част от атракциите на Ботаническата градина. Действащият параклис е в най- високата точка на градината.  

За розите. Ароматът на розовото масло е ароматът на любовта.  Розите са били високо ценени през вековете в цял свят заради техните лечебни качества, балансиращата природа на аромата им и багрите на цветовете им. Те носят романтика и чистота, радост и наслада. Част от розите са силно ароматни. Интересни са английските сортове с едри кичести цветове и силно ухание. Отдалеч се усещат сортовете Rosа floribunda New Imagine, Violette Parfumee, Red Success  и Fellowship. Централната арка в розариума е окичена с вида Rosa Wichurаiana. Цъфна и българската маслодайна роза - Rosa damascena.

История на розата

Първите сведения за розата срещаме в древните индийски предания, които разказват за почитта, с която се ползвало това цвете. Съществувал дори закон – всеки, който донесе на владетеля на страната роза, можел да го помоли за всичко каквото пожелае. С рози украсявали царските покои, с тях плащали данъци и такси.

За появата им на света в преданията не се казва нищо. Само в индийските митове се съобщава, че най-красивата жена на света Лакшми се е родила от розов цвят, състоящ се от 108 големи и 1608 малки розови листенца. Вишну, пазителят на Вселената, видял пленителната красавица в нейната розова люлка, събудил я с целувка и я превърнал в своя съпруга. От този момент Лакшми станала богиня на красотата, а скриващата я розова пъпка – символ на божествената тайна, станала свещена за всички източни народи.

Персия. По думите на персийските поети розата е подарък от самия Аллах.

В Древна Гърция също смятали розата за божествен дар. Според думите на гръцки поети розата се е родила от белоснежната пяна, покриваща тялото на богинята на любовта, когато тя излязла от морето. Като видели върху Афродита цвете, което по прелест не й отстъпвало, боговете пръснали върху красавицата нектар, даряващ безсмъртие. На розата дарили прекрасен аромат, но не и безсмъртие. Завистта на някого от Олимп попречила за това…

В Рим по време на републиката смятали розата за олицетворение на строга нравственост и я използвали като награда за забележителни дела. По време на упадъка на Рим розата се превърнала в символ на порока и станала част от разкоша, за който се харчели безумни средства. На всеки ъгъл, на всяка улица десетки търговки продавали рози. Имало дори специална професия – жени, които сплитали розови венци.

Отношението на римляните към розата обаче внушило на първите християни в Западна Европа отвращение към нея. Отначало те гледали на цветето като на символ на разврат и гибел. Но с времето розата надвила предубежденията. Минали няколко столетия и светите отци, забравяйки значението на цветето по време на упадъка на Римската империя, го обявили за райско.

У нас

Има основание да се смята, че една от прочутите рози сред гърци и римляни е известната Rosa Gallica. У нас тя се отглежда в дворните градини повече от 300 години. В края на ХІХ и началото на ХХ век е заемала по-голямата част от насажденията с маслодайна роза в България и е известна с името казанлъшка роза. Розовото масло, получено от нея, се смята за най-съвършения натурален ароматичен продукт. Заради високото си качество българското розово масло и днес е търсено от страните със силно развита парфюмерийна промишленост. Пренесена по българските земи от Азия преди столетия, през XIX в. Rosa Damascena е най-голямото богатство на Казанлъшкия регион и символ на България. Под влияние на уникалните климатични и почвени условия тази роза постепенно се е обособила като самостоятелен вид, различаващ се от маслодайните рози, отглеждани в другите страни. Така в началото на XIX в. тя получила името казанлъшка маслодайна роза, а Подбалканската долина вече се наричала Долината на розите. Като начало на проникване на маслодайната роза от Близкия и Средния изток в Европа можем да посочим XIII век. През 1270 г. по време на кръстоносните походи граф Брюйе пренесъл Роза Дамасцена Мили (Rosa Damascena Mili) от околностите на град Дамаск (Сирия) във Франция. От там идва и името й дамаска роза. Същата роза, пренесена от османските турци, намерила най-подходящи условия за развитие в подбалканските долини на България в област, по-късно наречена Розовата долина.

Българската Розова долина – новият дом на розата

Опити за засаждане на маслодайната роза били правени и в други райони на страната. Към 1840 г. били засадени няколко декара с розови градини край гр. Елена, към 1870 г. край Трявна, а към 1890 г. в Царева ливада, Севлиевско. Селяни от с. Стоб, Дупнишко, както и от Врачанско също правили опити, но студените зими унищожавали розовите храсти. Втората причина, поради която в Северна България – Севлиевско, Тревненско, Еленско, розовите градини не се задържали, била, че селяните от тези селища нямали опит в преваряването на розовия цвят и затова викали майстори маслари от Розовата долина, най-вече от казанлъшките села. Това оскъпявало получаваното розово масло и те постепенно се отказали да го произвеждат. През 1906 г. в България имало 22 розопроизводителни околии с 210 общини, като Карловската долина вече надминавала по производство Казанлъшката. В своята многовековна практика, използвайки опита  при производството на ракия, българският розопроизводител изобретил и въвел редица подобрения в процеса на производство на розово масло чрез двойна дестилация. Така той не само увеличил количеството на полученото розово масло, но и запазил финия му аромат и неповторими качества, като постепенно изместил от пазара кашмирската и арабската розова вода и масло. През 1921 г. розово масло се произвеждало в 10 околии със 170 общини. През 40-те години на ХХ век 80% от произвеждания продукт се получавал в Розовата долина.

Нека си цъфтят маслодайните прелести в Долината на розите! Там им е мястото и от там ще прославят пиршеството на родната ни светла земя. Но тук, на крачка от терасата ни, има малък розов оазис, който би било грехота да подминем. Споделяме с вас късче от красотата на розариума в Екопарка в снимки. Защото Нейно височество цъфти.

Ели Маринова

Снимки  АВТОРЪТ