Ако планирате екзотична екскурзия до Марс ще трябва да почакате още 20-25 години защото, според заместник-генералният директор на руския Централен научноизследователски институт по машиностроене Александър Данилюк, полетът на човека до Марс ще бъде възможен едва тогава. По темата бе организирана кръгла маса в РИА Новости.„Това ще стане още след 20-25 г. Но ще е съвкупност от усилията на цялата световна общественост. Нито една страна няма да може да изпълни самостоятелно такъв полет. Лидерите на всички космически агенции ще намерят компромис, ще обединят марсианските проекти, технологии, хора и средства, и експедицията на Червената планета ще бъде изпратена”, - подчерта Данилюк за радио Гласът на Русия.
Отдавна се говори, че усвояването на Луната и Марс са приоритетно за Русия направление. Няколко държави са разработили отдавна свои Лунни програми, чиято крайна цел е построяване на лунни бази: САЩ (2020г ), Русия (2020г.), Китай (2040-2060г.) и Япония (2030г.). Луната е обект и на международни договори и съглашения. През 1967 година, по инициатива на ООН е подписан „Договор за Космоса”. Според него на Луната се изключва всяка дейност от военен характер, както и се забранява придобиване на собственост върху нея и целия Космос. През 1979 година, отново по инициатива на ООН, е подписано и „Съглашение за Луната”. Според Съглашението се провъзгласяват принципите за мирното използване на Луната, всички останали небесни тела и техните орбити. Забранява се придобиване на собственост на небесни тела.
Въпреки тези международниспогодби американският бизнесмен Денис Хоуп се възползвал от законите на своята страна и огромните пропуски в световното законодателство, в което се казва, че планетите и звездите не могат да принадлежат на държави и корпорации, но не се споменава нищо за частните лица. Денис Хоуп създал свое Лунно консулство и през 1980 г. законно регистрирал правото си за собственост на Луната, Марс, Венера и останалите тела в Слънчевата система без Слънцето и Земята. Общата стойност на неговата „собственост” са 800 трилиона долара. Сред неговите клиенти за закупуване на територии са трима американски президенти и редица други известни хора. На 22 януари 2013 в Калифорния Дейвид Гамп, директор на компанията Deep Space Industries официално обяви за плановете си по добиване на полезни изкопаеми извън пределите на нашшата планета. Този анонс не бе прецедент, за подобни планове заяви и компанията Planetary Resources, съзададена от хора работили за НАСА и частни инвеститори.
Подръжниците на идеята за добив на полезни изкопаеми от космоса са уверени , че с времето, този бизнес ще достигне трилиони долари оборот, макар сега много учени скептически да се отнасят към концепцията. Според Дейвид Гамп използването на астеоидите за получаване на ресурси е единственият способ за дълговременно усвояване на Слънчевата система. Само за една година, близко около Земята прелитат около 900 астероида. От астероидите, специалистите планират да добиват злато, платина и други редки метали. Аналогичен план представи и Planetary Resources, която е създадена от Лари Пейдж, Ерик Шмид , космическият турист Чарлз Симони и режисьора Джеймс Камеран.
На държавно ниво целите са по-големи. Промишленото усвояване на Луната е най-важната задача държавите, планиращи изграждането на лунни бази. Луната притежава разнообразни полезни изкопаеми в това число и ценни за промишлеността метали – желязо, алуминий, титан, в количества, каквито на Земята няма. И нещо особено важно: в продължение на 4 млрд години повърхностният слой на лунния грунт като гъба е поглъщал редкия изотоп Не-3, носен от слънчевия вятър. Този изотоп може да бъде ползван за гориво (при това екологично чисто) за термоядрените реактори. Според теоретични оценки в резултат от анализа на лунния грунт, в първите 5 метра реголит има Не-3 от порядъка на милиони тонове. Такова количество ядрено гориво би обезпечило електроенергия не само за лунната база, но и за цялото човечество в продължение на 5 млрд години. Според икономическите оценки, използването на лунните запаси на Не-3 многократно ще откупи всички разходи по създаването на лунни бази. Маня Петрова