Непознатата история: Петко Мангачев разказва за построяването на пристанището във Варна

Вече ви разказахме в “Непознатата история” за това как благодарение на своето разположение и на значението си като център на морската търговия веднага след Освобождението Варна става важен административен, икономически и културен център на младата българска държава. Още през 1888 г. правителството взема решение за строителството на варненското пристанище. То е проектирано съгласно актуалните към него момент европейски изисквания за функциониране на едно съвременно пристанище от инж. Адолф Герар, един от най-авторитетните проектанти и експерти в строителството на пристанища, чиито съвети са търсени и следвани по това време в цял свят. И така на 18 май 1906 г. тържествено е открито новото и модерно варненско пристанище, чието строителство е продължило с малки прекъсвания около 10 години. Денят не е избран случайно – това е именият ден на княз Фердинанд (на същата дата три години по-рано е открито и бургаското пристанище). В церемонията са включени 23 военни и граждански кораба, от които 20 чуждестранни. На събитието са поканени 300 официални гости и целият дипломатически корпус у нас. Откриването е приветствано с 21 топовни салюта, дадени от чуждестранни военни кораби и от разположена на кея брегова батарея. С изграждането на модерното варненско пристанище българският внос и износ получава още една широко отворена врата към света. 

Днешната “Непозната история” ни е предоставена от Петко Мангачев 

 
и е част от новата му книга "Любопитен поглед в монархическите архиви" , която в момента се подготвя за печат.

Но първо ще ви разкажем малко за автора. Петко Мангачев е роден в София през 1941 г. Завършва специалността „История” и втора специалност „Философия” в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Като дългогодишен журналист е работил и сътрудничил на редица всекидневни и периодични издания, в които е публикувал статии, репортажи, разкази, очерци, есета и интервюта. Автор е на книгите „НР България — миролюбива външна политика”, „Дидактически идеи за стимулиране интересите на учениците от домовете за деца чрез организиране на дейности в музеи”, „Д-р Йонас Юро Басанавичус (Иван Басанович) - живот и дело в България 1880 г. - 1905 г.” (1Н-то поредно издание), „Д-р Николай Николаев - живот и дело (1887 г. - 1960 г.)”, „Учредяване и първи международни прояви на Българския Червен кръст”, „България и войната в Корея (1950 г. - 1953 г.)”, „Ролята на музея за образованието на децата”, „Д-р Стефан Дуньов - живот и дело (1816 г. - 1889 г.)”, „Проф. Константин Кацаров -живот и дейност (1898 г. - 1980 г.) (I и II издание), „Константин Иречек - живот и дело в България (1879 г. - 1884 г.)”, „Любомир Лулчев - живот между загадки и реалности (1886 г. - 1945 г.)”, „Никола Вапцаров в архивите на МВР”, „България - Литва: Уверено по пътя на сътрудничеството”, „Майор Уилиям Франк Томпсън - живот и дело в България”, „Проф. Александър Цанков (сборник документи)” - съавторство, „Украинската емиграция в България през периода между двете световни войни (1918 г. - 1944 г.), „Литва в навечерието на Втората световна война (1937 г. - 1939 г.)”, „Български санитарни екипи на Източния фронт”, „Подвигът на „Група-Б” (българското участие)” - съавторство, „Хулио Паленсия - живот и дело в България (1940 г. - 1943 г.)”- съавторство, „Проф. Елисавета Карамихайлова - живот и дело (1897 г. - 1968 г.)”, „Капитан Герхард Венгел (1915 г. - 1944 г.) и бомбардировките над София” - съавторство, „Григорий Цамблак -размисли за живота и делото му”, „Зографският манастир в архивите на Държавна сигурност”, „Анджело Ронкали - живот и дело в България (1925 г. - 1935 г.)” - съавторство, „Daktaro Jono Basanaviciaus gyvenimas ir darbas Bulgarijoje 1880 - 1905 metais”, „Хроника на един живот” (сборник с разкази), „Пътят след смъртта” (сборник с есета) и др.

