Причини за конфликтите в семейството с деца?

В няколко статии ще разгледаме какви са причините за конфликтите в семейството, които нарушават сътрудничеството и връзката родител-дете. Това най-често са ограниченото време за общуване и свързване, използването на етикети и сравнения, наградите и наказанията и неефективните начини на комуникация. Ще разгледаме и алтернативи, които да ви помогнат да намалите конфликтите и създадете среда на уважение и сътрудничество у дома.Имайте предвид, че целта не е да се фокусираме върху източниците на конфликти, което може да доведе до негативни емоции като тъга, разочарование и пр., а да търсим решения и да гледаме напред към това, което искаме да създадем.

Ограничено време за общуване

Съвременното ежедневие на родителите само по себе си подхранва конфликтите, заради хронично запълнените графици, забързаните дни и трудното съвместяване на всички задължения и отговорности. Но необходимостта и важността да намирате време за общуване и пълноценно свързване с децата си остава.

Много родители прекарват доста време с децата си, но често това е време, в което ги подготвят за детска градина или училище, водят ги на различни дейности като спорт и др., помагат им за домашните, карат ги да правят неща, които трябва и т.н. Родителите са заети да управляват живота на децата си и нямат време да си поговорят с тях, да играят или просто да се забавляват.

Какво да направите? Намерете време за свързване. Докато децата са все още малки, създайте си навик да се радвате едни на други като играете заедно, пеете, танцувате, рисувате, разхождате се, говорите за мечтите си, смеете се и се прегръщате. Отделяйте време всяка седмица за семейството, да правите заедно нещо забавно. Правете си семейни срещи, в които да играете забавни игри и да говорите какво се случва със всеки от семейството, те са важни за създаване на семейна среда на споделяне и сътрудничество. Важно е тези срещи да се планират и да се приоритизират, иначе няма да се случват.

Слагане на етикети, сравнения и търсене на виновни

Етикетите са за кутии и папки, те работят за категоризиране на неживи предмети, но не са точни, когато става въпрос за описване на живи, променящи се хора. За съжаление, сме научени да поставяме етикети на хората още като деца – той е груб, тя е противна, той е грозен, твърде съм чувствителна и т.н. Бебета са „добри“ когато са кротки и тихи, и „лоши“ когато са разстроени. Докато растат малките деца научават, че да са „добри“ означава да са тихи и послушни.

Етикетирането на хората като предмети, сякаш не са живи, развиващи се, постоянно променящи се същества, е дълбоко вкоренено в нас и автоматизирано, дори не се замисляме когато го правим. Ако се заслушате в разговорите на хората на улицата или по телевизията, ще се учудите колко често се използват етикети за обобщаване на поведението на хората и за категоризирането им.

Етикетите, освен неточни и нараняващи, могат да се превърнат и в само-сбъдващи се. Ако постоянно повтаряте на едно дете, че е мързеливо, детето ще ви повярва и ще започне да се държи според това вярване. „Защо да си правя труда, щом смятат, че съм мързелив, вероятно наистина съм.“

Чрез етикетите учим децата, че другите могат да им казват какви са. Първо родителите ни казват какви сме, после приятелите, после обществото и рекламите, които ни карат да купуваме продукти като вярваме, че имаме дефекти в нас. Когато търсим оценка и идентичност извън себе си, това подкопава чувството ни за себестойност и самоувереност, независимо от възрастта.

Всяко сравнение между детето и други деца, също подкопава неговото самочувствие – „защо не си споделяш нещата като брат си, той е толкова щедър“; „иска ми да се справяш в училище като сестра ти, тя е най-умната в класа“. Вместо да водят до промяна на поведението, сравненията всъщност засилват емоции като враждебност, ревност, обезкураженост, отчужденост, недоволство, защото нуждите на детето да бъде видяно, уважавано и приемано такова какво е, не са посрещнати.

Какво да направите? Изразявайте се честно, без етикети и обвинения. Вместо да казвате на детето, че е добро, умно, мързеливо, глупаво, работливо и др. споделяйте ясни наблюдения – какво детето прави, казва и как това ви влияе. Вместо да наричате детето безотговорно, може да поговорите за поведението, което ви кара да мислите за него като такова, може да си е забравило обяда за училище или якето в класа, домашното или нещо друго, за което да има нужда от помощ.

Вместо да се карате на дъщеря си, че не е грижовна и не храни всяка вечер кучето както сте се уговорили, кажете й ясно фактите: „Благодарна съм, че четири вечери нахрани кучето без да ти напомням тази седмица. Радвам се, че спазваш обещанията си, за мен е важно всеки да се грижи за нещата вкъщи. Тревожа се, че три вечери не нахрани кучето, докато не ти напомних. Искам да съм спокойна, че кучето ще е нахранено, дори да не съм си вкъщи. Можеш ли да измислиш начин да се сещаш да го нахраниш всеки ден?“

Възможно е да няма друг вариант за момента, освен напомнянето да се храни кучето, но изследването на възможностите заедно с детето по уважаващ личността му начин, е много по-вероятно да предизвика желание за сътрудничество, отколкото ако наречем детето мързеливо, негрижовно или безотговорно.

Puls.bg

Четете още: 10 знака, че гаджето ви има страх от обвързване