Да поиграем… капоейра!

Валджир де Солса – Кускуз пристига в България преди 3 години воден от любовта, пламнала между него и настоящата му съпруга - българка. Съпругата на Кускуз е родена в гр. Шумен, но семейството й живее във Варна, и така бразилецът се озовава в морския град, където иска да остане  и да работи.

Ето какво разказа Кускуз за пътя му от Бразилия до Варна: 

“От Бразилия тръгнах преди 10 години в търсене на по-добър живот. Страстта ми е капоейра. Практикувам и преподавам това бразилско бойно изкуство в която и точка на света да се намирам. Първата година, след като тръгнах от родната ми страна, бях в Ибиса, след това отидох в Гърция. Пътувах между Бразилия, Испания и Гърция с круизен кораб и преподавах капоейра.

През 2013 г. се запознах с прекрасна българка, която също работеше в Гърция. Година по-късно за първи път дойдох в България. Първоначално заживяхме на квартира в Стара Загора, но когато решихме да се оженим, се преместихме във Варна, при нейното семейство. Тук открих моето място. Това е градът, в който искам да остана. Обичам плажа и морето, красиво е…

В началото прекарвахме летата в Гърция, където работехме, а зимите в България. Потърсих дали има сформирана група  по капоейра във Варна чрез интернет. Така се запознах с Явор и Владислав”. 

Явор Кирчев: „Бяхме двама-трима ентусиасти, запалени по капоейра, когато имахме късмета да ни намери Кускуз. Беше видял клип с наше представяне. Съвсем различно е да има кой да ти каже и покаже правилния начин и да почерпиш от извора, защото е много трудно да напредваш сам, изучавайки техниките главно от интернет. През зимата, когато Кускуз е тук, групата ни се разраства, но когато отиде през лятото в Гърция, малко по малко се пръсваме. Той ни обединява“. 

Именно това е накарало бразилеца да вземе решение да остане с групата и през лятото и да се установи за постоянно във Варна. От двама-трима до пет души  максимум, в момента варненските капоейристи наброяват повече от 15, половината от които българи, а другата половина бразилци. 

„В Гърция бях създал 15 групи по различните острови, продължава своя разказ Кускуз. - Освен капоейра преподавах самба и ламбада. Шиех дори костюмите. Интересът беше много голям. Търсеха ме само заради това, че съм бразилец. Искаха да се учат от мен.

ТРАДИЦИОННОТО ОБЛЕКЛО НА КАПОЕЙРИСТИТЕ е широк бял панталон, пристегнат с въже.
 

В България е малко по-трудно да се навлезе с нещо различно. Тук българският фолклор е много силен и хората трудно приемат чуждата намеса. Групите по капоейра в цялата страна са около 20 на брой, като само в София са 9. Във Варна сме само ние. 

При танците има една особеност, макар че капоейра е бойно изкуство и въпреки че съчетава в себе си елементи на танц, тя се причислява към спорта. Капоейра може да се научи като техника, но зад всяко движение има език. И когато аз предавам капоейра, я предавам на португалски, защото това е нейният език, това е нейната култура. Същото е и при салсата. Салса е с произход Куба и най-чистият танц може да бъде предаден само от кубинец. Езикът на балета е френският и т.н. За да въздействат, танците трябва да се предават заедно с езика си. Това важи и за бойните изкуства. Всички, които се занимават с капоейра, без значение от тяхната националност, след две години говорят португалски!

В Бразилия освен класически съм имал и групи по социални програми и в тях съм обучавал деца от улицата. След време са идвали техните бащи да разговарят с мен, защото са виждали респекта, който се развива у тях. И особено важно е тези деца освен в капоейра да бъдат насърчавани за по-добър успех в училище, защото този спорт, подобно на всички останали бойни спортове, възпитава.

ДВАМА ДУШИ ИГРАЯТ В „РОДА“ – КРЪГ ОТ ХОРА, КОИТО СВИРЯТ НА СПЕЦИФИЧНИ ИНСТРУМЕНТИ И ИЗПЪЛНЯВАТ ПЕСНИ. Ролята на кръга е по-скоро символична, напомня за времената, когато капоейра се е случвала спонтанно край лагерните огньове.
 

Капоейра въздейства върху перцепцията, особено при по-малките. Развива тяхната моторика. Помага за социалната интеграция, защото играчите имат нужда от съюз, от съюзяване. Помага на вътрешната емоция да се излее навън. Капоейра дава ритъм и връзка както при деца, така и при възрастни. Учи на музикалност. Дава връзка на хората с инструментите. Капоейра не дискриминира. Тя е за всякакъв пол и раса. Тя е за всички хора. Това е изкуство.

Ще дам много от себе си, казва Кускуз, да разпространя това изкуство тук, за да има повече последователи, защото ползите за развитието на човека и обществото са неимоверни. На много места в САЩ и Западна Европа капоейра присъства като част от програмата по спорт в училищата и дава много добри резултати при асоциални деца и деца с аутизъм. Във Франция е университетски спорт. 

 ИГРАЯТ МИНИМУМ ДВАМА ДУШИ, защото капоейра е общуване.

В Бразилия тези школи работят заедно и си помагат. Там не съществува страх от конкуренция. Тук това липсва и ако мога, ще променя тази нагласа. Клубовете могат да работят в съдействие без страх, че на някого нещо може да му бъде отнето. Искам да променя това отношение. Много пъти съм опитвал да вляза в контакт с клубове в София, но нито веднъж не са ми отговорили. Има един бразилец в Сърбия, който развива култура на капоейра, и той идва от там за собствена сметка, само за да ме подкрепи в начинанието ми. Без никакъв друг интерес. Когато той има нужда от подкрепа, аз също ще отида. 

Искам да остана във Варна и да развия този спорт, да направя „бачизадо“ - кръщене в капоейра, през което преминава всеки, който се занимава с това изкуство. Ще бъде най-голямото правено тук до момента. Поканил съм и други чуждестранни участници, които ще се присъединят към събитието, защото ако капоейра се разпространи, това няма да е само за мен, а за всички, които желаят да я практикуват.“

На Кускуз му предстои да прекара своето първо лято във Варна…

МАРИАНА СТОЙКОВА

снимки АВТОРЪТ