За значим научен принос в разработването на всестранните българо-литовски отношения Петко Мангачев е удостоен с Медала на честта „Литовска Дипломатическа Звезда” с лента - най-високото отличие, давано на чужденци от Министерството на външните работи на Република Литва.

Член е на Съюза на българските журналисти.

Из отчета до Цар Фердинанд за строителството на варненското пристанище (Петко Мангачев)

Какво конкретно знаем за непосредственото изграждане на варненското пристанище, колко време е продължило, какви строителни материали са били използвани, имало ли е изненадващо възникващи проблеми от най-различен характер? Както се вижда, въпросите, които си поставяме в този раздел на изследването, са наистина доста. За щастие всичките отговори успяхме да ги намерим в българските архивни масиви. Намираме,  че си заслужава усилието те да бъдат публикувани без каквато и да било редакторска намеса от наша страна: „Строежът на основната стена, образуваща парапет и с дължина около 1220 метра, е с посока Север-Юг. Самият кей е с обща дължина 600 метра и е изграден от изкуствени блокове, поставени един над друг. Най-отгоре са поставени за укрепване дялани камъни. Най-отпред срещу стените на кея е издигната защитна дига по продължение на стените на кея, чиято дълбочина е 7,5 метра. Така образувания басейн между дигата и кея затваря едно водно пространство с обща площ 28 хектара. Цялото това съоръжение с всички съпътстващи го дейности възлезна на 8 300 000 франка. Строителството ще продължи още един месец поради доизграждането на железопътната линия Русчук-Варна и построяването на командните съоръжения. Ще бъдат построени в пристанището магазини, ателиета и офиси за фирми от Варна... До пристанището ще могат да достигат 90 големи железопътни вагони с 15 тона вместимост, 2 локомотива, 5 парни кораба, 1 парен влекач с 50 конски сили мощност на машините му, 2 големи кораба с метални корпуси...

ПОГЛЕД ОТ МОРЕТО КЪМ СТАРАТА СГРАДА НА ПРИСТАНИЩЕТО, крепостната стена, крайбрежието и града, 1871-1890 г.

Първите поръчани от нас материали започнаха да пристигат от чужбина

във Варна на 19 март 1896 година (вагони, локомотиви, кранове, лебедки и всичко останало). На 15 май първият влак донесе необходимите материали за предстоящата дейност. Бяха поставени първите 700 изкуствени  блока, необходими за изграждането на дигата на стойност 140 000 франка, отпуснати на траншове за 6 месеца. През зимата на 1896/1897 година бурите на няколко пъти разрушаваха започналото строителство на пристанището, причинявайки тежки аварии. През м. май бяха натрупани за укрепване на кея 10 000 кубически метра земна маса. За нещастие лятото на 1897 година се оказа за цяла България много дъждовно. Към всичко това трябва да прибавим заболяването през есента на голяма част от персонала от грип. Нещата се усложниха още повече с избухването през 1897 година на голяма стачка на механиците в английската фирма „Хотърт и Пит”, което доведе до невъзможност да бъдат получени в срок машините и другите необходими съоръжения. Така се получи едно закъснение от графика с 4 месеца... Дейността ни беше много затруднена от изненадващото вдигане на цените от страна на нашите доставчици в нарушение на договора ни с тях, които на 33 вида стоки наложиха средно увеличение с 16,5% .... Крайно нередовно бяхме снабдявани с камъни от фирмата, добиваща ги в кариерата край Варна, като често ни бяха доставяни камъни и други инертни материали с много по-големи размери, стигащи до 60%  от необходимия ни габарит, като за това бяхме принуждавани да плащаме по-високи цени. Големите по размер камъни трябваше сами да редуцираме до необходимите ни размери, което бе за нас допълнително финансово бреме. Използваните камъни от 1-ва, 2-ра и 3-та категория бяха под изискваното качество, предвидено в договора.
                            18 ноември 1898 година”.

ОТКРИВАНЕТО на пристанището. Снимки от колекцията на Любомир Юруков

Четете още Непознатата история: Построяването на пристанището във Варна